Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                         №338                              гр.София, 20 октомври 2008 год.                  Върховният касационен съд на  Република България трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осма година  в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Вероника Имова                                          ЧЛЕНОВЕ:    Кети Маркова                                                                   Цветинка Пашкунова     При участието на прокурора Красимира Конова секретаря  Лилия Гаврилова, разгледа докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 301/2008 год.               Производството е образувано на основание чл.420, ал.2 НПК , по искане направено от осъдения Я. Ю. М. , за възобновяване на производството по внохд№93/08 год. на Софийски окръжен съд и отмяна на решение от 15.04.08 год., с което е потвърдена присъда от 25.10.07 год. по нохд№65/04 год. на РС, гр. С.. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1,2 и 3 НПК, които са и основания за възобновяване по чл.422, ал.1,т.5 НПК. Според доводите в искането не е установено авторството на деянието от осъдения М. нито по отношение на принудата за отнемане предмета на престъплението, нито по отношение самото му отнемане. Обвинителния акт не отговаря на изискванията на закона и ТР№2/02г. на ОСНК на ВКС, тъй като в него липсва часа на извършване на деянието. Съдилищата са допуснали нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствените средства. Неправилно е приложен §249 от ПЗР на ЗИДНПК за приобщаване на гласни доказателствени средства по този ред, като показанията на свидетелите са прочетени без участието на защитника на подсъдимия М. Противоречията в показанията на свидетелите не са отстранени от въззивния и първостепенния съд и не са изложени мотиви относно тяхното кредитиране като достоверни или отхвърляне. Нарушен е чл.301, ал.2 НПК, тъй като не са изложени мотиви за престъпната дейност на всеки съучастниците на М. Наказанието е явно несправедливо , тъй като не е съобразено с нарушения от съдилищата разумен срок за гледане на делото, продължило близо десет години. В съдебно заседание осъденият М. , който се явява лично и със защитата си, адвокат Д. Х. , поддържат искането с доводите изложени в него и в съдебно заседание. В последната си дума осъденият твърди , че продължителността на процеса е довела до нарушаване на правото му на справедлив процес. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като констатациите за деянието и авторството не са в съответствие с доказателствата по делото. Не е нарушен §249 от ПЗР на ЗИДНПК, тъй като той е приложимата норма за приобщаване на гласните доказателствени средства в съдебната фаза към съответния процесуален момент. Съдът правилно е приложил чл.55 НК при определяне наказанието, съобразявайки се с принципа за разумния срок на приключване на делото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД въз основа на данните по делото, закона и доводите на страните и в пределите на правомощията си, прие следното : Искането за възобновяване Е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда №54/25.10.2007 год. по нохд№65/04 год. на Самоковския РС подсъдимия Я е признат за виновен в това, че на 28.07.98 год., на изхода на гр. С., в посока за гр. И., в съучастие, като съизвършител с подсъдимите В. Г. , Е. К. и непълнолетния Д. М. / спрямо който наказателното производство е прекратено/, е отнел чужда движима вещ 150 кг. жълт кантарион на стойност 180 /деноминирани/ лева, от владението на Д. Р. , А. Р. , П. С. , Р. Н. и М. Т. , с намерение противозаконно да го присвои, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.198, ал.1, вр. с чл.20,, ал.2, вр. с чл.55, ал.1,т.1 НК, е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода , при първоначален режим на изтърпяване наказанието “строг” , съгласно чл.47, ал.1,б.”