5 Р Е Ш Е Н И Е № 128 София,22.10.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1948/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. С. от [населено място], Област Стара З. срещу решение № 389 от 05.03.2014г. по гр. д. № 4519/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна и потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, І-2 състав решение № 5172 от 05.07.2013 г. по гр. д. № 11111/2011 г., предявеният от същото лице иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ срещу ЗД [фирма], [населено място] е отхвърлен за разликата от 56 000 лв. до пълния претендиран размер 120 000 лв. Касаторката поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевира оплаквания срещу размера на присъденото й обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че същият е занижен, не съответства на претърпените страдания и при определянето му не са взети в достатъчна степен всички значими обстоятелства, в т. ч. и конкретните обществено-икономически условия и лимитите на отговорност на застрахователите. Оспорва и извода на съда за съпричиняване на вредите от страна на починалата при произшествието наследодателка на ищцата (нейна майка), изразяващо се в пресичане на пътното платно на необозначено място, като счита, че този извод е в противоречие с разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП и с житейската логика. С определение № 194 от 16.04.2015 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част по въпроса за приложение на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Ответникът – ЗД [фирма], [населено място] – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за категорично доказани елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ – наличие на увреждане от управляващ застраховано при ответното дружество моторно превозно средство, противоправното поведение и вината на когото, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейната майка, е счел за установени от влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 357/11 г. на Старозагорски окръжен съд и от приетото по настоящото дело заключение на авто-техническата експертиза. Решаващият състав е споделил извода на първата инстанция, че към датата на произшествието, с оглед социално-икономическите условия в страната, справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е сумата 70 000 лв., приемайки за релевантни за определянето на обезщетението обстоятелства възрастта на починалата и на ищцата, естеството и съдържанието на отношенията им, продължителността и интензивността на страданията, както и обстоятелството, че ищцата не е живяла в едно домакинство с майка си и че има собствено семейство. Не е споделен, обаче, изводът за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице. Според въззивния съд, пострадалата е допринесла за настъпване на процесното произшествие, тъй като, освен, че е пресякла пътното платно на необозначено за това място в нарушение на безусловната забрана в чл. 113, ал. 1 ЗДвП, но и без съобразяване с конкретната пътна обстановка – с разстоянието на приближаващото се пътно превозно средство и скоростта му на движение, както и с по-слабата видимост на пътя, което представлява нарушение на установените в чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП правила. Съобразно данните по делото и отчитайки принципно завишените изисквания на закона към водачите на МПС спрямо тези на пешеходците, решаващият състав е преценил приноса на водача на автомобила и на пострадалата съответно на 80 % и 20%, поради което е приел, че дължимото на ищцата обезщетение 70 000 лв. следва да се редуцира на 56 000 лв., като след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил иска над този размер, т. е. и за сумата 14 000 лв. Решението е частично неправилно като постановено в отклонение от задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, обективирана както в Постановление на Пленума на Върховен съд № 4/1968 г., така и в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от действащия понастоящем Граждански процесуален кодекс. От една страна, въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен специфичните за случая обстоятелства, имащи значение за определяне обема на претърпените от ищцата вреди. По-конкретно, не е отчетен установеният от свидетеля М. К. факт, че независимо от възрастта си (77 години) починалата при произшествието майка на ищцата е била в добро здраве и се е грижила сама за себе си. Недооценено е и обстоятелството, че ищцата и нейната майка са били в непрекъснат (ежедневен) контакт помежду си, което неминуемо означава и по-голяма привързаност между тях и съответно – по-болезнено преживяване на смъртта на родителя. В тази връзка, напълно неоснователно при преценката за близостта между ищцата и нейната майка решаващият състав е придал значение на обстоятелството, че те не са живели в едно домакинство и че ищцата има собствено семейство. При определяне размера на обезщетението следва да се съобразят също и конкретните социално-икономически условия към датата на увреждането (м. септември 2010 г.), както и нивото на застрахователно покритие при едно пострадало лице, установено в § 27 от ПЗР на КЗ, което към този момент е 1 000 000 лв. С оглед на взетите предвид от въззивния съд, както и на всички посочени по-горе обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, определено към момента на настъпването им – м. септември 2010 г., е обезщетение в размер на сумата 100 000 лв. При отчитане на приетото от предходната инстанция съпричиняване на увреждането от страна на пострадалото лице (20 %), дължимото на ищцата обезщетение възлиза на сумата 80 000 лв. (100 000 лв. – 20 000 лв.). Ето защо, въззивното решение следва да бъде частично отменено в отхвърлителната му част за сумата 24 000 лв., която сума следва да бъде присъдена допълнително на касаторката П. И. С.. При посочения изход на делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от касаторката адвокат следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска, предмет на касационното производство, в размер на 1102.50 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна такса за касационното производство за уважената част от иска в размер на 960 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд решение № 389 от 05.03.2014г. по гр. д. № 4519/2013 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. И. С. от [населено място], Област Стара З. срещу ЗД [фирма], [населено място] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 26.09.2010 г. за разликата от 56 000 лв. до 80 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на П. И. С. от [населено място], Област Стара З., [улица], на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, допълнително сумата 24 000 /двадесет и четири хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие от 26.09.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2010 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 389 от 05.03.2014г. по гр. д. № 4519/2013 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА ЗД [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 960 (деветстотин и шестдесет) лева. ОСЪЖДА ЗД [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат Петя К. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1102.50 лв. (хиляда сто и два лева и петдесет стотинки). Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: