5 Р Е Ш Е Н И Е № 224 Гр.София, 28.12.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1572 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по две молби на Ц. А. Г., [населено място] за отмяна на решение № 1191/18.12.13г. по т.д.№ 1074/13г. на Варненския окръжен съд, с което е прието за установено, че молителката дължи на [фирма], [населено място] сумата от 106372.07 евро по договор за банков кредит от 21.11.11г., сумата от 5674.41 евро – договорна лихва, сумата от 105.34 евро - наказателна лихва, сумата от 531.86 евро - комисионна за управление и сумата от 75.28 евро - лихва за неразрешен овърдрафт. В молбата с вх.№ 8762/19.03.15г. са заявени основания за отмяна на влязлото в сила решение, квалифицирани от молителката като такива по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК, а с молбата за отмяна вх.№ 28541/24.09.15г. е заявено ново обстоятелство, основано на искане за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбите като недопустими и неоснователни. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: С решение № 1191/18.12.13г. по т.д.№ 1074/13г. Варненският окръжен съд се е произнесъл по установителен иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5134/13г. от Варненския районен съд. Препис от решението е връчен на 03.01.2014г. на адв.В. В. като на представител на молителката съгласно пълномощно от 23.07.13г. (лист 144 от делото). Към молбите за отмяна е представена призовка за доброволно изпълнение, получена лично от молителката на 06.03.14г. В молбата за отмяна вх.№ 8762/19.03.15г. са заявени на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК следните обстоятелства: б.а/делото е разпределено тенденциозно на съдия М. Т. при нарушение на принципа на случайно разпределение на делата и при наличие на основание за отвод, тъй като същата била член на състава на съда, разглеждащ в.ч.т.д.№ 1121/13г. на ВОС, образувано по жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение; б.б/М. Т. не била придобила качеството на съдия в окръжен съд и имало данни за нарушение на процедурата по избора й за съдия; б.в/Г. Д., представила пълномощно за юрисконсулт, заемала друга длъжност в банката, поради което нямала право да подписва исковата молба; б.г/поканата, на която са се позовали лицата, действали като нейни пълномощници, не й била връчвана и не я е получавала; б.д/банката не е водила редовно счетоводните си книги, поради което извлечението от сметки не можело да се приеме за редовен документ; б.е/вещото лице по делото работило само по електронни извлечения, които не съответствали на счетоводните сметки на банката; б.ж/исковата молба не била представена по заповедното производство и липсвали данни за подаването й в срок; б.з/молителката не била надлежно представлявана и поради това лицата, явили се като нейни пълномощници, не били надлежно упълномощени за извършените от тях действия, както и не са я уведомили за размера на присъдените разноски и липсата на доказателства за плащането им, за да може да обжалва; б.и/молителката била в невъзможност да се яви лично поради особени непредвидени обстоятелства – заболявания, които в този период се били обострили; б.й/ съдът следвало да назначи особен представител, поради противоречие между представител и представляван. В молбата за отмяна вх.№ 28541/24.09.15г. молителката се позовава на писмо на Европейската комисия до адв.Ф., от което тя научила, че съдът е постановил решението си в грубо противоречие с Директива 93/13 за защита на потребителите, като нормите на вътрешното право противоречели на европейските правни норми и не се прилагали съгласно чл.258 ДФЕС; процедурата по издаване на заповед за незабавно изпълнение, особено в случаите на банкови кредити, била в противоречие с тази директива, както и че никъде другаде в ЕС, с изключение на Испания, нямало такава процедура; процедурата трябвало да бъде премахната, за което Европейската комисия била влязла във връзка с българските власти. С определение № 247/03.10.2017г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, доколкото част от заявените обстоятелства биха могли да се подведат под основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.5 ГПК – по б.з/, б.и/ и б.й/ на молбата от 19.03.15г. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая твърдението по б.з/от молбата, че молителката не била надлежно представлявала и поради това лицата, явили се като нейни пълномощници, не били надлежно упълномощени за извършените от тях действия, не съответства на данните по делото. На лист 144 от делото се намира пълномощно от молителката, с което адв.В. е упълномощена да я представлява. Пълномощникът е подал отговор на исковата молба и други молби – становища и уточнения, както и се е явил на проведените открити съдебни заседания на 08.11.13г. и на 21.11.13г. Твърдението по б.и/ от молбата, че молителката била в невъзможност да се яви лично поради особени непредвидени обстоятелства – заболявания, които в този период се обострили, не е доказано, а твърдението по б.й/, че съдът следвало да й назначи особен представител, поради противоречие между представител и представляван, не е мотивирано. Настоящият състав на ВКС намира, че тъй като не са заявени доказателствени искания по твърдението за нарушаване на правото на участие на молителката, а констатациите на съда относно представителството на страната в процеса не са опровергани, то не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Останалите твърдения на молителката не попадат в основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК или в някое друго от основанията по чл.303, ал.1 ГПК. По силата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на отмяна подлежат влезли в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За основателността на молбата е необходимо невъзможността за попълване на делото с доказателствен материал да е обективна, а не отмяната да се ползва, като средство за поправяне на грешките или небрежността на страната. Новите доказателства могат да бъдат и относно факти, които са твърдени от страната, но не са били доказани поради липсата на тези документи, а страната не е знаела или дори и да е знаела не е била в състояние да се снабди с тях. Незнанието или непредставянето на писмените доказателства следва да се дължи на обективни причини, а не на липсата на нормално дължимата грижа на заинтересованата страна. Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, които представляват определени фактически твърдения на молителя и обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Освен твърденията, молителят е задължен да представи писмените доказателства, като условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението /чл. 303, ал.1, т.1ГПК/; на установени по съответния ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страна и/или на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото /чл. 303, ал.1, т.2 ГПК/. Когато писмените доказателства се представят във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, молителят трябва да посочи, кога и при какви обстоятелства се е снабдил с тези доказателства, с оглед на качеството им на новооткрити; да посочи допуснати от съда процесуални нарушения, които са му попречели да участва в делото или порока на осъществено от трето лице представителство, които са нарушили правото му на участие в процеса лично или чрез представител. В производството по отмяна молителят не може да въвежда твърдения, които биха представлявали основания за касационно обжалване на решението. Според разрешението в т.11 на ТР № 7/14г. на ОСГТК на ВКС в производството, образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение, е допустимо събирането на доказателства само за установяване на твърдяното от молителя нарушение на правото му на участие в процеса при въведеното основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, но не и по останалите основания на чл.303 ГПК. В случая въведените твърдения не представляват излагане на нови обстоятелства, от които да се направи извод, че делото е останало непопълнено с доказателствен материал, както и не са представени нови писмени доказателства, които да налагат евентуалната отмяна на постановеното решение. Нарушенията при разпределяне на делото (б.а/ от молбата) нямат за последица неправилност на решението. Наличието на предпоставки за отвод на съдията не е установено и би представлявало само евентуално основание за обжалване на решението по реда на инстанционния контрол. Твърдението за липса на качеството на съдия на докладчика, разгледал делото (б.б/), не представлява основание за отмяна на решението по реда на чл.303 ГПК. Ненадлежното представляване на насрещната страна в процеса (б.в/) и качеството на този представител (юрисконсулт или друг служител) не накърняват правата на молителката и същата не може да се позовава на такива нарушения в производството по отмяна. Твърденията относно връчването на покана на нейни представители (б.г/) са неясни и неподкрепени с писмени доказателства, за да могат да се преценят като обстоятелства, относими към правилността на решението. Позоваване на нередовното водене на счетоводните книги на банката (б.д/) и направеният коментар за ползваните от експерта материали (б.е/) представляват оспорване на приети по делото доказателства и на изслушаното експертно заключение и поради това не са нови обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Твърдението по б.ж/, че исковата молба не била представена по заповедното производство и липсвали данни за подаването й в срок, не е подкрепено с доказателства, и няма характер на ново обстоятелство, което молителката не е могла да узнае при висящността на делото. Посоченото в молбата от 24.09.15г. писмо няма характер на доказателство, което да е от значение за решаването на спора. Молителката е въвела общи твърдения за противоречие на национални норми с правото на ЕС и то в контекста на искане да не се прилага „процедурата по издаване на заповед за незабавно изпълнение”, като едновременно с това неточно се интерпретира защитата на потребителите по Директива 93/13. Посочената Директива е за неравноправните клаузи в потребителските договори, поради което и молбата от 24.09.15г. не съдържа твърдения за нови обстоятелства, които да са от значение за решаването на делото. По тези съображения молбите от 19.03.15г. и от 24.09.15г. за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите с вх.№ 8762/19.03.15г. и с вх.№ 28541/24.09.15г. на Ц. А. Г., [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1191/18.12.13г. по т.д.№ 1074/13г. на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.