б” ЗИН. С решение от 15.04.08 год. по внохд№93/08 год. на Софийски окръжен съд присъдата е потвърдена. Искането е допустимо , тъй като отговаря на изискванията на закона за разглеждането му по реда на възобновяването. Решението, чието възобновяване се иска, е от кръга на посочените в чл.419 НПК актове. То е влязло в сила и не е проверявано по касационен ред. Лицето подало искането, е осъдено за престъпление от общ характер, като не е било освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, поради което е легитимирано да иска възобновяване. Искането е подадено в законовия шестмесечен срок от влизане в сила въззивното решение. Разгледано по същество ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО. При събирането, проверката и оценката на доказателствените източници не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Изводите на въззивния съд относно правилността на първоинстанционната присъда са законосъобразни. В случая съдът се е задоволил единствено с контролно-ревизионна проверка на правилността на присъдата и не е констатирал нарушения на материалния и процесуален закон. ВКС споделя тези изводи. Обвинителният акт не страда от непълнотите, които се твърдят от осъдения и защитата му. В него , наред с останалите задължителни реквизити от съдържанието му, е посочено времето и мястото на инкриминираното деяние. Осъдения и останалите подсъдими, са били запознати при повдигането на обвинението, а по-късно и от внесения срещу тях обвинителен акт в съда с всички фактически обстоятелства на обвинението. Непосочването в обвинителния акт на часа на деянието, не е ограничило правото на защита на М. и на останалите подсъдими, защото обстоятелствата, отнасящи се до деянието, съдържат изискуемото се от закона време на извършването му, а именно – деня в който е извършено. Както в чл.219,ал.3,т.3 НПК, така и в чл.246, ал.2 и ал.3 НПК, определящи съдържанието на обстоятелствената и диспозитивна част на постановлението за привличане на обвиняем, съответно, на обвинителния акт, не е поставено като задължително изискване посочването на часа на деянието, а единствено на времето на извършването му. То може да бъде изразено в дата, час или период от време, или във всички тях взети заедно. Законът не е дефинирал, че обвинението трябва поначало да посочва и часовите рамки на деянието. При тези изисквания на закона и установеното по делото, не са ограничени правата на М. и останалите подсъдими, да се защитят по всички факти на обвинението. Съдилищата са приели за доказани фактическите обстоятелства в обвинителния акт относно времето на деянието, а именно, че посочената от обвинението дата на деянието е времето на извършването му.становено е от показанията на свидетелите – от обясненията на подсъдимите, че на инкриминираната дата - 28.07.1998 год. и пострадалите и подсъдимите са пътували по едно и също време по пътя от гр. С. за гр. И.. Лекия автомобил “Жигули” с ДК№ К* собственост на М. , е бил управляван от него .становено е , че пострадалите са се движили в л.а.”Москвич” и са превозвали 150 кг. жълт кантарион .становено е, че на пътното платно автомобила с подсъдимите е спрял пряко на движението на движещият се пред него л.а. “Москвич”, управляван от свид. А. Р. и със сила и заплашване, употребени от тях към свидетелите в автомобила, са отнети от 150 кг. суров жълт кантарион от владението им като подсъдимите са установили своя трайна фактическа власт върху отнетото имущество, защото са го натоварили в своя автомобил и са отпътували от мястото на деянието. Деянието на М. и на останалите подсъдими е установено посредством гласните доказателствени средства и от протокола за оглед и изземване. Свидетелите Д. Р. ,А. Русев, П. Н. , Р. Н. и М. Т. са понесли пряко принудата и отнемането на вещта от владението им. В съгласие с правилата на формалната логика, като очевидци на деянието и авторството му, те са изяснили механизма на извършването му като са установили , че М. е бил въоръжен с бухалка и пистолет, който се е виждал на колана му, а останалите са държали съответно, желязна тръба и секира. С тези средства и със заплахи, че ще бъдат използвани срещу тях, е бил отнет от владението им и процесния предмет. Неоснователно се твърди от защитата, че обвинението се гради на доказателствени средства, събрани в нарушение на НПК. Не са нарушени правилата за събиране и проверка на посочените гласни доказателствени средства. На съдебното следствие, на основание §249 от ПЗР на ЗИДНПК /ДВ, бр.70,от 06.08.99г., в сила от 01.01.2000 год/, са приобщени по реда на чл.279, ал.1,т.1 и т.2 НПК/отм./, действащ до влизането в сила на ЗИДНПК /ДВ, бр.70,от 06.08.99г./, показанията на свидетелите Д. Р. ,А. Русев, П. Н. , Р. Н. и М. Т. , събрани в досъдебното производство по делото. Неприемливо е от позицията на цитираната разпоредба на закона , че тази процедура