4 Р Е Ш Е Н И Е №66 Гр.София, 22.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 269 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1749/12.08.13г., постановено по т.д.№ 4464/12г. от Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 629/27.06.11г. по т.д.№ 806/10г. на Софийския градски съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 350/27.02.12г., и е отхвърлен искът на касатора против [фирма], [населено място] за сумата над 21493.65 лв., представляваща част от неустойката за забава по т.77 от договора, дължима по фактура № 22/20.03.07г. до пълния предявен размер от 125171.48 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно с оглед на допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и поради необоснованост. Моли същото да се отмени и да се постанови решение за уважаване на исковете, като му се присъдят разноските по делото. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови решението въззивният съд е приел, че вземането за неустойка по т.77 от договора, представляваща неустойка за забава в плащането на възнаграждението от възложителя е частично погасено по давност. В мотивите на стр.8 е посочено, че забавата по фактура № 8/05.02.07г. за сумата от 112569.18 лв. е от 13.02.07г., по фактура № 17/05.03.07г. за сумата от 75640.30 лв. е от 13.03.07г. и по фактура № 22/20.03.07г. за сумата от 61302.49 лв. е от 27.03.07г., или изчислените неустойки са съответно: 62869.89 лв., 40807.94 лв. и 32888.79 лв. – общо 136566.62 лв. Решаващият състав е счел, че при предявена искова претенция на 19.03.10г. „неустойката по двете фактури преди 19.03.07г.” е погасена по давност. При проверка на първоинстанционното решение за поправка на очевидна фактическа грешка апелативният съд е посочил, че с това решение е присъдена сумата от 125171.48 лв. /в размера на предявения иск/, но е прието за основателно възражението за давност за сумите от 62869.89 лв. и 40807.94 лв., като вместо искът да се отхвърли, същият е уважен. Присъдената от въззивния съд сума за неустойката е в размер на 21493.65 лв., определена като част от неустойката за забава по фактура № 22/20.03.07г. Математически изчислена тази сума представлява разлика между присъдената неустойка от 125171.48 лв. и сбора на сумите 62869.89 лв. и 40807.94 лв. С определение № 946/08.12.14г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Кой е началният момент на давностния срок за вземане за неустойка за забава, когато е уговорено, че същата се дължи за всеки просрочен ден?” Становището на състава произтича от следното: Касационното обжалване е допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, а именно по решение № 48/07.09.10г. по т.д.№ 286/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 292/16.12.09г. по т.д.№ 292/09г. на ІІ т.о. и решение № 24/17.02.09г. по т.д.№ 574/08г. на І т.о. Даденото разрешение е, че при уговорена неустойка за забава, изчислявана за всеки просрочен ден, и когато искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането, се погасява само тази част от вземането за неустойка, която е била дължима преди тригодишния срок от предявяване на иска. Настоящият състав споделя изцяло даденото разрешение и приема по поставения правен въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК, че началният момент на давностния срок на вземане за неустойка е настъпването на падежа на главното вземане, като по давност се погасява тази част от вземането, която е била дължима при начислена неустойка за всеки просрочен ден, за периода, предшестващ с три години предявяването на иска. По същество на касационната жалба. Основателно е касационното основание за отмяна на въззивното решение поради необоснованост. Съставът на апелативния съд е приел, че в първоинстанционното решение са били изложени съображения за погасяване по давност на вземането за неустойка по фактури № 8/05.02.07г. и № 17/05.03.07г. за сумите от 62869.89 лв. и 40807.94 лв., тъй като началният момент на забавата е преди 19.03.07г., а исковата молба е постъпила в съда на 19.03.10г. Счетено е, че независимо от правилните изводи на първоинстанционния съд, последният неправилно е уважил претенциите вместо да ги отхвърли. Извършената констатация от въззивния съд, произнасяйки се първоинстанционното решение за поправка на очевидна фактическа грешка, е неправилна. Софийският градски съд е приел, че вземането по фактура № 8/05.02.07г. за периода 13.02.07г. – 18.03.07г. и вземането по фактура № 17/05.03.07г. за периода 13.03.07г. – 18.03.07г. са погасени по давност. След направени изчисления на неустойка за дните, за които вземането е погасено, съдът е определил, че по първата фактура искът е основателен в размер на 60956.37 лв., а по втората – 40581.02 лв. Не са били изложени съображения, че вземанията за неустойки по посочените две фактури са изцяло погасени по давност. Обжалваното въззивно решение е постановено и в нарушение на материалния закон относно определянето на давностния срок, с изтичането на който се погасяват вземанията за неустойки, изчислявани за всеки ден забава. При предявяване на иска, след като са изтекли повече от три години от възникване на вземането, по давност се погасяват само вземанията за неустойка, които са били дължими за период по-дълъг от три години преди предявяване на иска, а не изцяло вземането за неустойка. В случая погасени по давност са вземания по фактура № 8/05.02.07г. за периода 13.02.07г. – 18.03.07г. и по фактура № 17/05.03.07г. за периода 13.03.07г. – 18.03.07г. с оглед на датата на предявяване на иска – 19.03.10г. По тези съображения претенцията е основателна в предявения размер от 125171.48 лв. за периода 19.03.07г. – 19.03.10г. Въззивното решение следва да се отмени на основание чл.293, ал.1 ГПК и се постанови решение, с което се осъди ответника да заплати на ищеца изцяло претендирата сума за неустойка, или това представлява допълнително сумата от 103677.83 лв. По разноските. Право на разноски за производството има касаторът по представения списък по чл.80 ГПК. В първоинстанционното и въззивното производство разноски не са присъдени, поради което ВКС присъжда изцяло разноските за трите съдебни инстанции. Искания за разноски са направени, но касационното производство е образувано само за част от претенциите, поради което следва да се присъди само заплатената държавна такса върху цената на иска за неустойка или сумата от 6923.53 лв. Разноски за държавна такса за въззивното производство не са направени, тъй като настоящият касатор е подал жалба срещу друга част от първоинстанционното решение. Общият размер на дължимите разноски е 34727.09 лв. По делото липсват данни за платен депозит за призоваване на свидетел и размерът на тези разноски не е посочен в списъка. Основателно е направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което на основание чл.78, ал.5 ГПК ВКС намалява същото на сумата от 3640.33 лв., или ответникът следва да заплати на касатора общо сумата от 38367.42 лв. разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1749/12.08.13г., постановено по т.д.№ 4464/12г. от Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 629/27.06.11г. по т.д.№ 806/10г. на Софийския градски съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 350/27.02.12г., и е отхвърлен искът на [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] за сумата над 21493.65 лв., представляваща част от неустойката за забава по т.77 от договора, дължима по фактура № 22/20.03.07г. до пълния предявен размер от 125171.48 лв., като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], офис 7 да заплати на [фирма], [населено място], [улица], сумата от 103677.83 лв. /Сто и три хиляди шестстотин седемдесет и седем лв. и 83 ст./, представляваща неустойка за забава по договор от 28.08.07г. за периода 19.03.07г. – 19.03.10г. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], офис 7 да заплати на [фирма], [населено място], [улица], сумата от 38367.42 лв. /Тридесет и осем хиляди триста шестдесет и седем лв. и 42 ст./ - разноски за трите съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.