Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
гр. София, 14.12.2018 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември , две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Росица Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 5100/2017 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е на касационна жалба на по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] , с управител В. И. , чрез адв Ж. Ж. от ДАК срещу решение №242 от 12.10.2017г по гр.дело № 285/2017г. на Добрички окръжен съд , с което след отмяна на решение №178 от 27.02.2017г на Добрички РС в обжалваната част , по иск с основание чл. 31,ал.1 ЗЗД, предявен от А. А. К., понастоящем представляван от настойника си Ф.А., е постановил унищожаемост на договор от 20.11.2007г по нот. акт №59 т.ІІІ н.д №339/2007 за покупко- продажба на недвижим имот – нива с площ 154,004 дка , като унищожаем до размера на 1 /2 ид. част. Договорът е бил сключен от А. А. К. заедно със съпругата му З. А. К., починала в хода на делото , без първият като продавач да е могъл да разбира действията си .За останатлата 1 /2 ид част от прехвърления с договора земеделски имот в землището на с Б.,на първа инстанция е отхвърлен иска на З. А. К. ,съпруга на ищеца ,за нищожност на нотариалното удостоверяване за сделката относно нейното участие поради нарушение на чл. 478 ГПК(отм) и неспазена форма(чл. 26,ал.2 ЗЗД ), на основание ,че не е знаела български език, а нотариусът не е назначил преводач. В тази част решението е влязло в сила по отношение на наследниците,един от които е и настоящият касатор .
Ищецът А. А. К. е бил юридически дееспособен към сключване на договора на дата 20.11.2007 г., до 22.06.2017 г.,когато с влязло в сила Решение № 142 от 31.05.2017 г. на Добричкия окръжен съд по гр.д.№ 116/2017 г. е поставен под пълно запрещение поради психично заболяване „параноидна шизофрения, дълбока личностова промяна”. Шизофрения при ищеца е установена от 1994г, психозата датира от 1992г и назначените по делото вещи лица са проследили хронологията на заболяването. През 1998 г. с ЕР на ТЕЛК е определена ІІІ група инвалидност за срок до 1.09.2000 г. при отчетено тогава състояние на непълноценна ремисия, изискващо лечение и диспансерно наблюдение , осъществявано до 2000г. и прекъснато за период от шест години и четири месеца до 12.04.2007г.,на която дата е извършен преглед и е предписано поддържащото лечение да продължи. След м.април на 2007г е провеждано поддържащото лечение и няма медицински данни от психиатрични прегледи и наблюдение , ищецът е живеел със съпругата си в [населено място] , общ. Д. . През това време , на 20.11.2007г е оформен нот. акт №59 т.ІІІ н.д №339/2007 за покупко-продажба на недвижим имот – нива в землището на [населено място] .
За да уважи иска за унищожаемост на основание чл. 31,ал.1 ЗЗД въззивният съд е ревизирал изводите на първоинстанционния съд, направени въз основа на медицинката документиция и заключения на вещи лица по делото, единична и разширана тройна психиатрична екпертиза .
Добрички окръжен съд е приел за неправилна интерпретацията на различията между експертните заключения за наличието на ремисии, вкл. към момента на сделката Според първоначалното заключение на д-р Ж. Н. при ищеца е имало пълна неспособност, а според състава от три вещи лица ограничена способност на лицето да разбира и ръководи действията си. Въззивният съд е изтъкнал , че посоченото от тримата експерти състояние на непълна ремисия при ищеца не следва да се надценява. Въззивният съд е съобразил тази част от обясненията на вещите лица , според която при липса на психотична продукция лицето създава впечатление,че е спокоен и приличен, това обяснява нормалното протичане на действията от нотариалното производство.Пак въз основа на изслушването на вещите лица в съдебно заседание е направен извод, че ограничената годност за разбиране и ръководене на действията се отнася до сложни житейски ситуации,каквато по подразбиране е била конкретната сделка за покупко- продажба,тъй като експертите са посочили като отграничаващ пример покупки за ежедневна употреба , напр. хляб, а сложна е ситуация,при която се прогнозира резултат. Въззивният съд не е придал значение на това ,че лицето в друго време е извършвало и други сделки,нито е изследвал връзката между тях Показанията на изслушаните свидетели(включително нотариуси, пред които са формализирани различни сделки от А. К. и съпругата му) не са обсъдени и взети предвид от въззивния съд .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо и неправилно, изтъкват се допуснати процесуални нарушения. Въззивният съд е следвало да обсъди доводите на ответника и доказателствата, на които да направи цялостна оценка и по житейски и юридически критерии. През периода 2000-2015г ищецът е сключил множество придобивни и разпоредителни сделки .Свидетелите,между които и четирима нотариуси го определят като напълно адекватен Разглеждайки заключенията на вещите лица психиатри съдът е следвало да отчете липсата на данни и изводи за прогресиране на заболяването шизофрения през 2007г , когато ищецът е бил спокоен ,без симптоми .Представена е писмена защита .Претендират се разноски
Ответникът по касационната жалба, чрез настойника си Ф. А. и упълномощения адвокат Д. Д. е заявил отговор в който поддържа, че Добрички ОС е приложил правилно закона. Обосновава допустимостта на постановеното решение ,разгледани са били обективно и субективно съединени искове. Касаторът сочи показания на свидетели ,с които съдът в случая не следва да се съобразява. Претендират се разноски.
С определение №.459 от 11.06.2018г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане по процесуалноправен въпрос процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства, включително допустими и относими свидетелски показания ,още повече когато доводите на една от страните по спора се основава на тези доказателства , както и по въпроса за критериите,при които съдът изгражда преценката си по основанието в чл. 31 ЗЗД, доколкото въззивният съд е обсъдил като относими единствено заключенията по съдебно-медицинските експертизи .
По правните въпроси обусловили допускане на касационната жалба до разглеждане Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното :
С постъпилата въззивна жалба от надлежна страна по делото въззивният съд е сезиран както с проверка на обжалваното първоинстанционно решение , така и в качеството му на решаващ съд. Така е очертан предметът на въззивното производство и задълженията на въззивния съд съгласно ТР №1 от 09.12.2013г по т.д № 1/2013г ОСГТК на ВКС.Според практиката на ВКС в решение № 223 по гр.д. № 1006/2012 г., ІV г.о. , решение № 338 по гр.д. № 1383/2011 г., ІV г.о , споделяна от настоящия съдебен състав, съдът е длъжен съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните ,както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
При преценката дали дееспособно лице , сключило договора е могло при сключването му да разбира или да ръководи действията си,съдът следва да съобрази освен медицинските, още и житейските и юридическите критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, съотносими към състоянието на лицето за релевантния момент. Даденият в този смисъл отговор на правен въпрос с реш. № 698/2011г по гр.д №14/2010г ІІІ г.о се споделя и от настоящия състав на ВКС. Решаващият извод на въззивната инстанция по основанието на иска в хипотезата на чл. 31 , ал.1 ЗЗД не се основава само на медицинските определения за състояние при душевна болест. Следва да се преценят в съвкупност доказателствата, включително ангажирани в подкрепа на довод за съзнателни и волево насочени действия на лицето през изследвания период, дори тези доказателства да имат само косвено значение. Трябва са обсъждат и доводите на страните за връзката между фактите.
Продължителността на установено болестно състояние не е от решаващо значение в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, но е от значение степента на психичните нарушения , интензитетът и механизма на проявата им. Не е изключено лицето да е в невъзможност за съзнанателна оценка и разумно действие поради болестно състояние с голяма давност, което не е било своевременно констатирано медицински . При някои, но не при всички заболявания и с оглед вида и степента им съдът може да направи достатъчно обоснован логически извод ,че щом по медицински критерии лицето не е било в състояние да разбира и ръководи постъпките си изобщо, тази невъзможност се проявява и в конкретния изследван по делото момент, но само ако засвидетелстваното медицински състояние е трайно,а проявленията му засягащи критично съзнанието или волята са установени като постоянни, без ремисии . Когато отсъства категоричност в заключенията на вещите лица по този показател,за преценка на състоянието на лицето към момента на сделката от решаващо значение са и доказателства за условията и начина на живот,семейна среда , обкръжение , поведение и ориентация на лицето.
Предвид изложеното , касационната жалба е основателна, макар и не изцяло по съображенията изложени в нея. Обжалваното решение е валидно и допустимо , разгледани са обективно и субективно съединяване искове за недействителност на правна сделка в различни нейни части и на различно правно основание,поради което различното решение на съда по тези искове с оглед наведените различни основания за недействителност не сочи на недопустимост на решението. Искът за унищожаемост правилно е разгледан, въпреки че давностият срок за него изтекъл. Ответникът не е направил свовременно възражение за изтекла погасителна давност. Отделен въпрос е дали ако се установи основанието за унищожаемост по чл. 31 ал.1 ЗЗД , по отношение на единия от съпрузите прехвърлители , то би засягало сделката по заявения с иска начин ,за 1/2 ид част от нея,но това няма решаващо значение в случая.
Като не е обсъдил в цялост и взаимна връзка доказателствата в подкрепа на доводите на ответника по иска ,въззивният съд не изпълнил служебните си задължения и в двете указани в задължителната практика на ВКС насоки . Дал е противното разрешение на поставения правен въпрос във връзка с прилагането на и чл. 235ал.2 ГПК , както и на въпроса за критериите , по които съдът изгражда извод за основанието по чл. 31 ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е следвал контролно - отменителен подход, като основно се е занимал да ревизира изводите на първоинстанционния съд въз основа на приетите две съдебно- медицински експертизи Не е изградил свои правилен извод при обсъждането на приетите заключения и при съществено процесуално нарушение не е обсъдил останалите доказателства, които не са събирани за неотносими обстоятелства.
По делото е установено ,че шизофрения с параноиден синдром при ищеца А. К. е била установена медицински още през 1994г, през 1992г е била установена психоза и назначените по делото вещи лица са проследили хронологията на заболяването. През 1998 г. с ЕР на ТЕЛК е определена ІІІ група инвалидност за срок до 1.09.2000г. при отчетено тогава състояние на непълноценна ремисия , изискващо лечение и диспансерно наблюдение, осъществявано до 2000г.След края на това освидетелстване консултациите и медицинското наблюдение прекъсват за период от шест години и четири месеца до 12.04.2007г.,на която дата е извършен преглед и е предписано поддържащото лечение да продължи с респиридон,4 мг/дневно.Няма данни за ново освидетелстване от ТЕЛК. За периода след м.април на 2007г. е провеждано поддържащото лечение, което според експертизата е адекватно. Няма медицински данни от психиатрични прегледи и наблюдение до 06.07.2015г, когато са констатирани прояви на дезориентация и е последвала хоспитализация. Тогава в медицинската документация за първи път е отразена „дълбока личностова промяна”. Тогава ищецът е бил на 76 години.Към момента на сключване на сделката на 20.11.2007г А. К. е на 68 години. За целия период на хронологично проследяване на заболяването, повече от двадесет години, ищецът е бил хоспитализиран само два пъти. След м.април на 2007г., до хоспитализацията през 2015г. няма данни за посещение при психиатър.Още при първата от хоспитализациите, през 1994 е имало данни и за злоупотреба с алкохол, вторична. Състоянието е лекувано с невролептиици .
През последните години,включително към 29.07.2015г когато лично е подписал исковата молба по време на хоспитализацията си в ЦПЗ [населено място], ищецът е вече безкритичен към състоянието си, което е влошено. Според първоначалното заключение на в.л. д-р Н. ищецът има параноидна шизофрения преди да бъде диспанзеризиран през 1992г , като следствие има и личностовата промяна при него , налице през м.ноември 2007г , следователно възможността му да разбира свойството на постъпките си тогава е била тежко нарушена.
Разширената тройна съдебно-психиатрична експертиза на в.л. Доц.д-р М. , д-р П. и д-р Б. не споделя тези изводи. Трите вещи лица не се ангажират с извод за дълбока (тежка) личностова промяна при ищеца. Разширената експертиза не определя и степента на личностова промяна към изследвания момент на 2007г , приема наличие на функционални смущения .По отношение на базовите психични годности към 20 ноември 2007г. вещите лица изтъкват в екпертен коментар, че психозата с активни позитивни симптоми при ищеца има три механизма: ендогенен (фамилна обремененост) ,соматогенен (данни за понесено мозъчно възпаление) и токсичен (данни за злбоупотреба с алкохол).Имал е хронично заболяване, което дори в периоди на ремисия е проявявало неблагоприятно влияние върху психичните функции, като ремисията на позитивните симптоми ( налудности,халюцинации ) практически не повлияват на другите симптомни области на шизафренията , което количествено намалява базистните психични годности. Провежданото през м. март на 2007г амбулаторно лечение е съответно, то е за позитивните психотични симптоми и за тях може да се приеме редукция, но другите симптомни области - емоционални , негативни и неврокогнитивни ,са трудно податливи на терапия. В обобщение състоянието е основание на медицинската оценка за непълна (частична) ремисия при психоза : състояние на силно ограничена , макар и налична годност да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си без чужда помощ.
Заключението на тройната съдебно психиатрична експертиза, назначена и изслушана по гражданското дело в първа инстанция следва да се възприеме като компетентно и пълно при наличните медицински данни . Експертите не са установили шизофренна промяна на личността към 2007г, която да отговаря на медицинския критерий „продължително разстройство на съзнанието”. Позовават се на котнитивни дефицити, на които конкретното лечение не е могло да окаже влияние в пълна степен, тъй като притъпява част от симптоматиката на заболаването, затова и ремисията при ищеца е частична . В най-близко спрямо сделката време и за продължителен период след това до 06.07.2015г.не е налице медицински диагностицирана психотична симптоматика при лицето , нито се твърдят и са установени факти , свидетелстващи за нейното проявление .
За да се направи съответен на обстоятелствата по делото извод за връзка между фактите , необходимо е било да се обсъдят и доказателства извън медицинските данни които макар да установяват странични обстоятелства, преценени в съвкупност могат да служат за установяване на основния факт. В съществено нарушение на процесуалните правила въззивният съд е оставил без обсъждане значението на изтъкваните от ответната защита обстоятелства и ангажираните в тази връзка доказателства , при положение че те не само разколебават един несъмнен извод за психическа или волева невъзможност при ищеца ,но и оборват провежданото от ищцовата страна доказване на състоянието .
Изводът за способността на ищеца се грижи за работите си се подкрепя от последователното и целенасочено поведение при реализиране на сделка с участие на съпруг. Процесният имот в землището на [населено място], общ Д. е придобит от продавачите в режим на СИО по силата на давностно владение, съгл. нот. акт №77,томV, от 26.10.2007г за собственост , издаден по обстоятелствена проверка.При едни и същи анамнестични данни за ищеца , обсъждани от приетата по делото медицинска експертиза за периода от втората половина на 2007г ищецът заедно със съпругата си З. А. К. е действал волево и целенасочено за да материализира придобивно основание давностно владение по отношение на процесния земеделски имот, реализирал е снабдяване с титул за собственост , а след това заедно със съпругата си, предвид съпружеската имуществена общност е осъществено и намерението за разпореждане, чрез покупко-продажба. Ако при осъществяване на владението и придобиване на собствеността ищецът е бил способен да действа разумно и да реализира воля за да придобие собственост , той е могъл да действа така и месец по-късно при осъществената разпоредителна сделка .
Подобни действияи реализацията на решения за придобиване или разпореждане с имоти явно не са били така необичайни за него и в такава степен сложна житейска ситуация, че да се прояви повлияна от болестта психическа или волева неспособност, поради следното :
Ищецът се е снабдил по обстоятелствена проверка с нот.акт№ 189/т.ІІІ/17.08.2007г за собственост и върху други два земеделски имота в землището с Б. , които същата година двамата със съпругата си са продали на различни лица (нот акт №21 т.ІV/31.08.2007 и нот акт № 127 т.ІV от 28.09.2007г) Тази делова активност двамата са осещуствявали както преди , така и след процесната сдселка .А. К. се е снабдил с нот. акт № 129 т.V от 14.11.2008г за нива от 23,750 дка ,отново по обстоятелствена проверка . Двамата са закупили друг недвижим имот през 2000 г (нот акт №121 т.І/2000г ). На 19.04.2004г А. К. е заверил по нотариален ред няколко договора за отдаване на своя земеделска земя под аренда , а след 2011г със съпругата си са продължили да извършват нотариални прехвърляния ,продавайки различни недвижими имоти.
Не може да се приеме , че тъкмо процесната покупко-продажба е факторът, който да обуслови проявата на когнитивните дефицити, констатирани от медицинската експертиза поради болестта, още повече и тази сделка, както в останалите случаи е реализирана с участие на съпругата.Ищецът в брак със съпругата си от 1959г,от който имат три деца.Сделката е била документно подготвена от продавачите,които са двама и са действали заедно като семейство ,цената е била преведена по банкова сметка.По делото е изслушана като свидител нотариус Ю. К. ,оформила оспорената сделка с лично участие на двамата продавачи.Същата си спомня разговора с продавачите в нейната кантора и свидетелства, че се е уверила в съгласието им. А. К. не е имал странно или смущаващо поведение. Диалогът е бил общ , с двамата съпрузи . По- късно двамата са заверявали и други сделки в същата кантора ,при покупка на автомобил .Съответни показания, че не са възприели нищо странно в поведението на А. К. са дадени и от нотариус Ю. Д. относно сделка, сключена в близко време - нот. акт № 132 от 16.08.2011 г. с по нот. д.№ 1045/2011 г.Двамата са продали имот в [населено място] на дъщеря си Ф. А. понасоящем настойник на ищеца , който имот преди това за закупили. Преди сделката двамата продавачи заедно са разговаряли с нотариуса , като са заявили намеренията си . Идентични в тази насока - за воден диалог в свободна форма от който нотариусът се уверява за волята на лицата , включително за нормално поведение и реакции на лицето, са показанията на разпитаните още двама нотариуси Д. Б. и Р. Г..същите са оформили сделките от 27.04.2015 г. и от 28.09.2007г.,в които А. К. е участвал.Нотариус Г. е съставил актовете по обстоятелствена проверка и не е имал никакво съмнение в способността на лицата да разбират какво вършат,иначе би отказал исканите действия Свидетелят Ю. С. познава А. К. и съпругата му З. А. К. от четиредесет години. Знае че А. бил болен ,но че има здравословен проблем с простатата: „не може да ходи по малка нужда”.Според свидетелката М. С. ,А. е болен от главата ,но е „горе -долу добре”.Свидетелката знае ,че ищецът е бил хоспитализиран в болница в [населено място] ,т.е впечатленията й са от 2015г. когато същият е бил на лечение в [фирма] гр Д. и на въпрос за възможността лицето да разбира ,тази свидетелка е отговорила,че„някой път разбира ,някои дни не разбира”. Всички свидетели са разпитвани и за обстоятелството знаела ли е З. А. К. български език , тъй като да за да разчита на успех за в случая, унищожаемост е била предявена по исков ред заедно с иска на съпугата за нищожност на сделката и нотариалното действие спрямо нея , поради това че не знаела български език. Последното съдът е приел за опровергано, искът е отхвърлен и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила .
Обсъдени във взаимна връзка тези доказателства сочат,че цялостното поведение на прехвърлителя за процесния преиод на м. ноември 2007г.,когато психиатричното медицинско наблюдение върху състоянието му не е упражнявано и вещите лица приемат частична ремисия на болестта, включително каквито и да било възприети от трети лица прояви на ищеца по време на сделката и близки по време периоди преди нея ,не свидетелстват за състояние на невъзможност за да се разбират и ръководят подобни действия. Съобразно установените по делото обстоятелства, при сключване на договора А. К. е разбирал естеството и значението на действието, което извършва ,съответно смисъла на акта, който подписва, не е бил в невъзможност да ръководи постъпките си и не е налице основанието на чл. 31,ал.1 ЗЗД
Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено и от настоящата инстанция следва да се постанови друго ,с което искът за унищожаемост само на 1/2 ид.част от сделката , сключена от двамата продавачи, следва да бъде отхвърлен .
Съобразно този изход на делото, на ответника по иска и касатор в насотящето производство следава да се присъдят разноските за всички инстанции по приложен от страната списък : общо 3635 лв на първа инстанция ,сумата 1500лв.и умата 3030лв. за адвокатска защита в касационното производство и сумата 102 лв държавна такса , или общо 8267 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №242 от 12.10.2017г по гр.дело № 285/2017г. на Добрички окръжен съд и вместо него постановява :
ОТХВЪРЛЯ иска , предявен от А. А. К. с ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място] ,понастоящем представляван от настойника си Ф. А. А. от [населено място] и съдебен адрес адв. Д. Д. , [населено място] , [улица] И. П. №9 срещу [фирма] със седалище [населено място] , [улица] ЕИК[ЕИК] за унищожаемост до размера на 1 / 2 ид. част на основание чл. 31 , ал.1 ЗЗД , на договор от 20.11.2007г за покупко- продажба , оформен в нот. акт№59 от 20.11.2007г , т.ІІІ ,рег.3882 , н.д №339/2007г на Нотариус Ю. Д. - К. с район РС [населено място] ,с който продавачите А. А. К. и З. А. К. са продали на [фирма] собствения си недвижим имот нива - земеделска земя ІV категория с площ 154,004 дка представляваща имот №132007, в землището на [населено място] за сумата 38 604 евро.
Осъжда А. А. К. с ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място] ,понастоящем представляван от настойника си Ф. А. А. от [населено място] да заплати на [фирма] със седалище [населено място] , [улица] сумата 8267 лв разноски за всички инстанции
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |