Р Е Ш Е Н И Е № 437 Гр. София, 17.12.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЛИЛЯНА М. 2. БИСЕР Т. при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1401 по описа за 2012 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по исканe на осъдения С. М. К., чрез неговия защитник (адв. М.), за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 1085/ 2012 г. на Старозагорски окръжен съд, отмяна на решение № 102 от 21.05.2012 г. и наведени алтернативни предложения: за оправдаване на осъдения за престъплението по чл. 235, ал. 2 от НК; за прекратяване на производството по делото, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК и оправдаване на осъдения, тъй като извършеното не представлява престъпление; за прекратяване на наказателното производство, поради изтичане на предвидената в закона давност (чрез преквалификация на деянието по чл. 235, ал. 6 НК); за връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Искането се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Осъденият не взема становище пред касационната инстанция. Неговият защитник, адвокат К. М., поддържа направеното искане по изложените в него съображения. Процесуалните нарушения обосновава с отсъствието на протокол за изземване на инкриминираните вещи. За недоказана приема обвинителната теза за незаконно придобиване на дървения материал. Счита за неправилно осъждането на С. К., поради липса на извършено от него престъпление и при алтернатива развива довод за маловажност на деянието, чието преследване вече е погасено по давност. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно и пледира за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение 102 от 21.05.2012 г. по в.н.о.х.д. № 1085/ 2012 г. Старозагорският окръжен съд е потвърдил присъда № 2 от 12.01.2012 г. по н.о.х.д. № 739/ 2011 г. на Казанлъшкия районен съд, с която осъденият С. М. К. бил признат за виновен в това, че на 26.03.2009г. по пътя гр.К. – гр. Б. (ПП-1-5), до заведение „Светицата”, в землището на гр.К., транспортирал с товарен автомобил марка „К.”, с рег. [рег.номер на МПС] , незаконно добит от друг, неизвестен извършител, дървен материал – 15, 24 куб.м. букови трупи на обща пазарна стойност 1507.60 лева и на основание чл. 235, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б ”б” от НК му наложил наказание пробация, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Осъденият бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 235, ал. 3, т. 3 от НК (за използване на документ с невярно съдържание – превозен билет за продажба (преместване) от склад серия Б № 2771083/ 26.03.2009 г.). В тежест на осъдения били възложени разноските по делото, възлизащи на сумата от 2011.40 лева и 60 лева по сметка на ОД на МВР-гр. Стара Загора. Процесуално допустимото искане на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. Доводът за нарушение на закона е аргументиран с твърденията, че не е извършено престъпление, не бил доказан произходът на дървесината, а и случаят е маловажен. Съдебните инстанции са изложили изчерпателни изводи по приобщените доказателствени източници, които вярно са интерпретирани. Показанията на свидетелите А. К., К. Ив. П., И. Д. и А. А., които спрели управлявания от подсъдимия товарен автомобил и констатирали превозвания дървен материал без необходимите документи, са възприети според точния смисъл на разказаното. Буковите трупи не били маркирани от лесничея Р. Р., чиято експедиционна горска марка била означена върху тях. Той категорично отрекъл да е поставял зачислената му марка над транспортираната дървесина. Не е издавал превозния билет, за който било установено, че е с невярно съдържание. Експертните изводи отнесли времето на рязане на буковите дървета най-много месец преди инцидента, позовавайки се на степента на стареене на дървото и оцветяването на отрязаните чела на трупите. Обемът от доказателства е бил достатъчен да изгради категорични изводи за осъщественото от осъдения С. К. престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК. Не са налице основания за оправдаването на дееца. За съставомерността на деянието 235, ал. 2 от НК е достатъчно от обективна страна да е осъществена някоя от формите на изпълнителното деяние, а от субективна страна – пряк умисъл и съзнаване на обстоятелството, че предметът на престъпление е незаконно добит от друг (престъплението е на формално извършване (безрезултатно) и евентуалният умисъл е невъзможен). Законът не изисква задължително разкриване на предикатното деяние, нито личността на неговия извършител. Следва да бъде доказан, обаче незаконният произход на предмета на престъпление. В доказателствения процес могат да бъдат използвани всички допустими от НПК способи за доказване и доказателствени средства. Фактите по делото разкриват, че осъденият К. е превозвал дървен материал с означение за произход от държавния горски фонд. Отрязаните чела на трупите били маркирани с експедиционна горска марка, която действително не била надлежно поставена през месеците февруари – 26 март 2009 год., когато трупите били отсечени. На подсъдимия или на управляваната от него фирма не било издавано разрешение за сеч, а превозният билет (сер. Б, № 2771083/ 26.03.2009 г.) не отговарял на нормативните изисквания. Документацията за превозване била оформена като транспортиране на сурова букова дървесина от склад на [фирма] до „М. – Ст.”, гр.К. По делото несъмнено е доказано, че тези дървесни трупи били отсечени най-много месец преди деянието, поради което не е било възможно да са същите, като закупените на 18.06.2008 г. от предприятието на осъдения К.. Затова логически неиздържаната защитна теза на подсъдимия била приета за неоснователна, а подкрепящите я изложения на свидетелите М. Б., К. Р. П. и В. К. – отхвърлени като недостоверни. Незаконният произход на инкриминирания дървен материал е разкрит по делото и не е налице наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Неоснователно е твърдението на осъдения К. за допуснато нарушение на материалния закон, изразено в неправилната му квалификация. Осъщественото деяние не се вмества в маловажните случаи по чл. 235, ал. 6 от НК, предвид количеството (15,24 куб.м) и стойността (1507,60 лева) на предмета на престъпление. Затова не е налице посоченото касационно основание за преквалификация на деянието по по-леко наказуем закон и свързаното с това обезсилване на присъдата, поради изтекла преди постановяване на въззивното решение погасителна давност. Несъстоятелно е и оплакването, че дървеният материал не е бил приобщен като веществено доказателство, поради което изършените огледи и експертни изследвания нямали процесуална стойност. Превозваните букови трупи са предмет на престъпление и се явават веществени доказателства по смисъла на чл. 109 от НПК. Когато поради размерите си или поради други причини те не могат да бъдат приложени по делото, трябва по възможност да бъдат запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган (чл. 110, ал. 4 от НПК). Обемът на дървения материал (15,24 куб.м), дължината на отделните трупи (2,20 м, 2,50 м, 3 м и 4 м) и общото му тегло не позволяват той да следва делото. Затова материалът е бил оставен на съхранение в склад на Държавно горско стопанство, гр.Б., находящ се в гр.Б. (разписка, л. 9 от дознанието). Там е била намерена и през м.септември 2009 г. от експертен състав, извършил изследвания и замервания на трупите. Първоначалният оглед на трупите е бил направен на местопрестъплението. Неоснователно съдилищата са упрекнати за пропуски при обсъждането на обстоятелството, че трупите били нарязани на по-къси секции преди натоварването им, което обяснявало наличието на чела, видимо отрязани по-скоро. Твърдението е поднесено некоректно, тъй като именно по тези прясно отрязани чела е намерен отпечатък от експедиционната марка на държавния лесничей Р. Р., чието поставяне не се изисква при последващата им обработка. По този начин е бил придаден вид, че дървеният материал произхожда от държавния горски фонд. Ако нарязването беше извършено в склада на търговското предприятие на подсъдимия не би имало нужда от поставянето на експедиционното означение на „Държавно лесничейство Габрово 015“, а свидетелят Р. е отрекъл възможността да е поставил зачислената му експедиционна марка през 2009 г., когато са били отрязани челата на дървените трупи. Решението на въззивната инстанция не покрива признака „липса на мотиви“, каквото твърдение неоснователно е изложено в искането. Старозагорският окръжен съд е допуснал формално нарушение на процесуалните правила, задължаващи го, непосредствено подир изслушване на последната дума на подсъдимия, да се оттегли на съвещание, след което да произнесе присъдата или да обяви, че ще се произнесе с решение. В съдебния протокол от 11.04.2012 г. не е отразено извършеното от тройния съдебен състав съвещание. Целите и задачите на съвещанието са постигнати, видно от подписването на въззивното решение от съдебния състав. Поради това не може да се приеме, че са засегнати процесуалните права на подсъдимия (или на прокурора) и следователно не е налице нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Допуснатото нарушение не е и от категорията на абсолютните основания за отмяна на съдебния акт, предвидени в чл. 348, ал. 3, т. 2-4 от НПК. Не се намериха за основателни доводите, по които се претендира необходимост от възобновяване на делото и отмяна на решението на окръжния съд. Като правилен и законосъобразен въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102 от 21.05.2012 г. по в.н.о.х.д. № 1085/ 2012 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.