О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 116 гр.София, 23 юли 2013 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли, 2013 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ С учасието на прокурора от ВКП ИВАНОВ Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д. 1440/13 г. И за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С определение № 459/02.07.13 г., постановено по Н.А.Х.Д.387/13 г. по описа на РС-Смолян, съдията-докладчик по делото е прекратил производството по същото и е повдигнал препирня за подсъдност, решаема от ВКС на РБ на основание чл.44,ал.1 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за необходимост от изпращане на делото по подсъдност на РС-Смолян, с приемане на аргументацията по същество на съдията-докладчик от СРС. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: На първо място, по административно-наказателните производства, които се разглеждат пред първостепенен съдебен състав, подсъдността се определя по ЗАНН, а за въпросите, повдигани във връзка с нея, се прилагат правилата на НПК вр.чл.84 ЗАНН. В този смисъл компетентен да се произнесе по повдигната от първоинстанционен съд в случай като посочения препирня за подсъдност, е ВКС на РБ по реда на чл.44 НПК. На второ място, атакуваното наказателно постановление № 13-83/11.02.13 г. е издадено от гланвния директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор /ГД-ИДТН/. ЗАНН определя подсъдността по мястото на извършване или довършване на административното нарушение /чл.59 ЗАНН/, което се предпоставя от обстоятелствената част на наказателното постановление. В конкретния казус според съдията-докладчик от СРС, прекратил първоначално производството пред себе си, преследваното поведение, формулирано като административно нарушение, е осъществено в съдебния район на Смолян. И това е така, тъй като според него проверката е осъществена в гр.Смолян. Според съдията-докладчик от РС-Смолян обаче нарушението е извършено чрез непредставяне от страна на дружеството, което безспорно е със седалище и адрес на управление в гр.София, на техническо досие на съответното транспортируемо съоръжение в срок до 26.11.12 г., в РО ИДТН-гр. Пловдив. Именно поради тази причина е преценено,че компетентен да разгледа настоящото производство е РС-Пловдив. На трето място с оглед последното казано, остава неясно защо съдията-докладчик от РС-Смолян е повдигнал препирня за подсъдност пред ВКС на основание чл.44,ал.1 НПК, след като счита, че местно компетентен се явява РС-Пловдив, в границите на който е извършено нарушението /поначало е вярно, че когато нарушението се изразява в бездействие, компетентен да разгледа делото е съдът, в района на който е следвало да бъде извършено дължимото действие/. Предвиденият в коментирания законов текст спор за подсъдност означава, че за некомпетентни определят себе си две съдилища, изхождайки от една и съща преценка на релевантни факти. В процесния казус съдията-докладчик от РС-Смолян визира различни изводи по изложената фактология, от възприетите от РС-София, като при това цели изпращане на делото в трети съд, намиран от него за местно компетентен. Това обаче, както бе разяснена процедурата, не може да стане по реда на чл.44,ал.1 НПК. По изложените съображения делото следва да бъде изпратено за разглеждане на РС-Смолян. Ето защо Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното от Районен съд-Смолян Н.А.Х.Д. 387/ 13 г. за образуване и разглеждане на РС-Смолян. Определението е окончателно. Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на РС – София за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/