9
Р Е Ш Е Н И Е № 18
гр. София, 09.03.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на дванадесети февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Ангел Йорданов,като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1512/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 330/13.02.2017 г. по гр.д.№ 4602/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 6545/08.08.2016 г. по гр.д.№ 14 017/2015 г. на Софийски градски съд и касаторът е осъден , на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, да заплати на Д. Г. Д. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Д. М., в причинна връзка с ПТП от 14.10.2011 год., настъпило по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - необсъдени доводи на ответника и доказателства в подкрепа на същите, обусловили и неправилно приложение на материалния закон – чл.51 ал.1 изр. първо ЗЗД. Така, според страната, съдът не е обсъдил множество факти, установени от приетите по делото заключения на съдебно-медицинска експертиза, относно здравословни проблеми, които съпътстващо и независимо от травматичното увреждане при предизвиканото ПТП са причинили крайния летален изход за наследодателя на ищеца. Твърди се неправилност и поради несъобразяване на постановеното в наказателното производство срещу виновния водач на МПС, решение по реда на чл.78а НК, който ред е бил приложен именно предвид ненастъпила, в резултат на ПТП, смърт на пострадалия . Касаторът счита ,че в нарушение на чл.300 ГПК , въззивният съд не е съобразил задължителната сила на постановеното по чл.78а НК решение, отричащо причинна връзка между ПТП от 14.10.2011 г. и смъртта на Г. М..
Ответната страна – Д. Д. – не е заявила становище по касационната жалба.
С определение № 552/09.11.2017 г. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви, в отхвърлянето на такива доводи и възражения , като неоснователни ? – въпросът обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с реш.№ 212 по т.д.№ 1106 / 2010 год. на ІІ т.о., реш.№ 202 по т.д.№ 866 / 2012 год. на І т.о. и реш.№ 76 по т.д.№ 377 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение , в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290 ал.2 и чл. 293 ГПК, за да се произнесе, съобрази следното :
Искът на Д. Д. е предявен като частичен – в размер на 30 000 лева / при пълен размер от 100 000 лева /, в обезщетяване на причинени от смъртта на Г. М. – баща на ищеца - неимуществени вреди. Смъртта се твърди настъпила като пряка и непосредствена последица от ПТП на 14.10.2011 год. , причинено по вина на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. Ответникът оспорва наличието на пряка причинно следствена връзка между смъртта и ПТП, доколкото последната е настъпила на 23.02.2012 год., при посочена в акта за смърт причина – „остра сърдечна слабост„ / недостатъчност /, на фона на проявяваща се с 10-годишна давност атеросклероза и твърдейки съпътстващи увреждания, в причинност със същата, в резултат на напредналата възраст на починалия – 91 години, които именно са предпоставили леталния изход.В протокола за ПТП , а и от медицинската документация се установява, че от същото починалият е претърпял мозъчна контузия и контузия на лява подбедрица, но без наложило се оперативно лечение. По размера на справедливо обезщетяване, съгласно чл.52 ЗЗД / при така приетата изцяло причинност между ПТП и смъртта на наследодателя, не и в причинност с други съпътстващи фактори / няма формулиран касационeн довод, поради което и същите не биха могли да бъдат предмет на проверка в настоящата инстанция.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че събраните доказателства - медицинска документация,заключение на съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания – не предпоставят обоснован извод относно причинната връзка между увреждането при ПТП и смъртта на Г. М., настъпила четири месеца по-късно. Изрично е акцентирал на обстоятелството, че по делото няма доказателства, установяващи точната причина за смъртта на пострадалия / поради неизвършена аутопсия /.