е била неприложима при условията на НПК от 29.04.06 год. НПК, ДВ,бр.86,28.10.05 год., действащ по време на съдебното следствие пред първостепенния съд, след като с §249 от ПЗР на ЗИДНПК/ДВбр.70/99г./ изрично се предвижда обратното действие на закона съгласно действащия режим съществувал преди изменението му, за приобщаване в съдебната фаза, по реда на чл.279 НПК /респ. чл.277 НПК, действали до 01.01.2000 год./ на гласни доказателствени средства, събрани в досъдебната фаза от разследващ орган при действието на отменения закон. Невярно се твърди, че процедурата по прочитането на показанията на посочените свидетели е извършена в отсъствието на защитата на М. Обратното е вярно, защитата на осъдения М. е присъствала в с.з. на 21.10.04 год. и на 03.02.05 год., когато съдът е приложил §249 от ПЗР... и е имала възможност да задава въпросите си на свидетелите, които са депозирали показанията си и устно. Тя е участвала при събирането и проверката и на останалите доказателствени средства, видно от отразеното в съдебните протоколи по нохд№65/04 год. на РС гр. С.. Независимо от оспорената валидност на приобщаването на показанията на свидетелите по реда на отменените процесуални правила, съдът е основал присъдата си и на други доказателствени средства, събрани пряко и непосредствено на съдебното следствие по нохд№65/04 год. на Самоковския РС. Всеки от разпитаните свидетели е възпроизвел видяното и преживяното от него от действията на осъдения М. и от останалите подсъдими . Според установеното от показанията на А. Р. - един от тримата подсъдими е ударил брат му Д. Р. Според свидетелите Р. Н. и П. Н. те са се уплашили от подсъдимите и “от страх” са им дали кантариона, защото са си помислили, че Я. М. държи пистолет. Свид. Д. Р. е разпознал в съдебната зала ,като един от извършителите, именно подс. Мишев. Така че, извън прочетените по реда на §249, са приобщени по чл.283 НПК и писмени доказателствени средства като протокол за оглед , с който е иззета от автомобила на подс. М. като веществено доказателство – метална тръба. От показанията на свидетелите , разпитани и в хода на съдебното следствие е установено, че именно тази тръба е използвана за упражняване на принудата. Неоснователно се твърди от защитата, че съдилищата по фактите не са разграничили престъпната дейност на М. от тази на останалите подсъдими. Обвинението е за задружна престъпна дейност в осъществяването на съставно престъпление- грабеж, при съучастие, в условията на съизвършителство. Ето защо, участието на осъдения М. само в принудата или само в отнемането на предмета на престъплението, е еднакво релевантно към отговорността му за престъплението грабеж. Защото всеки от съучастниците в съставното престъпление е действал с общ, пряк умисъл за осъществяването му. А по делото е установено участието на М. както в принудата , така и в отнемането на процесната вещ. Първостепенният и въззивният съдилища, не са нарушили закона и по отношение определяне на наказанието на М. за извършеното престъпление. Те са съобразили нарушаването по отношение на осъдения на основното начало в чл.22 НПК, за разглеждането и решаването на делата в разумен срок , което е предвидено и съгласно чл.6 от ЕКЗПЧОС. Продължителността на процеса е извън виновно процесуално поведение на осъдения М. и законосъобразно тя е преценена като изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, намерило място в приложението на чл.55, ал.1,т.1 НК при индивидуализацията на наказанието му. Ето защо, съдът е наложил справедливо наказание. Извън това основание, оценката за обществената опасност на М. , при данните за предходните му осем осъждания за престъпления от общ характер, не би довела до извод за индивидуализация на наказанието му по чл.55 НК, както е в случая. Поради липсата на касационни основания, искането за възобновяване на производството по внохд№93/08 год.на Софийския окръжен съд , с което е потвърдена присъдата по нохд№65/04 год. на Самоковския РС, следва да се остави без уважение. На основание чл.426, вр. с чл.424 НПК Върховният касационен съд Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Я. Ю. М. , за възобновяване на производството по внохд№93/08 год. на Софийски окръжен съд и отмяна на решение от 15.04.08 год., с което е потвърдена присъда от 25.10.07 год. по нохд№65/04 год. на РС, гр. С..   Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :