6 Р Е Ш Е Н И Е № 60146 гр. София, 29.12.2021 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Петя Шишкова при секретар Галина Иванова и в присъствието на прокурора от ВКП Ивайло Симов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КНД № 599/21г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на гл.ХХІІІ от НПК. Образувано е по повод на постъпил протест от прокурор в Апелативна прокуратура – Варна, срещу решение № 260061 от 25.05.2021г., постановено по ВНОХД № 47/21г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 260004 от 04.11.2020г. по НОХД № 165/20г. на Силистренския окръжен съд. В протеста са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1 т.1 и т.2 от НПК и се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в постановяване на решение при непълнота на доказателства, тъй като не е разпитан собственикът на нивата, в която са открити дупките, и пропуски при анализа на доказателствата, при който не е изследвано имотното състояние на подсъдимите и миналите им посещения в пунктовете за вторични суровини, за проверка на достоверността на твърденията, че събират старо желязо, за да си купят храна, както и игнорирането на фактите, че старото сметище не е било в разкопаните имоти, а край пътя, че металдетекторите са с висока чувствителност, че районът е богат на археологически обекти. Претенцията за неправилно приложение на материалния закон се основава на обстоятелството, че подсъдимите неправилно са оправдани, както и че не е приложен чл.277а, ал.7 от НК. В съдебно заседание представителят на прокуратурата не поддържа протеста. Защитникът на тримата подсъдими намира решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с атакувания съдебен акт, материалите по делото и становището на страните, намери следното: В по-голямата си част доводите в протеста са идентични със съображенията, поради които Варненският апелативен съд е отменил присъдата при първата въззивна проверка. В постановеното тогава решение са посочени подробно неизяснените според съда обстоятелства, и са дадени насоки за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия, за да бъде попълнен доказателственият дефицит. При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил дадените му указания за установяване на релевантни факти, но изводът за невиновност на подсъдимите е останал непроменен. Тезата, че „в полза на обвинението е отрицателният факт, че никой от подсъдимите не е предавал метални отпадъци до времето на деянието“, е изградена в противоречие с основни начала в наказателния процес. Въззивният съд е приложил законосъобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, и е съобразил обясненията на подсъдимия А., че е предавал желязо и преди, но не разполага с документ. Това твърдение не е опровергано, не противоречи на събраните по делото доказателства и на житейската логика, поради което следва да се приеме за установен „положителен факт“. Адекватно са интерпретирани установените по експертен път данни, свързани с ползваната от подсъдимите техника. Без отговор са останали въпросите какво е било съдържанието на твърдия диск на иззетия като веществено доказателство лаптоп, както и как са били настроени металдетекторите в момента на задържането на подсъдимите. Това обстоятелство не налага връщане на делото за ново разглеждане, тъй като неяснотата се дължи на липса на техническа възможност за проверка, и относно посочените факти правилно е прието, че са изчерпани процесуалните възможности за установяването им, тъй като е недопустимо да се заместват от предположения във вреда на подсъдимите. Още повече, че настройките на металдетекторите не са променени от тях, а от вещото лице. За повредения компютър А. е дал логични обяснения, които не са опровергани. Съдът е обсъдил и твърдението на прокурора, че са опровергани обясненията на подсъдимите за причината да локализират търсенето си в конкретните имоти. Съобразил е, че от писмото на кмета не следва извод за липса на сметище въобще, а само на регламентирано такова. Същевременно се е позовал на показанията на св.Н., че „при комунизма там е имало сметище“, изследвал е и начина, по който подсъдимият А. е научил за него. При това евентуалната неточност в информацията за някогашното местонахождение на сметището, не обосновава извод за недостоверност на обясненията на А.. Останалите доводи в протеста също са неоснователни, тъй като не сочат на допуснати съществени процесуални нарушения. Липсата на разпит на собственика на нивата не съставлява непълнота на доказателствата, тъй като броят, видът и локализацията на дупките са надлежно установени с други доказателствени средства. Не се налага връщане на делото за извършване на съпоставка на имотното състояние на подсъдимите с необходимостта да предават старо желязо в пунктовете за вторични суровини. Такъв анализ неминуемо би съдържал субективен елемент, а евентуалният извод за несъответствие би представлявал предположение, на каквото е недопустимо да почива съдебният акт. Касаторът поддържа, че в случая е приложима разпоредбата на чл.277а, ал.7 от НК, както и че металдетекторите не е следвало да се връщат на подсъдимите. Възражението не е конкретизирано и надлежно обосновано, поради което се дължат някои уточнения. Когато се претендира отнемане на металдетекторите на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, следва да се посочи за извършването на кое умишлено престъпление са били предназначени или са послужили. Ако се иска отнемане на основание чл.53, ал.2, б.“а“ от НК в качеството им на средство на престъплението, то тази възможност е в пряка зависимост от изхода на делото и при оправдателна присъда обсъждането й е безпредметно. Освен това притежаването на вещите не е забранено, тъй като регистрационният режим не означава забрана, той е по-лек и различен от разрешителния, а нормата не би могла да се тълкува разширително. Що се отнася до възможността за приложение на ал.7 на чл.277а от НК, следва да се отбележи, че визираното в този текст престъпление е отделно, самостоятелно и различно от това, за което е повдигнато обвинение на Н., Д. и А.. Според прокуратурата оръдията, визирани в ал.7 са използвани от подсъдимите за търсене на археологически обекти без разрешение на посочените в обвинителния акт дата и място, и именно поради това обстоятелство са привлечени да отговарят по по-тежко наказуемия състав на ал.3, а не по основния състав на чл.277а, ал.1 от НК. Фактът на държането, отчетен като квалифициращ признак, изключва възможността за същото деяние да се приложи и ал.7. В този смисъл, след като в протеста се поддържа, че подсъдимите неправилно са оправдани по повдигнатото им обвинение, искането за приложение на ал.7, би могло да бъде обсъждано само като алтернативно. Като самостоятелно престъпление държането на технически средства от субективна страна се характеризира със степен на увереност у извършителите, че конкретните металдетектори са предназначени или послужили за търсене на археологически обекти. Тази увереност следва да бъде установена с надлежни обстоятелства. Често срещан пример в практиката е обвиненията по чл.277а, ал.7 от НК да се поддържат поради съхранена информация в паметта на електронните устройства или с доводи, че у лицето са открити незаконно държани археологически обекти или специализирана науча литература. Такива факти в протеста не се сочат, не са установени по делото, нито е процесуално възможно това да се случи при касационното му разглеждане. Във въззивното решение обстойно е разяснена разликата между предпоставките за субективна съставомерност на деянието и техническите спецификации на апарата, позволяващи приложението му в археологията. Касационната инстанция напълно споделя изложените по този повод мотиви на Варненския апелативен съд. По изложените съображения касационният протест следва да бъде оставен без уважение и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, ІІ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260061 от 25.05.2021г. по ВНОХД № 47/21г. на Варненски апелативен съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.