6 РЕШЕНИЕ № 249 гр. София, 11 декември 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 918 / 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по постъпила жалба от подсъдимата Р. К. Я., чрез защитника й – адвокат Ж. Д., срещу въззивна присъда, постановена на 02.03.2018 год. по внохд № 917/2018 год. по описа на Софийски градски съд, НО, V – ти въззивен състав. В жалбата и писменото допълнение към нея се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 - 3 от НК, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимата. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимата Я. пледира за уважаване на жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че при постановяване на въззивната присъда не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Според прокурора, при извършеното разпознаване на подсъдимата на досъдебното производство са били спазени всички изисквания на НПК, установено е авторството на деянието, а наложеното за него наказание е справедливо, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Подсъдимата в предоставената й последна дума моли да бъде оправдана. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда, постановена на 17.07.2017 год. по нохд № 5328/ 2016 год., Софийският районен съд, НО, 110 състав е признал подсъдимата Р. К. Я. за невиновна и я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 194, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Първоинстанционната присъда е протестирана от прокурора от Софийска районна прокуратура с доводи за незаконосъобразност. По протеста в Софийски градски съд е образувано внохд № 917/2018 год. С въззивна присъда, постановена на 02.03.2018 год. по същото дело, подсъдимата Р. К. Я. е призната за виновна в това, че в периода от 19.08.2015 год. до 16.12.2015 год. в условията на продължавано престъпление е отнела чужди движими вещи на обща стойност 719,30 лева от владението на различни лица / И. Е. Н. и П. Г. К. / без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъдена на наказание осем месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна, която има право на това и срещу съдебен акт от категорията на посочените в чл. 346, т.1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Основното оплакване на касатора е, че незаконосъобразно въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда, като не е отчел, че по първото обвинение - кражбата на пазарската количка, деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, а второто обвинение – отнемането на детската количка на стойност 699,30 лева, е недоказано. В подкрепа на това се сочи, че неправилно въззивната инстанция е кредитирала показанията на св. И. И. и св. Г. Г., въпреки допуснатите на досъдебното производство съществени процесуални нарушения – неучастието на св. Й. като поемно лице при извършеното от св. Г. разпознаване. На базата на тези твърдения се иска оправдаване на подсъдимата. Така изложените възражения на защитата всъщност са доводи за необоснованост на въззивната присъда. Необосноваността не е касационно основание от категорията на визираните в разпоредбата на чл. 348, ал.1 от НПК. Такова оплакване е относимо само към съдилищата по фактите, тъй като касационният съд не може да установява нови фактически положения. Всеки съд по фактите е суверенен в правото си да изгражда вътрешното си убеждение и да формира правни изводи, въз основа на една част от доказателствените източници, а други да не кредитира, стига да е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на процесуалния закон, свързани със събирането, анализа и оценката на доказателствата, визирани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Предмет на касационен контрол може да бъде само изпълнението на изискванията на посочените норми от въззивния съд. При извършената касационна проверка не се констатират нарушения на правилата за формиране и оценка на доказателствената съвкупност. Контролираният съд съобразно задълженията си, произтичащи от посочените разпоредби, в постановената от него присъда с необходимата професионална прецизност е обсъдил доказателствените източници, излагайки подробни доводи относно кредитирането на едни и игнорирането на други доказателства. По отношение на първото деяние в рамките на продължаваното престъпление – отнемането на пазарската количка от владението на св. П. К., въззивният съд е преценил, че авторството на деянието се установява от показанията на свидетелите Й. Г. /задържал подс. Я. непосредствено след отнемането на вещта/ и полицейските служители Т. и Д. /пристигнали впоследствие на местопрестъплението/. Информацията, изложена от посочените свидетели намира подкрепа в показанията на св. К. / собственик на вещта/ и в заключението на оценителната експертиза, което е дало основание на въззивния съд да приеме за доказано посоченото обвинение. Доказаността на това обвинение поначало не се оспорва от касатора, а и настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения при оценката на доказателствата, които го обосновават. По отношение на второто обвинение в рамките на продължаваното престъпление – отнемането на детската количка, доказателствената дейност на въззивната инстанция също не търпи укор. Въззивният съд добре аргументирано е изложил съображенията си, поради които е възприел като последователни и непротиворечиви показанията на свидетелите Г. Г. и Г., приемайки ги за надеждна доказателствена основа, върху която да изгради извода си относно авторството на деянието. С необходимата прецизност контролираният съд е анализирал информацията, изложена от св. Г. Г., възприел подсъдимата като лицето, излизащо с детската количка от входа на блока на пострадалата Н., като е счел показанията му за достатъчно обективни и достоверни, заслужаващи нужното доверие. До последният извод въззивната инстанция е достигнала, изпълнявайки задължението си да анализира както поотделно, така и в тяхната съвкупност доказателствените източници. Контролираният съд е съпоставил показанията на св. Г. с отразеното в протокола за разпознаване на лице / л. 24 от ДП/ и с показанията на св. Г., присъствал в качеството на поемно лице при извършване на същото процесуално - следствено действие, като е констатирал еднопосочността на визираните доказателствени източници. Едновременно с това контролираният съд не е дал вяра на показанията на другото поемно лице – св. Й., изложени пред първоинстанционния съд, за това, че не е присъствал при извършване на разпознаването, възприемайки като достоверни показанията му от досъдебното производство. Този подход на въззивната инстанция е в съответствие с изискванията на процесуалния закон, свързани със събирането, анализа и оценката на доказателствата. Заключението на въззивния съд за недостоверността на твърдението на св. Й. за неучастието му при извършване на разпознаването, се основава на показанията на св. Г., който е категоричен относно присъствието и на друго поемно лице, което също е подписало протокола за процесуално – следственото действие. То е съобразено и с факта, че св. Й. е потвърдил, че е положил лично подписа си в предявените му от първостепенния съд протокол за извършеното разпознаване на лице и протокол за разпит / л. 26 от ДП/. Правилно въззивният съд не е дал вяра на заявеното от св. Й., че е неграмотен и не е разбрал какви документи подписва, тъй като то контрастира с изявлението му, че е завършил осми клас / т.е. има основно образование/, както е отразено и в протокола за разпит на досъдебното производство, показанията от който са приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1 от НПК. След като показанията на св. Й., изложени пред първостепенния съд, не се отличават с необходимата стабилност и достоверност и се опровергават от останалата част от доказателствената съвкупност, правилно въззивният съд ги е игнорирал, като е възприел тези, изложени от свидетеля на досъдебното производство. При това положение изводът на въззивната инстанция, че при разпознаването на подсъдимата не са били допуснати процесуални нарушения като то е осъществено в присъствието на две поемни лица – свидетелите Г. и Й., е обоснован и изцяло законосъобразен. Неоснователно е и твърдението на касатора, че неправилно въззивният се е позовал на показанията на св. И.. Посочените гласни доказателства не само, че не стоят в основата на извода на съда относно авторството на деянието, но и изобщо не са били коментирани в мотивите на въззивната присъда. На следващо място, не може да бъде споделено изложеното в касационната жалба твърдение, че първото деяние - отнемането на пазарската количка, е малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, с оглед твърде ниската стойност на инкриминираната вещ. Разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и да съдържа привидно признаците на съответен състав на престъпление: 1. когато то не е общественоопасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения и 2. когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена. Въпросът дали извършеното от подсъдимия деяние е малозначително следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото престъпление, като от значение са характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има то. В конкретния случай отнемането на пазарската количка е едно от деянията в рамките на продължаваното престъпление, което изисква преценяване на обществената опасност не само на всяка отделна престъпна проява, но и тази на цялостната престъпна дейност. Поради това не може да бъде обсъждана обществената укоримост на отнемането на пазарската количка, изолирано от другото деяние - отнемането на детската /бебешка/ количка, която е на немалка стойност – 699, 30 лева, надхвърляща размера на една минимална работна заплата за страната. Не могат да бъдат игнорирани и конкретните факти, свързани с мястото и механизма на извършване на отделните деяния - отнемане на вещи, намиращи се на площадки в заключени жилищни входове, непосредствено до апартаментите на пострадалите, в светлата част на денонощието, което характеризира престъпните прояви като нагли и безцеремонни, а следователно и общественоопасни. Подсъдимата е осъществила двете деяния през сравнително малък период от време, при една и съща обстановка, чрез един и същ механизъм на извършване, което е доказателство за това, че тя е изградила траен модел на поведение, изключващ съобразяване с чуждото право на собственост и показващ пренебрежително отношение към него. Този факт, въпреки липсата на данни за други нейни криминални прояви, не я характеризира като личност с ниска обществена опасност. Цялостната преценка на всички посочени обстоятелства предопределя извода, че обществената опасност на конкретното деяние не е малозначителна или явно незначителна, което изключва хипотезата на чл. 9, ал.2 от НК. В заключение следва да се посочи, че доказателствената дейност на въззивния съд е съобразена изцяло с правилата, визирани в разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Ясно проследим е процесът на изграждане на вътрешното убеждение на въззивния съд, който не е игнорирал едни доказателствени източници за сметка на други, не е изопачил тяхното действително съдържание и в този смисъл не е допуснал нарушения на правилата за събиране и оценка на доказателствената съвкупност. Въз основа на правилния анализ на доказателствата, контролираният съд е достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимата Я. е осъществила деянието по чл. 194, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Поради това, настоящият състав намира, че не са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т. и т.2 от НПК. В подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК в жалбата не се сочат конкретни доводи, които да бъдат предмет на касационната проверка. Наказанието, наложено на подсъдимата за осъщественото от нея престъпление, е определено в рамките на законово предвидената санкция, съответства на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и отговаря на изискванията за съразмерност с обществената опасност както на деянието, така и на дееца. Поради това, липсват основания за ревизия на обжалвания съдебен акт чрез промяна на определената на подсъдимата санкция. Изложеното налага заключението, че при постановяване на въззивната присъда не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат нейното отменяне или изменяне. Наложеното наказание е справедливо, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Воден от посочените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховния касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда, постановена на 02.03.2018 год. по внохд № 917/2018 год. по описа на Софийски градски съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.