3 Р Е Ш Е Н И Е № 31 София, 09.03.2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря Р. Иванова и като изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 5292/2014 година,съобрази : Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т.1 и т. 2 от ГПК Молба за отмяна на решение №196 от 25.04.2013г по гр.д. № 788/2007г на Софийски окръжен съд, с което е оставено сила решение №255 от 12.01.2007г по гр.д. №78/2006 г на Районен съд -Пирдоп , за разпределение на основание чл. 32 ал.2 ЗС ползването на съсобствен урегулиран поземлен имот в [населено място] , обл. София, заедно с построените в него масивна двуетажна сграда и гараж , е постъпила от В. А. Ц. от [населено място] . С влязлото в сила решение съдът е разпределил ползването между съсобствениците по реда на чл. 32 ал.2 ЗС при равни права(квоти) между страните.Тъй като съсобствеността е била оспорвана в този процес от настоящата молителка, съдът се е позовал на влязло в сила решение №419 от 15.07.2011г по гр.д №350/2011г на СОС ,с което в спора между молителката В. А. Ц. и Даря П. Дюлгерска са отречени собственическите претенции на първата за разликата над ½ ид. част от процесните имоти Като ново писмено доказателство по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК и същевременно обстоятелство , свързани с основанието на чл. 303 ал.1 т. 2 от ГПК , молителката сочи декларацията на ответницата по молбата Даря П. Дюлгерска по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък ,депозирана с вх.№0074/21.02.2006г в [община] се ,че тази декларация е с невярно съдържание по отношение на декларираните площи и права ,т.е същата е неистински документ по смисъла на чл. чл. 303, ал. 1, т.2, предл първо ГПК Ответницата по молбата за отмяна Даря П. Дюлгерска оспорва нейната допустимост и основателност , претендира разноски . Молбата е допусната до разглеждане с определение №347 от 01.12.2014г , ВКС ІІІ г.о . По същество молбата е неоснователна. За да е налице основание за отмяна на атакуваното влязло в сила решение по чл. 303 ал. 1, т.1 ГПК , следва да са съществували обстоятелства от съществено значение за изхода на делото , които молителят не е знаел или не е могъл да докаже, като молбата следва да бъде подкрепена с прилагането на новите писмени доказателства. В случая към молбата не се прилагат писмени доказателства , отговарящи на това условие. Като документ , декларацията на Д. П. Дюлгерска с вх.№0074/21.02.2006г на [община] по чл. 14 от ЗМДТ е била изискана от съда по молба на ответницата , съответно приложена към писмо №423/06.11.2006г на Общ П. и се намира по делото (част І ,стр.98-101 по гр.д № гр.д № 78/2006 на РС Пирдоп). Част ІІ на същата декларация е била приложена в копие към писмената защита на В. Ц. ( стр. 141-142 по описа на гр.д № 78/2006 на РС Пирдоп ). Освен че не са нови , приложените документи нямат и доказателствено значение по отношение на относимите към предмета на приключилото дело обстоятелства . Не е налице основанието по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК,поддържано поради твърдение на молителката за подадена невярна декларация пред данъчните власти , неправилно разбирано като неистинност на документ .Основанието за отмяна по този текст следва първо да се установи по надлежния ред , с присъда на компетентния наказателен съд , или по реда за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 124 ал. 5 ГПК. Едва след като престъпното обстоятелство бъде установено по надлежния ред , а не на етап твърдение в самата молба за отмяна , може да е налице основание по смисъла на чл. 303 ал.1 т.2 ГПК и то в случай ,че съдът е основал решението си на верността на документа. А както вече се изтъкна , декларацията по чл. 14 ЗМДТ на един от съсобствениците не е от значение за решаването на спора за разпределение на ползването и съдът не е основал изводите си на същата декларация . Ето защо и писмените доказателства, приложени към настоящата молба , не могат да служат нито в подкрепа на основание по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК , нито сочат на предпоставки по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК . Ответницата по молбата е заявила претенция за присъждане на разноски , което е основателна .Установени са разноски в размер на 500 лева ,за адвокатска защита . Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : Оставя без уважение молбата на В. А. Ц. от [населено място] , ж. к. М. ІІІ, [жилищен адрес] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК на решение №196 от 25.04.2013г по гр.д. № 788/2007г на Софийски окръжен съд , с което е оставено сила решение №255 от 12.01.2007г по гр.д. №78/2006 г на Районен съд – Пирдоп . Осъжда В. А. Ц. от [населено място] , ж. к. М. ІІІ, [жилищен адрес] да заплати на Даря П. Дюлгерска от [населено място] сумата 500 лева разноски в настоящето производство ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: