3 Р Е Ш Е Н И Е №263 София,7 септември 2015година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание пети юни две хиляди петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря :Марияна Петрова и в присъствието на прокурора :Пенка Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №682 по описа за 2015 година Срещу въззивно решение по внохд.№352/2014 г. на Апелативен съд Велико Търново е подадена касационна жалба от подсъдимия Г. И. С.. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник,с доводи за нарушения по чл.348 ал.1т.1 и 3 НПК. Частния обвинител ,чрез повереника си е на становище жалбата като неоснователно да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира ,че следва да се остави в сила въззивното решение,тъй като не са налице твърдяните съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 10.03.2015 г. постановено по внохд.№352/2014 г. на Апелативен съд Велико Търново, е изменена присъда по нохд.№34/2014 г. на Окръжен съд Габрово, като е отменена частта в която подсъдимия С. е признат за виновен ,да е разрешил утилизация на мина К090 М2А1,както е за нарушения на чл.13 ал.1 и чл.4 ал.3 т.5 ЗЗБУШ и раздел ІІ т.3 от инструкция по техника за безопасност при демилитаризация на боеприпаси ,за които нарушения е оправдан.В останалата и част ,с която подсъдимия е признат за виновен ,че на 11.01.2012 г.,като началник цех демилитаризация на ЕКСПАЛ [фирма] Г.,причинил по непредпазливост смъртта на П. Ц. и средна телесна повреда на Н. И. ,поради немарливо изпълнение на занятие,представляващо източник на повишена опасност,като при ръководството на дейността в цеха и осигуряване на условия за охрана и безопасност на труда на работещите в участък „Д-12”, нарушил чл.11 ал.5 вр. с чл.2 ал.2 от Наредба №РД07-2/16.12.2009 г. ,раздел І т.2 и раздел ІІ.3 от инструкция по техника за безопасност при демилитаризация на боеприпаси, изготвена в същата фирма ,поради което и на основание чл.123 ал.1 вр. с чл.54 НК ,е осъден на две години лишаване от свобода , и на основание чл.134 ал.1 т.2 вр. с чл.54 на лишаване от свобода за срок от шест месеца.На основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимия е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от четири години , присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия С. : Защитата на подсъдимия спори „оценъчната дейност” на въззивния съд,т.е. нарушение на разпоредбата на чл.339 ал.2 НПК.Изложена е „приета” от защитата фактическа обстановка и подробно е аргументирано несъгласието ,с това на кой свидетел следва да се даде вяра.Иска се отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане,поради допуснати съществени процесуални нарушения по оценка на доказателствата. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Въззивния съд също е провел съдебно следствие,където са преразпитани отново „главните” свидетели- пострадалия Н. ,И. С. и Г.. Събраните по делото доказателства са обсъдени детайлно,като липсват надценяване ,подценяване ,игнориране или превратно тълкуване на доказателства и доказателствени средства.Особено внимание инстанционните съдилища са отделили на гласните доказателствени средства,които са съпоставени с обясненията на подсъдимия(също подробно обсъдени),след което е последвала и внимателна преценка за достоверност. За да приеме, че подсъдимия не е направил нищо ,за да предотврати настъпилия вредоносен резултат ,съда се е позовал на показанията на св.Н. И. –„писменна или устна заповед от подсъдимия,да бъдат изтеглени новите версии мини не съм виждал и не съм чувал,чувал съм това само от И. С..За новите мини на мен не ми е провеждан инструктаж,не зная да е провеждан.” И на св.И. С. –„на 6.01.2011 г. около 16 ч....П. излезе от цеха и каза ,че е излязъл нов модел мина.Влязох в помещението видях че е нов модел ,доразглобих я и понеже нямаше документи,нямаше обучение на работниците,нямаше оперативна практика им забраних да я работят.Писменна заповед се издава от началник цеха.За да се утилизират тези мини ,трябва да се направи оперативна практика,инструктаж и обучение на работниците”. Изводите по фактите са направи след задълбочен анализ на доказателствата по делото,като е посочено кои обстоятелства от значение се приемат за установени и на коя доказателствена основа. И двете инстанционните съдилища са посочили защо не възприемат „фактическата обстановка” така както я вижда защитата и преповтарянето,на съображенията им е неуместно. С въззивното решение е отговорено на всички доводи посочени във въззивната жалба ,т.е. въззивния съд стриктно е изпълнил задължението се по чл.339 ал.2 НПК. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.В тази връзка възражения на защитата не са направени. При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия , инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение.Наказанието е при превес на смекчаващите вината обстоятелства ,с приложението на чл.66 ал.1 НК и не е в нарушение на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение ,при спазване на процесуалните правила и закона ,а жалбата на подсъдимия С. изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№352/2014 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е изменена присъда по нохд.№34/2014 г. на Окръжен съд гр. Габрово. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :