1 Р Е Ш Е Н И Е №7 С., 01.02.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 647 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационни жалби от Г. Н. М., чрез пълномощника й адвокат М. М. и от В. Н. М., против решение № 614 от 15.12.2011 г., постановено по гр.д. № 1110 по описа за 2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 231 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 217 от 2002 г. на Районен съд-Сливница за уважаване на предявените от С. А. М., К. А. М., П. А. И. и С. А. Д. против В. Н. М. и Г. Н. М. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот от * кв.м., образуван от частите на имоти пл. № * и * от * кв.м. и * кв.м., съставляващ основа на парцел *,*, кв.* по плана на [населено място], Софийска област и иск по чл.109 ЗС за премахване на построената в същия имот сграда, като на ответниците е признато право на задържане на основание чл.72, ал.3 ЗС до заплащане общо на сумата 1860.79 лв. – стойност на описаните подобрения. В касационните жалби се поддържат доводи за необоснованост на изводите, че наследодателят на ответниците е придобил собствеността на имота чрез давностно владение и неправилност на изводите, че решението на органа по поземлена собственост е валидно. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на предявените искове. К. претендират възстановяване на направените разноски. Ответникът по касационната жалба С. А. М. счита, че същата е неоснователна, а П. А. И. и С. А. Д. не са изразили становище. К. А. М. е починала на 11.05.2011 г. и в правата й са конституирани наследниците й по закон – брат П. А. И. и сестри С. А. М. и С. А. Д. /участващи в производството и на собствено основание/. С определение № 488 от 12.10.2012 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса „дали въз основа на решение № Г. от 12.06.2001 г. на ПК-С. за възстановяване правото на собственост на наследници на Г. Б. З. ищците се легитимират като собственици на процесния имот”. По настоящото дело ищците са основали исковете на твърденията, че са собственици на имота по наследство от Г. Б. З. и решение № Г. от 12.06.2001 г. на ПК-гр.С., а ответниците са ги оспорили с доводи, че ищците не са собственици на процесния имот, тъй като общият им наследодател не е бил собственик; решението на поземлена комисия, въз основа на което ищците са се снабдили с нотариален акт за собственост е постановено от незаконен състав, поради което и констативния нотариален акт легитимиращ ги за собственици се явява нищожен. В. съд е приел, че наследственото правоприемство на ищците е от А. И. Т., поч.1983 г., единствен наследник на Е. Г. Б., поч.1954 г., съпруга на Г. Б. З., поч.1933 г. и останала негов наследник и е счел за доказано наследяването от Г. Б. З., като обстоятелството, че не са единствените наследници не е пречка да търсят защита от трети лица-несобственици и да претендират предаване владението на целия имот. Прието е, че е доказана собствеността на ищците върху имота - същата е възстановена на основание чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, като нито отстъпеното на ответниците право на строеж, нито незаконно построената в имота вилна сграда са пречка за възстановяване на собствеността. Към 1.03.1991 г. макар и да е отстъпено право на строеж, не е налице законно построена сграда, нито към тази дата е започнал законно разрешен строеж. За неоснователни са счетени доводите за нищожност на Решение № Г. от 12.06.2001 г.на ПК-гр.С., постановено по реда на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като същото е издадено на 12.06.2001 г. при действието на ППЗСПЗЗ в редакцията му, обн. в ДВ, бр. 44 от 8.05.2001 г. при отмяна разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, т.е. законодателят не придава правно значение на обстоятелствата, свързани със състава на поземлената комисия (ОСЗ). Решението е издадено от надлежно назначени лица /удостоверение на МЗХ/, поради което неоснователно е възражението за незаконен състав на поземлена комисия. Пред нотариуса за издаването на нотариален акт № *, том *, рег. *, дело № */ * г., както е удостоверено от този орган с официална удостоверителна компетентност е представен заверен препис от процесното решение на Поземлената комисия от 12.06.2001 година, в което длъжностно лице е посочило, че решението е подписано от председател, секретар, четвърти и пети член на Комисията. Същото решение е приложено по административната преписка. Съгласно приложимия за случая чл. 34 З.(отм), когато решението е взето от колективен орган, то следва да бъде подписано от председател и секретар, представляващи поземлената комисия. Прието е, че представения пред нотариуса и по административната преписка официален препис от документ има официална доказателствена сила, като доказателствата по делото потвърждават констатацията на нотариуса за право на собственост върху имота описан в нотариалния акт № *, том *, рег. *, дело № 485/ 2001 г. За неоснователни за счетени и възраженията във връзка с оспорената собственост на ищците, че същата не е възстановена, поради липсата на помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, тъй като по силата на цитираната разпоредба чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ помощен план се изработва когато в одобрената кадастрална карта (кадастрален план) няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл.11 от същия правилник, а в случая имотът е бил в регулация преди да придобие земеделски характер с изключването му от регулация с Решение № 370 от 12.10.1962 г. на ИК на С. в изпълнение на ПМС№ 216 за подобряване на градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемите земи. Чл. 13а ППЗСПЗЗ не е приложим и за възстановяване на собствеността няма основание, нито изискване за изготвяне помощен план, тъй като има необходимите данни за границите на имота. П. имот е бил отразен в кадастралната основа на плана от 1934 година, записан е в разписния лист (имотна ведомост) на наследодателят на ищците Г. З. и границите му са очертани, за тях има необходимите данни, включително и за местоположението и границите на имота по плана от 1986 година. Налице са необходимите графични отразявания и данни както за площите включени във възстановената собственост, така и за придаваемите площи за които регулационния план не е приложен, прилага се § 8 ал. 1 ПЗР на ЗУТ отпада отчуждителното действие на регулационния план поради неприлагането му за придаваемите * кв. м. от парцела. Така за собственост на ищците се счита площта * кв.м. образувана от частите на имоти пл. № * и * от * кв.м. и * кв.м., съставляващи основа на парцел *, *, кв. * по плана на [населено място], Софийска област. При тези данни за местоположението и границите на възстановената на ищците собственост не е необходим помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, и констатацията на съдебно-техническата експертиза, че не е изготвен такъв не налага извод, че не е доказана възстановената на ищците собственост и нейните граници. С решение № 48 от 15.01.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на Софийски окръжен съд са отхвърлени исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС на настоящите ищци по отношение на съседен на процесния имот, основани на същите обстоятелства, съставляващи основание на ревандикационния иск и в настоящото производство и при представяне на същите доказателства, като съдът е приел, че не е установено Г. Б. З. да е бил собственик на имота преди одържавяването му през 1962 г. по ПМС № 216/8.11.1961 г. На основание чл.291, т.1 ГПК за правилна следва да се приеме практиката по атакуваното в настоящото производство въззивно решение. С тълкувателно решение № 9/7.11.2012 г. по т.д. № 9/2012 г., ОСГК на ВКС е дадено задължително за съдилищата тълкуване, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на органа по поземлена собственост, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове, но той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател не е бил собственик на имота към момента на образуване на Т., или че възстановения имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Тълкуването е основано на мотивите, че ЗСПЗЗ урежда облекчен режим за доказване правото на собственост върху земеделски земи в административното производство и в исковото производство, яко не се повдига спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, съдът следва да зачете това решение на О. /ОСЗГ, ПК/ и няма основание да изисква повторно доказване на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, при това чрез пълно доказване по общите правила на гражданския процес. Посочените мотиви важат не само, когато спорът е между реституиран по ЗСПЗЗ и лица, претендиращи права по § 4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ, но и във всички случаи, когато ответниците по иска не противопоставят свои права към момента на образуване на ТКЗС, поради което и не могат да оспорват, че ищците или техния наследодател не са били собственици към момента на обобществяване на имота. С оглед отговора на поставения въпрос следва да се приеме, че правилно въззивният съд е приел, че след като ответниците не претендират самостоятелни права върху имота към момента на изключването му от регулация по силата на ПМС № 216/8.11.1961 г., то решение № Г. от 12.06.2001 г. на ПК-гр.С. легитимира ищците, като наследници на Г. Б. З. като собственици на имота. Неоснователни са доводите, свързани с валидността на административното решение, с което ищците легитимират правата си. Съгласно задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК /решение № 193 от 17.08.2011 г. по гр.д. № 1068/2010 г., ВКС, І г.о./ решението е валидно, ако е взето от мнозинството от състава на комисията и е подписано от председателя и секретаря като акт на колективен административен орган. Към момента на разглеждане на делото решение № Г. от 12.06.2001 г. на ПК-гр.С. е подписано от председателя, секретаря и двама членове на комисията, което е достатъчно да се приеме, че е приключила реституционната процедура в полза на ищците, като без правно значение е в кой точно момент са положени подписите, доколкото ответниците нямат противопоставими на ищците права и момента на влизане в сила на реституционното решение е ирелевантен за изхода на спора. Неоснователни са и доводите, че решението на органа на поземлена собственост е нищожно, тъй като не отговаря на изискванията за форма – липсва надлежно заверена скица на имота, издадена от техническата служба на общината и подпечатана от ПК, както и липсва изготвен помощен план съгласно нормата на чл.13а ППЗСПЗЗ. В случая възстановяването на собствеността е в урбанизирана територия при условията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и при тази хипотеза индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се съдържа в решение и скица към него на органа по поземлена собственост, е извършена още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица – в този смисъл решение по чл.290 ГПК № 254/26.05.2010 г. по гр.д. № 1134/2009 г., ВКС, ІІ г.о. Тъй като границите на имота са индивидуализирани, то не е било необходимо и изработването на помощен по чл.13а ППЗСПЗЗ, както в съответствие с материалния закон е приел и въззивният съд. В обобщение атакуваното въззивно решение е обосновано и правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 614 от 15.12.2011 г., постановено по гр.д. № 1110 по описа за 2010 г. на Софийски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: