4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 546 Гр.София, 16.10.2015 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря..................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 2014 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2881/18.11.14г., постановено по ч.гр.д.№ 3480/14г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 712/20.01.14г. по т.д.№ 101/10г. на Софийския градски съд за оставяне без уважение на молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 1606/30.09.13г. по т.д.№ 101/10г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са налице основания за допълване на първоинстанционното решение, тъй като същото съдържа произнасяне по дължимите от страните разноски. Решаващият състав е констатирал, че в представения списък по чл.80 ГПК не са включени разноски в размер на заплатената от ищеца по иска държавна такса, поради което липсва искане за присъждането й като разход. Изложени са съображения за неоснователност на искането за присъждане на резултативен адвокатски хонорар, тъй като съгласно т.1 на ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС отлагането на заплащането на адвокатско възнаграждение е в противоречие с чл.36, ал.4 ЗА. Частният жалбоподател поставя въпросите: 1.Налице ли е основание за допълване на съдебното решение по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, когато има произнасяне в диспозитива на същото и са присъдени разноски без отхвърлителна част, но няма мотиви, от които да стане ясно какви разходи са присъдени? и 2. Пропускът да се включи един от разходите по делото в списъка на разноските, в случая за заплатената държавна такса, освобождава ли съда от процесуалното му задължение да се произнесе по тези разноски, след като е представен списък на разноските и е направено валидно и своевременно искане за присъждане на всички разноски по делото? Настоящият състав на ВКС намира, че отговорите на поставените въпроси произтичат от дадените разрешения в ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС, като с оглед на конкретизацията на въпросите относно проведеното от частния жалбоподател и от въззивния съд разграничение между хипотезите на допълване и на изменение на решението в частта за разноските при представен списък по чл.80 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно дадените разяснения в мотивите по т.8 на ТР № 6/2012г. от 06.11.13г. на ОСГТК на ВКС допълване на решението в частта за разноските по чл.248, ал.1 ГПК се постановява, когато съдът не се е произнесъл по заявено от страната и прието от съда искане за разноски. Пропускът на съда да се произнесе не се преклудира поради липса на представен списък по чл.80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази част. Изменение на решението в частта за разноските по чл.248, ал.1 ГПК се допуска, когато съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. В този смисъл последиците по чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпват само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, но не и по отношение на неговото допълване. Представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта за разноските. Съгласно т.2 на ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС страната, която претендира заплащане на разноските, следва да представи списък и при направен само един разход в производството, като списъкът трябва да съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. Следователно по искане за допълване по чл.248, ал.1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от страната искане за присъждането им. Ако решението съдържа произнасяне по искането за присъждане на разноски, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл.248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страната, в чиято тежест са възложени разноските. Произнасянето на съда по изменение на решението е ограничено от посочените в списъка разходи на страната, която претендира разноските. Представянето на списък по чл.80 ГПК представлява конкретизация на искането на присъждане на разноските чрез изброяване на претендираните за заплащане разходи при разпределение на отговорността за разноските. Списъкът следва да се представи най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция (т.11 на ТР № 6/12г.), поради което страната не разполага с правото да допълва или да изменя представения списък с подаването на молбата по чл.248, ал.1 ГПК. В този смисъл пропускът да се включи определен разход на страната в представения списък по чл.80 ГПК не е основание за допълване на решението. Молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да се разгледа, но само за изменение на решението в частта за разноските, като при представен списък и произнасяне от съда по разноските, искането за допълване е неоснователно, ако разходът, който се претендира не е включен в списъка. По изложените съображения на поставените правни въпроси следва да се отговори в следния смисъл: Не е налице основание за допълване на съдебно решение по реда на чл.248, ал.1 ГПК в частта за разноските, когато има произнасяне в диспозитива на същото и са присъдени разноски, включително и при липса на отхвърлителен диспозитив за част от направените от страната разходи в производството. Пропускът да се включи един от разходите по делото в списъка на разноските по чл.80 ГПК, освобождава съда от процесуалното му задължение да се произнесе по отговорността за разноските за този разход. При представен списък по чл.80 ГПК съдът е ограничен от включените в списъка разходи на страната. Неприсъждането от съда на разход, посочен в списъка, е основание за страната да иска изменение на решението в частта за разноските. В производството по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските страната не разполага с правото да допълва или изменя представения списък. По същество на частната жалба. С оглед на отговора на поставените правни въпроси въззивното определение е правилно. В представения от частния жалбоподател списък на разноските не е посочена като претендиран разход сумата на заплатената държавна такса. Разноски в размер на адвокатско възнаграждение се присъждат на страната, ако същото е заплатено и са представени доказателства за заплащането му – т.1 на ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС. Както е посочено в мотивите на тълкувателното решение, уговорката за резултативен хонорар обвързва клиента и адвоката, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК и съответно възлагане на разноските на противната страна, след като същите не са били заплатени до приключване на делото. Обжалваното определение следва да се остави в сила. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2881/18.11.14г., постановено по ч.гр.д.№ 3480/14г. от Софийския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.