Ключови фрази
Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * предели на касационната проверка * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 285

Гр. София, 11 септември 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
МАЯ ЦОНЕВА
С участието на секретаря И. Илиева и в присъствието на прокурора Ч.. като разгледа докладваното от съдия Ц. наказателно дело № 948/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 и сл. от НПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. П. Н., защитник на подс. Д. В. В. против решение № 81/11. 05. 2015 год., постановено по в. н. о. х. д. № 44/2015 год. по описа на Апелативен съд – гр.Варна.
С жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Поддържа се, че както на досъдебното производство, така и от първата инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възразява се срещу съдържанието на постановлението за привличане на обвиняем и обвинителния акт, като се сочи, че те не позволяват на подсъдимия да разбере фактическите и правни параметри на обвинението. Твърди се, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като не му е разяснено, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие. Изразено е несъгласие с реда, по който първата инстанция е приобщила свидетелски показания от досъдебното производство, тъй като не е поискано съгласие на защитниците за прочитането им. Изтъква се, че подсъдимият е бил лишен от правото си на лична защита, като му е предоставена единствено последна дума. Сочи се, че в мотивите на първоинстанционния съдебен акт отсъства доказателствен анализ, както и че в нарушение на чл. 33, ал. 5 от НПК мотивите към присъдата са изготвени от съдията-докладчик, който е останал на особено мнение, а не от някой от съдебните заседатели – членове на съдебния състав. Тезата си за нарушение на материалния закон защитникът е обосновал с обстоятелството, че пътнотранспортно произшествие не би настъпило, ако пострадалият е управлявал лекия автомобил с разрешена скорост, като в същото време е посочил, че тъй като подсъдимият не е забелязал другия участник в движението, се касае не за нарушение на чл. 25, ал. 1 от НК, а на чл. 20, ал. 1 от НК, каквото обвинение не е повдигнато. Сочи се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като въззивният съд не е съобразил семейното положение на подсъдимия и необходимостта да полага грижи за двете си деца, както и обстоятелството, че след деянието се обадил на тел. 112. Наред с това се поддържа, че въззивният съд е отдал прекомерно значение на генералната превенция и е неглижирал индивидуалната такава. Отправено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, а като алтернатива – за изменение на решението в санкционната му част и за намаляване на наложеното наказание.
Защитниците на подсъдимия поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Считат, че наказанието е несправедливо, тъй като при индивидуализацията му въззивният съд не е отчел редица обстоятелства, свързани с нарушенията на водача на автомобила, в който са били и останалите пострадали лица – движение със скорост над разрешената, като всички пострадали са били без предпазни колани. Изразяват несъгласие с изводите на съдилищата по фактите, че подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 25 от ЗДвП, както и че са налице съществени нарушения, свързани с разпита на свидетелите. Пледират делото да бъде върнато за ново разглеждане или значително да бъде намален размерът на наложеното наказание, като изтърпяването му бъде отложено на основание чл. 66 от НК.
Подс. Д. В. се солидаризира със становището на защитниците си. В последната си дума моли касационната инстанция да го оправдае или да намали наложеното му наказание, като приложи института на условното осъждане.
Частните обвинители Ф. Я., С. Я., А. Я., С. Я. и В. М. не изразяват лично или чрез повереника си становището си по основателността на касационната жалба.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, като акцентира върху обстоятелството, че при предходното разглеждане на делото от ВКС въззивното решение е било отменено единствено поради явна несправедливост на наложеното наказание и не са установени нови фактически положения.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:
С присъда № 97/25. 10. 2013 год., постановена по н. о. х. д. № 44/2013г. по описа на Окръжен съд гр.Силистра подс. Д. В. В. е признат за виновен в това, че на 14. 09. 2012 год. по път II-21 - [населено място] – [населено място], при управление на МПС – товарен автомобил „Шкода” с per. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по чл. 25, ал.1 от ЗДвП – маневра „завиване наляво” за навлизане в крайпътно уширение като не се е убедил, че няма да създаде опасност за други участници в движението и е предприел маневрата, без да се съобрази с положението, посоката и скоростта за движение на извършващия през това време маневра „изпреварване” л.а. „Рено” с per. [рег.номер на МПС] , управляван от Е. Ф. Ф. и по непредпазливост причинил смъртта на Е. Ф. Ф., както и смъртта на пътуващите в лекия автомобил М.В.Я., Ф. Я. М., Ф. Н. М. и С. И. М., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. Б, пр. първо, вр. чл. 342 ал.1 от и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от седем години. Подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение във вр.чл. 343, ал.3, предложение второ, б.”б”, от НК – „случаят да е особено тежък” съгласно чл. 93, т. 8 от НК.
По въззивни жалби на частните обвинители и на защитника на подсъдимия е било образувано в. н. о. х. д. № 231/2014 год. на Варненския апелативен съд, по което с решение № 145/21. 10. 2014 год. присъдата е изменена само в санкционната й част, като е намален размерът на наложените наказания, както следва: наказанието лишаване от свобода е намалено от четири години и шест месеца на три години и изпълнението му е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години; наказанието лишаване от правоуправление на МПС е намалено от седем години на три години. В останалата част присъдата е потвърдена.
Решението на Апелативен съд – гр.Варна е било атакувано с касационна жалба от защитника на подсъдимия и от повереника на частните обвинители, като с решение по к. н. д. № 1944/2014 год. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, е отменил решението на Апелативен съд – гр.Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
С решение № 81/11. 05. 2015 год., постановено по в. н. о. х. д. № 44/2015 год., Апелативният съд – гр.Варна е изменил присъдата на Силистренския окръжен съд в санкционната й част, като е увеличил размера на наказанието лишаване от свобода от четири години и шест месеца на пет години. В останалата част първоинстанционният съдебен акт е потвърден.
Обстоятелството, че настоящото касационно производство е второ по ред и предходното решение на въззивната инстанция е отменено единствено поради наличието на основанията на чл. 348, ал. 5, т. 1 и 2 вр. ал. 1, т. 3 от НК – поради явна несправедливост на наложеното от апелативния съд наказание, предопределя и пределите на настоящата касационна проверка. Доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се отнасят до подготвителната досъдебна фаза на наказателния процес и до производството пред първата инстанция и не са свързани с обстоятелства, установени след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Аналогично е и положението с аргументите за неправилно приложение на материалния закон. В този смисъл те не подлежат на разглеждане и единствено за пълнота на изложението следва да се отбележи неоснователността им без да бъде излагана подробна аргументация за това. Следва обаче да бъдат обсъдени доводите в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното наказание, а внимателният прочит на материалите по делото води до извод, че въззивната инстанция е направила верен и законосъобразен извод относно необходимостта от увеличаване на наказанието, наложено на подс. В., при наличието на съответна жалба за това. Били са съобразени всички обстоятелства от значение за вида и размера на наказанието без някои от тях да бъдат надценени неоснователно за сметка на останалите.
Безспорно подсъдимият е с чисто съдебно минало. Вярно е също така, че до момента на пътнотранспортното произшествие не е наказван по административен ред за сериозни нарушения на правилата за движение, както и че е налице съпричиняване от страна на водача на л. а. „Рено К.” поради управление на превозното средство с превишена скорост. Значението на тези смекчаващи обстоятелства е надценено от защитата, като наред с това неоснователно е поставен акцент върху факта, че пътуващите в лекия автомобил са били без предпазни колани. С оглед приетия от инстанциите по фактите механизъм на пътнотранспортното произшествие, свързан с удар на предната, челна част на лекия автомобил в средата на лявата част на камиона и с премазване на другото превозно средство от задно ляво колело на т. а. „Шкода” е ирелевантно дали пътниците в „Рено”-то са поставили предпазните си колани или не.
Съпричиняването от страна на пострадалия Ф. не може да бъде противопоставено успешно като основание за намаляване на наказанието на отегчаващите отговорността обстоятелства, сред които на първо място следва да бъде поставен броят на пострадалите – петима души, т. е. касае се за деяние, което с оглед резултата си разкрива значителна тежест и немалка обществена опасност. В тази връзка е необходимо още веднъж да се подчертае неизменната позиция на касационната инстанция, че НК посочва само минимално изискуемите обстоятелства за съставомерност на деянието, а проявлението на същите обстоятелства над необходимото за съответната квалификация се отчита при определяне на наказанието. Единственият упрек, който може да бъде отправен към въззивният съд във връзка с това обстоятелство касае неверния му извод, че загиналите са все лица в млада възраст – такъв е единствено пострадалият Ф., което обаче не е от естество да обоснове смекчаване наказателната отговорност на подсъдимия предвид равноценността на всеки човешки живот.
От съществено значение за размера на наказанието е обстоятелството, че подс. В. е професионален водач на МПС, както и фактът, че е управлявал товарен автомобил, отличаващ се със значително по-големи размери, по-голямо тегло (8 470 кг. съгласно заключението на допълнителната автотехническа експертиза) и поради това и по-неманеврен – факти, известни на подсъдимия най-малкото поради това, че на инкриминираната дата е извършил няколко курса със същото превозно средство. В същото време В. е предприел една поначало застрашаваща маневра, свързана не просто с навлизане в платното за насрещно движение, но и със заемането и препречването му почти изцяло за определен период от време. Всички тези обстоятелства дават основание да се счита, че пред дейността на подсъдимия са били поставени завишени изисквания за осигуряване безопасност на движението, които обаче той е неглижирал в значителна степен. Нещо повече, ако подсъдимият изобщо не бе предприел маневрата или бе преустановил извършването и в съществуващата рискова ситуация, която не е получила адекватна оценка от него, то до сблъсък с лекия автомобил изобщо не би се стигнало, независимо че скоростта на последния е била превишена. Изложеното дава основание и на настоящия състав на ВКС да приеме, че деянието – предмет на настоящото дело разкрива висока степен на обществена опасност, а в него в крайна сметка намира проекция и личността на подсъдимия като водач на МПС, поради което индивидуалната превенция не би била реализирана с наказание с по-нисък размер.
Съдът е направил вярна преценка, че необходимостта от по-голяма строгост на наказанието произтича и от динамиката на този вид престъпления и от все по-нарастващия брой пътнотранспортни произшествия с множество пострадали, дължащи се на грубо нарушаване на фундаментални правила за безопасност на движението. Широкото разпространение на тези престъпни посегателства има пряко отношение към степента на обществена опасност на престъплението и ограничаването им изисква по-сериозна обществена реакция и като своевременност и неизбежност на наказанието, и като вид и размер на наказанието. С отчитането на тези факти не е дадено предимство на генералната превенция пред индивидуалната такава, а напротив – съобразена е необходимостта да бъде постигната всяка една от тях.
При наличните отегчаващи обстоятелства със значителна тежест фактът, че подсъдимият е сигнализирал на тел. 112 за произшествието, макар и да има характер на смекчаващо обстоятелство, което не е отчетено от апелативния съд, не може да обоснове извод за явна несправедливост на наложеното наказание.
Неоснователно се поддържа от защитата, че увеличавайки размера на лишаването от свобода, апелативният съд е игнорирал данните за семейното положение на подс. В. и необходимостта да полага грижи за образованието на децата си. Видно от приложената на л. 77 – 79 от ДП декларация за семейното положение на подсъдимия семейството му се състои от него и съпругата му и той няма ненавършили пълнолетие деца. Наред с това в автобиографията си В. изрично е посочил, че децата му са пълнолетни. Същевременно не са събрани каквито и да било доказателства, че те продължават образованието си понастоящем или че здравословното им състояние или семейното им положение налагат полагането на грижи от страна на подсъдимия, с оглед на което не може семейното положение на Д. В. да бъде третирано като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Тъй като наказанието лишаване от свобода, наложено от Апелативния съд – гр.Варна не отговаря по размер на императивните изисквания на чл. 66 от НК и не са налице основания за намаляването му, е безпредметно обсъждането дали са налице останалите предпоставки за прилагане института на условното осъждане.
Изложеното обосновава категоричен извод, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наложеното наказание е съответно на тежестта на извършеното престъпление и на обществената опасност на дееца, поради което обжалваното решение на Апелативен съд – гр.Варна следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81/11. 05. 2015 год., постановено по в. н. о. х. д. № 44/2015 год. по описа на Апелативен съд – гр.Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.