Р Е Ш Е Н И Е № 12 София, 7 май 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. дванадесети януари …........... 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова .......................... ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова ................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Румяна Виденова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Атанас Гебрев ..................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ НОХД № .. 2812 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от осъдената Г. Д.. Атакува се неподлежащо на касационна проверка решение № 161 от 28.05.11 год., постановено по ВНОХД № 446/11 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 24 от 13.01.11 год. по НОХД № 3665/10 год. на Пловдивския районен съд. Сочи се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Иска се да се възобнови производството, да се отмени решението и алтернативно или да се оправдае осъдената, или делото да се върне за ново разглеждане. Искането се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът счита, че при разглеждане на делото и постановяването на съдебните актове не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, които да обосноват възобновяване на производството. Пледира за оставяне без уважение на искането. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове и доводите и становищата на страните, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО. С цитираната присъда осъдената Д. е призната за виновна в това, че в периода 14.01.08 – 30.12.08 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – началник отдел „Контрол на хранителни обекти и храни” към РИОКОЗ – [населено място], в кръга на службата си е съставила официални документи – протоколи за извършени проверки, в които удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на осн. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъдена на ТРИ месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. С атакуваното въззивно решение присъдата е потвърдена. Като съществено процесуално нарушение се изтъква от защитата, че не е спазена разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК, тъй като окръжният съд не е отговорил в достатъчна степен и обем на доводите срещу първоинстанционния акт, отразени в допълнението към въззивната жалба. По силата на чл. 339, ал. 2 НПК, когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. „Обема и степента” на дължимия от второинстанционния съд отговор зависи от фактическата и правна сложност на делото, относимостта на доводите спрямо тях, изчерпателността на мотивите към присъдата, като законодателят не е поставил количествен и степенен критерий. В този смисъл, колкото по-задълбочени, изчерпателни и законосъобразни са фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, толкова по-облекчена е работата на контролната инстанция. Последната не е задължена от закона да ги преповтаря, ако срещу тях не са поставени за решаване конкретни възражения от фактическа страна или не са оборени чрез законосъобразни доводи правните изводи на решаващия съд. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че окръжният съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК, като е посочил приетите за установени фактически обстоятелства /по тях не се е спорило/ и доказателствата, които ги подкрепят, и е отговорил, макар и лаконично, законосъобразно на правните доводи на защитата. Ето защо въззивният съд не е допуснал нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. Осъществената при условията на чл. 26, ал. 1 НК престъпна дейност от осъдената законосъобразно е квалифицирана по чл. 311, ал. 1 НК. Няма спор по делото за длъжностното качество на Д., която е действала в кръга на службата си. Твърди се, обаче, че инкриминираните документи не са „официални”, по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, тъй като не представляват конкретни, изрични писмени изявления на едно лице, а на няколко такива, предвид положените подписи под тях. По делото безспорно е прието, че разпитаните свидетели, също длъжностни лица, не са присъствали заедно с осъдената на регламентираните със Закона за храните проверки, но са ги подписали, т.е. са съучастници на Д., но прокуратурата не е повдигнала обвинение спрямо тях, което е изцяло в нейните правомощия. Положените от тях подписи обосновават „истинност” на съответните документи, които по своята същност са „официални”, а по своя характер – „удостоверителни”, за което също няма спор по делото. Участието на повече от един проверяващ – длъжностни лица, нормативно разписано, е с цел преодоляване на корупционен натиск, съответно в противовес на корупционни интереси и по-добра защита на живота и здравето на потребителите. За да изиграят своята роля на нормативен елемент от необходимите преценки по чл. 12, ал. 1 ЗХ, обективирани със съответните документи, за регистрацията, отказ или пререгистрация на обектите за производство и търговия с храни, те следва да се разпишат от всички участвали в проверката длъжностни лица. От друга страна, разпоредбата на чл. 93, т. 5 НК не поставя изричното изискване „лъжливото документиране” да е изрично писмено изявление само на едно длъжностно лице. Когато съществува нормативно изискване даден документ да бъде издаден по установен ред и форма от повече длъжностни лица в кръга на службата им, той е „официален документ” по смисъла на закона. Последното заключение е в съответствие с т. 6 от Постановление № 3 от 23.03.82 год., н.д. № 12/81 год. на ПВС. С него е разяснено, че различието между неистински документ и документ с невярно съдържание /лъжливо документиране/ се заключава в това, че неистинността при първия се отнася само до неавтентичността на автора на документа, докато при лъжливото документиране се касае до истински по произход документ, т.е. издаден е от лицето, което има право да го състави, но отразените в него обстоятелства или изявления не отговарят на обективната истина. Абсолютно в същия смисъл е решение № 97/84 год. по н.д. № 89/84 год. на ОСНК, тъй като вписаните в протоколите свидетели – длъжностни лица са ги подписали, но не са присъствали при съответните проверки в обектите. Няма противоречие и с решение № 65/89 год. по н.д. № 54/89 год. на ОСНК и решение № 181/2000 год. по н.д. № 108/2000 год. на ВКС, ІІ н.о. Настоящата инстанция се съгласява със защитата, че инкриминираните документи нямат пряко правно значение за регистрацията, продължаване на същата или отказ на такава за търговските обекти, т.е. по характер са „удостоверетилни”, а не „диспозитивни” /последните не могат да бъдат предмет на лъжливо документиране по чл. 311 НК/. От друга страна, тяхното съставяне и подписване, удостоверяващо извършена проверка на съответен обект за производство и търговия с храни, съгласно установения ред и форма, е задължителен елемент от сложен фактически състав, необходим за юридическата преценка на съответната администрация за наличието на условията, предвидени в закона, за регистрацията, пререгистрацията или отказа на такава. В този смисъл е и т. 9 от Постановление № 3/82 год. на ПВС. Наложеното при условията на чл. 54 НК наказание от три месеца лишаване от свобода е минималното предвидено в НК. Същото изцяло е съобразено с т. 15 на цитираното по-горе постановление на ПВС, като с оглед значението на инкриминираните документи за живота и здравето на потребителите и броя на деянията, обхванати от продължаваното престъпление, и останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, „б” НК. От друга страна, съдът не е наложил на осъдената наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК, поради което доводът в тази насока е неоснователен. При изложените съображения искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Г. Л. Д. за възобновяване на ВНОХД № 446/11 год. по описа на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: