4 Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 522 [населено място], 24.07. 2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 165 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е въззивно определение на Софийски градски съд, ГК от 11.10.2011 г. по ч.гр.д. № 8284/2010 г., с което е оставена без уважение частната жалба на Л. С. А., Р. С. А. и Т. Р. К., всички от [населено място] против разпореждане от 11.02.2010 г., постановено по гр.д. № 6039/2004 г. на Софийски районен съд, 26 с-в, с което е оставена без уважение молбата им от 02.02.2010 г. по делото за свикване ново общо събрание на Ж.”България 1300”, на основание чл. 36 ЗЖСК. Недоволни от определението на СГС са жалбоподателите Л. С. А., Р. С. А. и Т. Р. К., всички от [населено място], които чрез пълномощника си адв. В. Б. от АК-С. го обжалват в срок с искане за неговата отмяна. В изложение за допускане на касационното обжалване твърдят, че съдът се е произнесъл неправилно по процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно допустимо ли е в производство по чл. 36, ал. 1 ЗЖСК, приключило с влязло в сила решение, с което е уважено искането на свикване на ОС на Ж., но в срока на инстанционния контрол са изтекли датите, на които то е свикано, да се извършват последващи процесуални действия – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по частната жалба Ж.”България 1300” [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Към нея е приложено и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. След преценка доводите на жалбоподателите и на обстоятелствата по делото, съдът намира, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на обжалвания съдебен акт, но не на основанията релевирани от касаторите и по въпроса, поставен от тях, а на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид разрешението дадено с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1 и свързано със служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения, респ. и определения във всяко положение на делото, т.е. и във фазата по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая се касае за допустимостта на въззивното определение, с което съдът е потвърдил първоинстанционното разпореждане, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите по делото за ново свикване на общо събрание на Ж.”България 1300”, на основание чл. 36 ЗЖСК по дело, приключило с влязло в сила съдебно решение. За да постанови определението си въззивният съд е приел, че правилно с разпореждане от 11.02.2010 г. първоинстанционният съд е отказал ново свикване на общо събрание на Ж.”България 1300”, тъй като производството по предявения иск с правно основание чл. 36 ЗЖСК е приключило с влязло в сила съдебна решение на 29.06.2009 г. и е недопустимо след това да се извършват нови процесуални действия. Обжалваното определение и разпореждането на първоинстанционния съд са процесуално недопустими и следва да бъдат обезсилени, а молбата на жалбоподателите от 02.02.2010 г. по гр.д. № 6039/2004 г. на Софийски районен съд, 26 с-в, с искане за ново свикване на ОС на Ж. „България 1300”, следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. С влязло в сила съдебно решение на 29.06.2009 г. по в.гр.д. №3338/2005 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл. 36, ал. 1, вр. с чл. 35, ал. 1 ЗЖСК е свикано ОС на Ж., което съдебно решение замества невзетото решение на УС на Ж.. ОС не е проведено, тъй като в хода на инстанционния контрол са изтекли датите – една редовна и две резервни, за които то е свикано. Производството по гр.д. № 6039/2004 г. по описа на СРС, 26 с-в, по предявения иск с правно основание чл. 36 ЗЖСК е приключило с влязлото в сила решение на 29.06.2009 г. Жалбоподателите са депозирали молба на 02.02.2010 г. по гр.д. № 6039/2004 г. по описа на СРС, 26 с-в, с искане съдът да насрочи съдебно заседание за свикване на ново ОС на Ж.”България 1300”, поради непровеждане на предходното. С разпореждане от 11.02.2010 г. първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, тъй като производството по делото е приключило с влязло в сила решение като е указал на жалбоподателите, че в случай, че ОС на Ж. не е взело решение по дневния ред по чл. 35, ал. 1 ЗЖСК, всеки член-кооператор може да предяви иск по чл. 36, ал. 2 ЗЖСК, по който ще се образува отделно производство. Това разпореждане е потвърдено от въззивния съд с обжалваното определение. В. определение и разпореждането на първоинстанционния съд са процесуално недопустими и следва да бъдат обезсилени, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима молба. Това е така, тъй като молбата от 02.02.2010 г. по гр.д. № 6039/2004 г. по описа на СРС, 26 с-в, депозирана от жалбоподателите с искане съдът да насрочи съдебно заседание за свикване на ново ОС на Ж.”България 1300” е процесуално недопустима, тъй като по приключило производство с влязло в сила съдебно решение е недопустимо да бъдат извършвани нови процесуални действия. В случая е без значение характера на гражданското производство - по спорна съдебна администрация. По изложените по-горе съображения, настоящата инстанция намира, че въззивното определение и първоинстационното разпореждане като постановени по недопустима жалба и молба са процесуално недопустими и следва да бъдат обезсилени, а молбата от 02.02.2010 г. по гр.д. № 6039/2004 г. на Софийски районен съд, 26 с-в, на жалбоподателите като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд, ГК от 11.10.2011 г. по ч.гр.д. № 8284/2010 г., с което е оставена без уважение частната жалба на Л. С. А., Р. С. А. и Т. Р. К., всички от [населено място] против разпореждане от 11.02.2010 г., постановено по гр.д. № 6039/2004 г. на Софийски районен съд, 26 с-в, с което е оставена без уважение молбата им за свикване ново общо събрание на Ж.”България 1300”, на основание чл. 36 ЗЖСК. ОБЕЗСИЛВА въззивно определение на Софийски градски съд, ГК, от 11.10.2011 г. по ч.гр.д. № 8284/2010 г. и разпореждане от 11.02.2010 г., постановено по гр.д. № 6039/2004 г. на Софийски районен съд, 26 с-в. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Л. С. А., Р. С. А. и Т. Р. К., всички от [населено място], от 02.02.2010 г., депозирана по гр.д. № 6039/2004 г. на Софийски районен съд, 26 с-в, за свикване ново общо събрание на Ж.”България 1300”, на основание чл. 36 ЗЖСК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :