РЕШЕНИЕ № 191 София, 21. май 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1711 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК на влязлото в сила решение № 6408/29.11.2011 Софийския градски съд по гр.д. № 7060/2011, с което е отменено решение № ІІ-70-256/15.01.2013 на Софийския районен съд по гр.д. № 17524/2008, като е допусната делба недвижим имот. Молителката К. А. Д. иска отмяната на посоченото решение, тъй като в нарушение на съответните правила е била представлявана от особен представител, като производството е продължило без нейно участие и след като особеният представител се е отказал от представителната си власт. Молителката (ответница по иска за делба) твърди, че след като не е намерена на адреса по регистрацията й, уведомлението е пуснато в пощенската й кутия без да е извършено залепване, след което й е назначен особен представител, който в последствие се отказал от представителната си власт. За първи път молителката е узнала за делото от връченото й първоинстанционно решение за извършване на делбата. Ответницата по молбата Л. А. М. я оспорва, като счита, че молителката е надлежно представлявана в производството по допускане на делбата от особен представител, както в първоинстанционното, така и във въззивната производство. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 29.11.2011 г., влязло е в сила на 08.01.2012 г., молителката го е узнала на 29.01.2013 г., а молбата за отмяна е постъпила на 26.04.2013 г., намира, че тя е подаден в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. На 23.02., на 09. и 16.03., както и на 06.04.2009 г. молителката не е намерена на регистрирания настоящ адрес, който съвпада с постоянния нито са намерени лица, които са съгласни да приемат съобщението, поради което на 08.04., на 22.07.2009 г. и на 23.02.2010 г. на пощенската кутия на молителката са залепвани и в кутията са пускани уведомления, на които тя не се е отзовала и на 19.04.2010 г. по делото е назначен особен представител съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК, който я е представлявал във фазата по допускането на делбата. В заседанието пред въззивната инстанция особеният представител е заявил, че се оттегля от делото, отказва да вземе становище по въззивната жалба, напуснал е залата и устните състезания са проведени в негово отсъствие, след което е постановено атакуваното решение. Действително в разписките на уведомленията е посочено, че са залепени „на в пощенската кутия” или „на пощенската кутия” и са пуснати в същата, без да са посочени имената, поставени на пощенската кутия, но това не опорочава уведомяването, тъй като очевидно пощенската кутия е на молителката, а и тя не отрича на адреса да съществува пощенска кутия с нейното име. Особеният представител по чл. 29, ал. 3 и чл. 47, ал. 6 ГПК може да се откаже от представителната си власт (дали са били налице, или не са били налице основания за това има значение в отношенията между представителя и представляваната страна), но в гражданския процес явяването на страната в съдебно заседание не е задължително и неучастието на страната в извършването на съдопроизводствените действия, когато тя е надлежно уведомена за тях, не ги опорочава (в гражданския процес страната има задължение за съдействие единствено по делата за гражданско състояние – чл. 333, ал. 3 ГПК). Съгласно чл. 36 ГПК съдът взема мерки за личното уведомяване на страната, когато това е възможно. Очевидно съдът не може да уведоми страната, която не е могло да бъде намерена на адреса й, за поведението на нейния особен представител. Видно от изложеното молителката е надлежно представлявана от особен представител по делото, който е би надлежно уведомен за заседанието пред въззивната инстанция и от неговата преценка е зависело дали да се яви и ако се яви – до кой момент да присъства и взема участие в съдопроизводствените действия. Ако в резултат на поведението на особения представител страната е пропуснала да извърши нещо, това има значение единствено в отношенията й с особения представител и няма отношение към евентуален порок на съдебното решение. Молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответницата по молбата Л. А. М. не претендира разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. А. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 6408/29.11.2011 Софийския градски съд по гр.д. № 7060/2011на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.