Във въззивна инстанция, въз основа на уважено доказателствено искане на ищеца – въззивник, е допусната комплексна съдебно-медицинска експертиза / вещо лице - хирург и вещо лице – неврохирург / , изготвила заключението си въз основа на цялостната медицинска документация на починалия, т.е. и предходна на ПТП от 14.10.2011 година. Констатира се особено мнение на участвалия в експертизата неврохирург. Няма противоречие в извода на вещите лица, че причинно – следствена връзка между ПТП и смъртта на наследодателя на ищеца има, доколкото именно травматичното увреждане от ПТП, но не само по себе си, а и с оглед възрастта на пострадалия и общото му физиологично състояние преди ПТП, предпоставили залежаване, са довели до прогресивно влошаване на общия здравословен тонус и обостряне на придружаващи сърдечно-съдови заболявания. Потвърдена е мозъчна атеросклероза с 10–годишна давност. Вещите лица сочат „допринасяне„ леталния изход от залежаването - последното, предпоставено от травмата, която, обаче, при нормално здравословно състояние и на по-ранна възраст би обусловила единствено имобилизация до 4 седмици и пълно възстановяване до 5-6 седмици. В особеното мнение – неврохирургичен аспект - са коментирани налични данни към датата на ПТП, за изразен анемичен синдром / резултати от кръвна картина / , установими и от писмени доказателства по делото / лабораторни изследвания/. Посочено е, че проявилите се дезориентираност, неконтактност, когнитивни /паметови/ нарушения са по начало проявление на акинетични, епилептиформени припадъци .Продължителното залежаване е посочено като възможна причина за възпалителен процес в белите дробове, признаци на какъвто има установени при документираните прегледи на лицето / влажни хрипове, кашлица, температура /. Коментирайки средно-статистически данни за естествено настъпваща с възрастта мозъчна атрофия, вещите лица са посочили възрастта, като рисков фактор за по-висока смъртност и забавено възстановяване при черепно-мозъчна травма - два пъти по-висока смъртност, в сравнение с травматично увреждане при по-млади хора.Капацитетът на приспособяемост към травмата на атрофичния мозък е по-малка, затова и при пациенти над 65 години, честа проява след черепно-мозъчна травма са гореупоменатите епилептиформени припадъци. В конкретния случай черепно-мозъчната травма се коментира настъпила на фона на вече изразени морфологични и функционални промени, дължащи се на напредналата възраст - мозъчна атрофия / 37 % /, изразена атеросклероза на мозъчните съдове,захарен диабет, анемичен синдром, исхемична болест на сърцето.В резултат на констатираните придружаващи заболявания и дегенератитивни промени, възстановителният процес е протекъл непълноценно,като не е достигната самостоятелна походка и обслужване. Намаленият физически капацитет на пострадалия, дължащ се на напредналата му възраст и множеството придружаващи заболявания, вкл. мозъчната атрофия, са посочени като изиграли „съществена роля” за лошия изход.При разпит на вещите лица в съдебно заседание от 31.01.2017 год. са коментирани данни за непроведено, съгласно указанията при изписване на пациента след ПТП, наблюдение от невролог и неизпълнени указания,относно лечението на пациента, при констатираната му проблемна кръвна картина и с пряко отношение към ниския хемоглобин – основен фактор за снабдяване на тъканите с кислород. Категоричен отговор за решаващата роля на неизпълнението на указанията, като опосредяващо леталния изход,респ. прекъсващо причинната връзка между травмата при ПТП и смъртта , вещите лица са заявили, че не би могло да се даде.
Въззивният съд, макар немотивирайки се изрично, е приел приложимостта на чл.300 ГПК, с оглед постановеното от наказателен съд решение срещу делинквента, за ангажиране отговорността му по реда на чл.78а НК,ограничена до установеност на нарушението, неговата противозаконност и вината на водача на МПС. Очевидно , съдът е приел, че конкретният вредоносен резултат / смърт / не е елемент от състава на престъплението ,квалифицирано по чл.343 ал.1 б.”б” НК /, поради което и върху него не се простират обвързващите гражданския съд последици от решението на наказателния съд.
Във въззивното решение, съдът е възпроизвел крайният извод на вещите лица от комплексната медицинска експертиза - за наличие на причинно-следствена връзка между травмата при ПТП и настъпилата по-късно смърт. Не е обсъден и разгледан, в аспект на приложението на чл.51 ал.1 изр. първо ЗЗД и преждекоментираните доказателства, механизмът на увреждането, като възможна последица и от съпътстващи, предходно установени заболявания на починалия.Противно на установеното от вещите лица, съдът е приел за доказана, предходно на ПТП, единствено хипертонична болест и изрично отрекъл наличие на изразена атеросклероза, на основание свидетелските показания.Не са коментирани в решението,в съвкупност, всички установени факти относно здравословното състояние на Г. М. и значението на самото залежаване, респ. е ли обусловено същото от травмата и само и единствено от същата, предвид съдържанието й.
По правния въпрос :
В последователно създавана, задължителна съдебна практика, както при действието на ГПК/ отм./, така и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 год., е прието, че за да даде защита на спорните права, в съответствие с вменените му от чл.12,чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК задължения, съдът е длъжен да постанови решението си, като прецени всички доводи на страните и всички доказателства относно правно релевантните факти, относими към тези доводи,като мотивира вътрешното си убеждение, обосновавайки кои факти счита за установени, както и въз основа на кои доказателства, както и кои от доказателствата счита негодни, неотносими или недостатъчни, за установяване на релевантния факт.Неизпълнението на това задължение съставлява съществено процесуално нарушение. Така : реш. № 331 по гр.д.№ 1649 / 2010 год. на І. г.о., реш.№ 36 по т.д.№ 2366/2013 год. на ІІ т.о., реш.№ 197 по гр.д.№ 7364 / 2013 год. на ІІІ г.о., реш.№ 217 по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о., реш.№ 39 по т.д.№ 2476 / 2014 год. на І т.о., реш.№ 69 по т.д.№ 1874 / 2013 год. на І т.о. ВКС и др. Следва да се проведе разлика в задълженията на въззивния съд, с оглед съдържанието на въззивната жалба / по приложението на чл.269 пр.второ ГПК /, за което е формирана обилна съдебна практика, вкл. т.1 на ТР № 1/2013 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, спрямо задълженията му, досежно ония доводи и относими към същите доказателства, които, с оглед промяна в правния резултат, страната не е имала повод да въвежда, респ. да се позовава на процесуални нарушения на първоинстанционния съд във връзка със същите, с въззивна жалба / позитивен за същата правен резултат в първа инстанция /. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 217 от 09.01.2014 год. по т.д.№ 971/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС, е прието,че освен задължението за произнасяне по всички доводи във въззивната жалба, наред със служебно дължимата преценка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, въззивният съд дължи съобразяване и с всички възражения и доводи на въззиваемата страна, своевременно заявени в първоинстанционното производство, които доводи и възражения са относими към предмета на въззивното обжалване.Аналогични съображения са изводими, макар в аспект на служебното допускане от съда на доказателства в полза на въззиваемия, без нарочно искане за това във въззивна инстанция – в реш.№ 34 по т.д.№ 1282/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС. Настоящият състав споделя тези разрешения, основани на логиката, че липсата на правен интерес от обжалване на постановения в полза на страната първоинстанционен съдебен акт, не може да ограничи въззивното произнасяне до едностранна защита на въззивника, независимо и въпреки надлежно въведените с исковата молба, респ. в преклузивния срок по чл.131 ГПК за отговор на исковата молба, доводи и възражения на противната, с положение на въззиваема и необжалваща самостоятелно страна. Това разрешение е в пълно съответствие с приетото в мотиви към т.2 на ТР № 1/ 2013 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната, аналогично на дейността на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните, чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и на всички аспекти от защитните позиции на страните, както и за излагане на мотиви , е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса, както е посочено и в задължителната съдебна практика, обосновала допълнителния селективен критерий/ реш.№ 212 по т.д.№ 1106/2010 г. на ІІ т.о. и реш.№ 202 по т.д.№ 866/2012 г. на І т.о. на ВКС /.
По основателността на касационната жалба :
Видно е , че при постановяване на решението въззивният съд не е коментирал всички релевирани от ответника възражения, относно наличието на доказана изцяло - между травмата при ПТП и смъртта на наследодателя - причинно–следствена връзка, а не и като резултат от съпътстващи увреждания и цялостното функционално състояние на организма на пострадалия, като последица на възрастта му,с оглед приложението на чл.51 ал.1 пр. първо ЗЗД.
Безпротиворечиво е становището на вещите лица, че водещо значение за настъпване на леталния изход има получената черепно-мозъчна травма, но сама по себе си същата не би обусловила такъв резултат, без кумулирането й с влошеното здравословно състояние на наследодателя - Г. М., данни за каквото отпреди настъпването на ПТП са установени по делото - силно изразен анемичен синдром / основна причина за недоставянето на достатъчно кислород за органите /, захарен диабет и исхемична болест на сърцето.В комбинация с присъщата за възрастта на пострадалия / 91 години / мозъчна атрофия и причинената черепно-мозъчна травма, тези заболявания са предпоставили залежаването, както и невъзможността същото да бъде преодоляно / съобразно тежестта на черепно-мозъчната травма, при пациенти на по-ранна възраст и не в конкретното физическо състояние, залежаването би било преодолимо напълно, за срок от 5-6 седмици /. Както сочат вещите лица от приетата във въззивна инстанция експертиза, настъпилите след увреждането припадъци и загуба на съзнание са проявление именно на неспособността на атрофичния мозък да превъзмогне травмата, която способност се влошава още след 65-годишна възраст.Залежаването, кумулативно обусловено от травмата и общото физическо състояние на пострадалия, от своя страна е съдействало за прогресивното влошаване на общия здравословен тонус на наследодателя и довело до обостряне на придружаващи сърдечно-съдови заболявания, както и провокирало влошаване на дихателните функции. Няма обективни данни от които да би се обосновал извод, че тежкото функционално разстройство на организма на пострадалия, проявяващо се веднага след ПТП / на база документираните посещения на личния лекар и обективните му находки / е възможно да е било единствено провокирано и обусловено от настъпилите при ПТП травматични увреждания.
При така установените факти, настоящият състав намира, че травматичните увреждания при ПТП единствено са способствали за настъпване на леталния изход, основно предпоставен от настъпилите в организма на пострадалия морфологични промени и предопределени от същите заболявания,непозволили на организма да преодолее травмата. Доколкото ответникът - касатор не е обосновал касационен довод за неправилност на възприетото, дължимо по справедливост обезщетение от 100 000 лева / в хипотеза , неотчитаща обусловеността на вредоносния резултат и от обективното физиологично състояние на пострадалия /, настоящият състав следва да се съобрази със същото, спрямо който размер да приложи съотношението между вредоносните фактори , като за настъпилите от ПТП травматични увреждания намира за справедливо определянето на 25 % или дължимо обезщетение от 25 000 лева. Физиологичното състояние на пострадалия към датата на ПТП предопределя 75 % обусловеност в настъпването на вредоносния резултат, съобразявайки и обстоятелството, че не се установява изпълнение на всички лекарски предписания, макар последното да не е обвързано с категоричен извод за настъпване на леталния изход в причинност единствено с необезпеченото пълноценно лечение. Последното, обаче, не би могло да се игнорира напълно. Спрямо размера от 25 000 лева, обаче, следва да се приложи възприетото от въззивния съд съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия - 50 %,което настоящата инстанция споделя по идентични на изложените мотиви, което обуславя основателност на претенцията до размера на 12 500 лева, до който размер следва да се остави в сила въззивното решение,като се отмени за разликата до присъдените 30 000 лева и искът, предявен като частичен , се отхвърли за разликата до така претендираните 30 000 лева.
Несъстоятелен е доводът, че постановеното решение № 230 по нахд № 168/2012 г. на Районен съд - Червен бряг , с което делинквентът Я. М. е освободен от наказателна отговорност по чл.78а НК за причинена по непредпазливост средна телесна повреда - деяние, квалифицирано по чл.343 ал.1 б.”б” във връзка с чл.342 ал.1 пр. трето от НК,с налагане на административно наказание глоба - обвързва гражданския съд, на основание чл.300 ГПК, досежно липсата на причинно – следствена връзка между така квалифицираното деяние и смъртта на пострадалия наследодател на ищеца. В напълно идентични хипотези са постановени решения,съставляващи задължителна за въззивния съд съдебна практика – реш.№ 127 по т.д.№ 1882/2014 г. на ІІ т.о. и реш.№ 22 по гр.д.№ 50310/2016 г. на І г.о. на ВКС. В същите е прието, че присъдата, респ. решението по чл.78а НК има задължителен характер относно извършването на деянието, с оглед на всички негови признаци , в т.ч. и относно причинените вреди, доколкото същите са въздигнати в елемент от престъпния състав .Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. Присъдата е задължителна за гражданския съд само относно конкретното деяние / в случая квалифицирано по чл.343 ал.1 б.”б” , а не по б.”в”НК / , обективирано в обвинителния акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение , но не и относно друго, различно от това деяние / така и в реш.№ 135 по т.д.№V 3945/2013 г. на І т.о. на ВКС /. С оглед така възприетото разрешение, което настоящият състав споделя, постановеното решение по чл.78а НК има обвързваща гражданския съд сила по отношение вината на делинквента, за причинено по непредпазливост травматично увреждане, фигуриращо в престъпния състав, по който е квалифицирано деянието – средна телесна повреда, но не и досежно увреждане „смърт„ , каквото обвинение не е повдигнато и разглеждано от наказателния съд . Без значение е упоменаването на факта на смъртта в мотивите на решението, както и ако в същите би била изрично отречена причинно-следствена връзка между деянието и смъртта на наследодателя - Г. М. / макар да не е/ , при липсата на постановен диспозитив по чл.343 ал.1 б.”в” НК / така изрично и в реш.№ 127 по т.д.№ 1882/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС /.
С оглед изхода на делото и тъй като е претендирана отмяна на въззивното решение и в частта за разноските / присъдени за първа и въззивна инстанции /, същите следва да се редуцират до дължима за въззивното производство сума от 1 383 лева – разноски , в полза на ищеца. Присъждане на разноски в полза на ответника за въззивното и касационното производство не е претендирано.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 330/13.02.2017 г. по гр.д.№ 4602/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, на основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./ ЗАД [фирма] е осъдено да заплати на Д. Г. Д. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Д. М., в причинна връзка с ПТП от 14.10.2011 год., настъпило по вина на водача на застрахован при застрахователното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, лек автомобил, за разликата между 12 500 лева и до претендираните 30 000 лева, както и в частта по присъдени в полза на Д. Д. разноски над сумата от 192 лева и възнаграждение в полза на адв. Ц. В., на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. – над сумата от 1191 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Г. Д., за осъждане на ЗАД [фирма], на основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./ да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Д. М., за разликата между присъдените 12 500 лева и до претендираните по частичния иск 30 000 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|