Р Е Ш Е Н И Е     № 504   София, 27 ноември, 2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на  25 ноември, две хиляди и девета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова     при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Н. Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 536/2009 година.     Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на Окръжна прокуратура гр. Р. и касационна жалба на гражданския ищец СД “Р”, гр. Р., ч. повереника си адвокат К, против въззивна присъда на Русенския окръжен съд, постановена по внохд № 132/2004 г. Твърди се в тях и в подадените в срок писмени допълнения, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения.   Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста считайки, че въззивният съдебен акт е законосъобразен.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 350, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С присъда № 224/24.06.2004 г., Русенският окръжен съд, наказателна колегия, е отменил присъда № 251/28.10.2003 г., по нохд № 1969/2002 г., на Районен съд гр. Р., като вместо нея е признал подс. Росен С. Р. от гр. С. за невинен в това, че в периода 20.01.2000 г. – 28.01.2000 г., в гр. Р., в качеството си на длъжностно лице – управител на ТД “С” ООД – София, в кръга на длъжността си, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Р. Г. К. от гр. Р., с което е причинил на СД “Р”, с представител Б. П. К. имотна вреда в размер на 30 000 лв., която е в големи размери, поради което го е оправдал по обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК.   Отхвърлил е предявеният граждански иск за сумата от 30 000 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, като неоснователен.   По довода в двете жалби, за допуснати съществени процесуални нарушения:   Посоченото касационно основание - по чл. 352, ал. 1, т. 2 НПК, се подкрепя от данните по делото и е основателно. Възраженията по него се свеждат до твърденията, за допуснати нарушения на правилата за оценка на доказателствата от въззивния съд и липсата на мотиви, във връзка с извода за несъставомерност на деянието, като по този начин са били ограничени процесуалните права на страните.   Настоящата инстанция, счита тези възражения за основателни. Решението на въззивната инстанция страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 352, ал. 3, т.т. 1 и 2 НПК, наличието на които са основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая, атакуваният по касационен ред съдебен акт, не е съобразен с изискванията на чл. 303, ал. 3 НПК, постановен е в нарушение на основни принципи на наказателния процес, по чл. 16, ал. 1 НПК, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и по чл. 86 НПК – за събиране, изследване и проверяване в еднаква степен, както обвинителните, така и оправдаващите дееца доказателства.   Този съдебен акт, по същество представлява нова присъда, по чл. 334, ал. 1, т. 3 НПК, поради което следва да бъде съобразен и с разпоредбите на чл. 303, ал. 3 НПК – да се изложат съображения защо се възприемат като достоверни доказателствени материали, които са били отхвърлени от първоинстанционния съд при постановяването на осъдителната присъда, тъй като на практика, второинстанционният съд в тази хипотеза встъпва в правомощията на първата инстанция. Така въззивният съд е приел, че подс. Русев е представил удостоверение за актуално състояние на дружеството, но не е обсъдил безспорните данни, че то е подправено от подсъдимия, ч. преправяне на датата, по такъв начин, че капитала да изглежда, да е след деноминацията на лева. Посочил е, че е представил договор за аренда и списък на кооператорите, но не е обсъдил доказателствата, които установяват, че те са неистински. По този начин ги е обсъдил едностранчиво, в негова полза. Освен това, не са били обсъдени събраните писмени и гласни доказателства, че изобщо не е бил арендатор в с. Т., не е имал възможност да произведе договореното количество жито, тъй като не е притежавал техника, не е имал финансови средства, дружеството не е функционирало поради скарване между съдружниците, късното сключване на договора и невъзможността за засяване, че взетата сума от гражданските ищци, не може да стигне за производство на договореното количество. Извън оценъчната му дейност са останали и данните от събраните доказателства, че подс. Русев не е взел инкриминираната сума /неговите обяснения/ и експертното заключение по съдебно – почерковата експертиза установяващо, че подписите по разходните касови ордери 6 бр., за получил сумата са негови, за поведението му след това. Всичко посочено по-горе, фактически е игнорирано при проверка на доказателствата по делото, като не са изложени съображения по оценката им, нарушавайки се по този начин задължението по чл. 86 НПК, за събиране, проверка и оценка както на обвинителните, така и на оправдаващите го.   Частичното или цялостно игнориране, превратното тълкуване или изопачаване на доказателствата, е в разрез с нормата на чл. 114, ал. 4 НПК /всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка/ и всякога накърняват процесуалните права на онази страна в процеса, която представя или ползва посоченият кръг доказателства.   След като не е изпълнила процесуалните си задължения по чл. 114, ал. 4 и чл. 303, ал. 3 НПК, да обсъди всички събрани доказателства и изложи съображения, защо едни ги приема за действителни, а други се отхвърлят, обсъждайки направените доводи, въззивната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила на съдопроизводството, при анализа и оценката им. Ограничени са били съществено процесуалните права на прокуратурата и гражданския ищец, поради което атакуваната присъда следва да се отмени и делото върнато за ново разглеждане, за отстраняването им.   При тези констатации, доводите на жалбоподателите за незаконосъобразност, се оставят без коментар.   Водим от горното и на основание чл. 357, ал.1, т. 4 и ал. 3, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение     Р Е Ш И :   О Т М Е Н Я въззивна присъда № 224/24.06.2004 г., по внохд № 132/2004 г., на Русенския окръжен съд, наказателна колегия. В Р Ъ Щ А делото на същия съд, за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: