Ключови фрази
Частна касационна жалба * подведомственост * арбитражна клауза


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 440
София,11.10.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3350 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Брадърс 03“ ЕООД., със седалище и адрес на управление в [населено място] чифлик, обл. В., представлявано от управителя Н. Ж., чрез адв. Ц. Д., против въззивното определение № 1689 от 5 юни 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 846/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е отменено определение № 3904 от 22 март 2019 г., постановено по гр.д. № 19305/2018 г. по описа на районния съд в [населено място], за оставяне без уважение отвод за неподведомственост на правния спор поради уговорена между дружеството жалбоподател и ответника „Енерго-Про продажби“ АД в констативен протокол № 1104085/14.11.2017 г. арбитражна клауза, и производството по гр.д. № 19305/2018 г. по описа на районния съд в [населено място] е прекратено.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Оспорва се изводът на окръжния съд, че приложеното писмено споразумение, подписано и от двете страни, има характера на арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж. Поддържа се, че арбитражната клауза била сключена под отлагателно условие – възникване на спор, отнасящ се до процесния протокол, което условие обаче не се било сбъднало, тъй като спор относно него не бил възникнал. В. в констативния протокол договорка била алтернативна и давала право на страните да изберат пред кой съд да се отнесат въпросите. Неправилно било прието, че дружеството ищец нямало качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, тъй като същото било регистрирано като търговско дружество, осъществяващо търговска дейност в процесния обект. Твърди се, че дружеството ищец има качеството на потребител по смисъла на §1, т. 41б от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, явяващ се специален по отношение на З.. Сочи се, че арбитражната клауза е вмъкната в протокола по начин, по който да не привлича вниманието на потребителя и да не му дава информация по ясен и недвусмислен начин какво гласи текстът. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът „Енерго-Про продажби“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от Г. К., П. С. и Я. Д., чрез адв. Н. Г., в отговор на частната жалба излага становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата по същество.
Относимите обстоятелства са следните:
Производството по гр.д. № 19305/2018 г. по описа на районния съд в [населено място] е образувано по предявен от „Брадърс 03“ ЕООД. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на „Енерго-Про продажби“ АД, че ищецът не дължи сумата от 5919,38 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на абоната стойност на електрическа енергия за периода 15.11.2016 г.–14.11.2017 г. за обект, намиращ се в [населено място], [улица], общ. Д, с абонатен № ... и клиентски № ..., за която сума е издадена фактура № ... от 05.12.2018 г. С отговора на исковата молба ответното дружество прави възражение, че спорът не е подведомствен на съда поради сключено между страните арбитражно споразумение, обективирано в протокол № 1104085/14.11.2017 г. С определение № 3904 от 22 март 2019 г. районният съд намира, че е компетентен да разгледа спора, приемайки че ищецът има качество на „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на §1, т. 41б ДР ЗЕ, явяващ се специален закон по отношение на З.. Доколкото съгласно §1, т. 41б ДР ЗЕ „потребител на енергийни услуги“ може да бъде не само физическо лице, но също така юридическо лице и едноличен търговец, то по отношение на ищеца била валидна забраната на чл. 19, ал. 1 ГПК спорът, по който една от страните е потребител, да се разглежда от арбитражен съд, поради което и клаузата, обективирана в протокол от 14.11.2017 г., била недействителна на основание чл. 3, ал. 4 З..
С обжалваното в настоящото производство определение окръжният съд в [населено място] приема за установено, че между страните е налице валидно сключен и действащ договор за доставка на електроенергия; че в констативен протокол № .../... г., подписан от двете страни, е включена арбитражна клауза, съгласно която всички спорове, възникнали помежду им по отношение на протокола, се отнасят за решаване пред Арбитражен съд В. при Сдружение П., съобразно неговия правилник; че представляващият дружеството „Б. 03“ Е. (управителят Н. Ж.) е изразил съгласие с уговорената арбитражна клауза, подписвайки протокола. За да стигне до извод за неподведомственост на спора, въззивният съд приема, че при определяне дали едно лице е „потребител“ по смисъла на §13, т. 1 ДР З., водещо е не качеството „физическо лице“, а целта, за която се придобива стоката или услугата, като били налице две хипотези, в които едно лице има качеството потребител: когато физическо лице придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и когато едноличен търговец действа извън рамките на своята търговска дейност. По аргумент на противното следвало да се приеме, че нямат качеството потребител лицата, независимо дали физически или юридически, ако те придобиват стоката или ползват услугата именно с оглед реализиране на търговска или професионална дейност. Предвид това, тъй като „Б. 03“ Е. е търговско дружество, осъществяващо търговска дейност в присъединения обект, намиращ се в [населено място] чифлик, обл. В., то няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР З.. Доколкото спорът е извън кръга на визираните в чл. 19, ал. 1 ГПК изключения, процесният протокол има характера на арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 ЗМТА, и възражението за наличие на арбитражно споразумение е направено в срока за отговор от ответника, окръжният съд в [населено място] приема, че са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 ЗМТА за прекратяване на производството пред общия съд поради неподведомственост на спора.
Поставеният от жалбоподателя въпрос когато между страните е сключено арбитражно споразумение под определено условие, следва ли същото да се сбъдне или всякога спорът следва да се отнесе към избрания от страните арбитражен съд, не дава основание за допускане на касационно обжалване, доколкото същият не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за неподведомственост на спора.
К. съд в настоящия си състав намира, че поставените от касатора правни въпроси (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС) съставлява ли потребителят на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б ДР ЗЕ специален вид потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР З., и приложима ли е предвидената в чл. 19, ал. 1 ГПК забрана спорът, по който една от страните е потребител, да се разглежда от арбитражен съд, в хипотезата на предявен от юридическо лице - потребител на енергийни услуги, установителен иск за недължимост на суми за предоставена електрическа енергия, и недействителна ли би била уговорена в този случай арбитражна клауза с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 4 З., са включени в предмета на делото и са от значение за решаването на спора, тъй като са обусловил извода на въззивния съд за неподведомственост на спора на общия съд поради уговорена между страните арбитражна клауза. Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което касационно обжалване на въззивното определение се допуска.
Със Закона за изменение и допълнение на ГПК (обн. ДВ, бр. 8/2017 г.) в чл. 19, ал. 1 ГПК е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР З.. Съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР З., „потребител” е само физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. За да бъде изключено всяко съмнение, което би могло да възникне във връзка със статута на едноличния търговец (по чл. 56 и сл. ТЗ), същата дефиниция предвижда, че „потребител” е и всяко физическо лице, което като страна по договор по ЗПП действа извън рамките на своята търговска професионална дейност. Следователно законодателят категорично посочва, че потребител по смисъла на З. е само за физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. От друга страна, съгласно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „потребител на енергийна услуга” би могъл да бъде както краен клиент по смисъла на § 1, т. 27г ДР ЗЕ (клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване), така и ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Предвид изложеното, понятието „потребител на енергийна услуга” по смисъла на § 1, т. 41б ДР ЗЕ не е идентично с понятието „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 ДР З., поради което забраната, въведена в чл. 19, ал. 1 ГПК, би била приложима по отношение на потребител на енергийна услуга само ако този потребител е физическо лице, купуващо електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а не във връзка със своята търговска или професионална дейност. В тази хипотеза уговорена между потребителя и доставчика на енергийна услуга арбитражна клауза би била недействителна на основание чл. 3, ал. 4 З..
Частната касационна жалба е неоснователна.
Въз основа на възприетия отговор на поставените от жалбоподателя правни въпроси, касационният съд в настоящия си състав приема, че дружеството ищец по гр.д. № 19305/2018 г. по описа на районния съд в [населено място] няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР З., към който законов текст изрично препраща чл. 19, ал. 1 ГПК, поради което в случая не е налице законова забрана за разглеждане на спора от арбитражен съд.
Според текста на инкорпорираната в констативен протокол № 1104085/14.11.2017 г. арбитражна клауза „…Всички спорове между клиента, „Енерго–Про мрежи“ АД и „Енерго-Про продажби“ АД, породени от този протокол или възникнали в отношенията между страните, ще бъдат решавани чрез всички предвидени в законодателството на Република България средства за защита на законни права и интереси, като при възникване на спор, отнасящ се до настоящия протокол, същият ще бъде решаван от Арбитражен съд В. при Сдружение „П.“, съобразно неговия правилник, с изключение на споровете, по които една от страните е потребител по смисъла на З.“. Предвид обстоятелството, че в случая правният спор е с предмет установяване недължимостта на сумата 5919,38 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на абоната стойност на електроенергия за периода 15.11.2016 г.– 14.11.2017 г., като корекцията е извършена въз основа на данните от констативен протокол № 1104085, съставен при състояла се на 14.11.2017 г. проверка, следва да се приеме, че районният съд е бил сезиран със спор, отнасящ се до процесния протокол. Законосъобразни са изводите на въззивния съд, че писменото споразумение, обективирано в протокола от 14.11.2017 г., има характера на арбитражно споразумение, доколкото същото е в писмена форма, подписано е и от двете страни и отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ЗМТА.
Предвид изложеното, следва да се приема, че са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 ЗМТА за прекратяване на производството по делото – налице е валидна арбитражна клауза, възражението за наличие на арбитражно споразумение е направено в срока за отговор от ответника и същото е основателно. Ето защо определението на въззивния съд се оставя в сила.
При този изход на спора в настоящото производство е основателно искането на ответника по жалбата за присъждане на сторените разноски от 252 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1689 от 5 юни 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 846/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1689 от 5 юни 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 846/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ОСЪЖДА „Брадърс 03“ ЕООД., ЕИК[ЕИК], да заплати на „Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК103533691, сумата от 252,00 (двеста петдесет и два) лева разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: