13 Р Е Ш Е Н И Е № 204 С.,06.06.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 898/2010 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Ц. от [населено място] срещу решение № 251 от 14.04.2010 г. по т. д. № 2016/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което частично е обезсилено и частично е отменено постановеното от Софийски градски съд решение от 24.09.2009 г. по т. д. № 404/2006 г. /към което е присъединено т. д. № 196/2006 г. на СГС/, съответно: първоинстнационното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено в частта по предявения от С. А. Ц. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите в това дружество, проведено на 20.10.2006 г., а е отменено в частта по предявения от С. А. Ц. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите, проведено на 15.04.2006г., като този иск е отхвърлен. В касационната жалба и представени в съдебно заседание писмени бележки се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Изложени са подробни съображения срещу приетата от решаващия състав недопустимост на иска за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите в ответното дружество [фирма] от 20.10.2006 г., както и срещу извода за неоснователност на иска за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите от 15.04.2006 г. Релевирани са следите оплаквания: въззивният съд неоснователно е дал вяра на оспорената книга на акционерите, а е отказал да се произнесе по направеното възражение за нищожно прехвърляне на акции, вписано в акционерната книга; несъстоятелен е изводът, че за доказване на акционерните си права ищецът следва да заведе установителен иск по чл. 124 ГПК, а не може да ги установи в производството по чл. 74 ТЗ; съдът е пренебрегнал процесуалните правила за доказателствената тежест при установяване законосъобразността на Общото събрание; незаконосъобразен е отказът на съда да се произнесе по възражението за нищожност на джирото, произтичаща от факта, че с него са прехвърлени акции, а не права по временното удостоверение и от това, че същото е частично /чл. 467, ал. 2 ТЗ/; неправилна е преценката на доказателствата, ангажирани във връзка с твърдението за допуснато нарушение на чл. 224 ТЗ. С определение № 477 от 11.05.2011 г. по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните приети за значими въпроси: за наличието на правен интерес от предявяване на иск по чл. 74 ТЗ и за допустимостта на този иск, когато Общото събрание е взело решения, с които не приема направените от акционера, поискал свикване на Общото събрание, предложения, както и за противопоставимостта на възражението за нищожно джиро за прехвърляне на акции на вписването в Книгата на акционерите въз основа на нищожното джиро. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – поддържа становище за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 13.07.2010 г. и в писмени бележки, депозирани в съдебно заседание. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по предявения от С. А. Ц. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите в това дружество, проведено на 20.10.2006 г., въззивният съд е счел същото за недопустимо поради липса на правен интерес от предявяването на посочения иск. Този извод е аргументиран с липсата на ефективни решения по предложения от ищеца дневен ред, тъй като по всички точки от него Общото събрание е взело решение за „непромяна”. Според решаващия състав, доколкото не са настъпили засягащи дружеството и акционерите правни последици от така взетите решения, изричната им отмяна не обслужва реален правен интерес на ищеца. Изразено е становището, че неговият действителен правен интерес от предявяването на този иск е да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на [фирма] и формално легитимиращите се пред дружеството като приобретатели на акции от ищеца – Г. К. и Ф. К. – качеството си на акционер с притежавани 9 280 бр. поименни акции, като с оглед на това свое акционерно участие да брани за в бъдеще реалните си интереси досежно статута и управлението на дружеството. Отхвърлянето на другия предявен иск по чл. 74 ТЗ – за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите на [фирма] от 15.04.2006 г. – е обосновано с липсата на релевираните в исковата молба нарушения при свикване и провеждане на същото и по-конкретно за нарушение на предвидения в чл. 227, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 17, т. 1 от Устава на ответното дружество кворум и при изискуемото съгласно чл. 230, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 17, т. 3 и т. 4 от Устава мнозинство за вземане на решенията, както и с нарушение на установеното в чл. 224, ал. 1 ТЗ изискване за предоставяне писмените материали за събранието на разположение на акционерите. По основния спорен по делото въпрос за обема на акционерното участие на ищеца С. Ц. в [фирма], въззивният съд е приел, че същият се легитимира като притежател на 3 307 бр. акции, а не с твърдяните от него 9 280 бр. акции. В тази насока решаващият състав е отказал да приеме за притежаван от ищеца посоченият във временно удостоверение № 9 от 22.07.2003г. брой акции, а е съобразил броя на притежаваните от него акции, отразени в Книгата на акционерите и по-конкретно – в подписаните от самия ищец в качеството му на изпълнителен директор и изрично упълномощен от Съвета на директорите за воденето й с протокол от 19.01.2004 г. извлечения на книгата от 06.06.2005 г. и от 29.07.2005 г., както и пълното копие на новоиздадената Книга на акционерите, като е счел, че като свидетелстващи документи същите не са формално оспорени нито за вярност, нито за автентичност, а автентичността на подписа на ищеца върху извлечението от 29.07.2005 г. е потвърдена изрично от графологичната експертиза. Същевременно, обаче, съдът е посочил, че дори и да се приеме надлежно заявено оспорване за вярност по отношение на съдържанието на Книгата на акционерите, удостоверяваща притежавани от ищеца С. Ц. към 15.04.2006 г. акции, то същото следва да бъде проведено с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен както срещу дружеството, така и срещу формално легитимиращите се по Книгата на акционерите приобретатели на акции от ищеца – Г. К. и Ф. К., с който да бъде установено със сила на пресъдено нещо действително притежаваните от ищеца права. Застъпено е становището, че с оглед обвързващата спрямо дружеството функция на вписването на разпореждането с акции в Книгата на акционерите, правата на ищеца не могат да бъдат установени само чрез оспорването й по реда на чл. 154 ГПК /отм./, тъй като същите биха били непротивопоставими на приобретателите-джиратари, чиито права също са отразени в Книгата. Поради тези съображения, въззивният съд е преценил, че не следва да бъде обсъждан въпросът, дали е налице твърдяното от ответника прехвърляне на акции от страна на ищеца в полза на акционерите Г. К. и Ф. К. със съдържащото се върху гърба на временно удостоверение № 9 от 22.07.2003 г. джиро, както и релевираното от ищеца възражение за нищожност на същото като частично. Отделно от изложеното, решаващият съдебен състав е приел, че представеното временно удостоверение № 9 от 22.07.2003 г. не легитимира ищеца като притежател на 9 280 бр. поименни налични акции, тъй като е издадено за безналични акции, като поименно удостоверение, на основание чл. 187б /предходна редакция на ал. 3/ – текст, посочен изрично под черта в документа и докато формалното несъответствие в първоначалната редакция на Устава досежно вида на акциите е коригирано и съобразимо спрямо дружеството /с вписването на обстоятелства с решение № 2 от 15.07.2005 г. по ф. д. № 8738/1999г. на СГС/, формалното несъответствие в легитимационния документ на ищеца, не е преодоляно. Отчетено е и обстоятелството, че същият не е съставен с удостоверителните подписи на две лица – Председател на СД и Изпълнителен директор, съгласно предвиденото в Устава относно временните удостоверения във връзка с чл. 183, ал. 1, т. 8 ТЗ. По другия спорен между страните въпрос – относно спазване на императивното изискване на чл. 224, ал. 1 ТЗ – въззивният съд, въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че не е налице твърдяното от ищеца нарушение на закона. В тази връзка решаващият състав е дал приоритет на показанията на разпитаните свидетели, установяващи факта, че на 08.03.2006 г. на ищеца са били предадени всички подготвени за събранието от 15.04.2006 г. материали, а не на съставения от помощник-нотариус М. Иванова от 11.04.2006 г. констативен протокол, определен от съда като частен, а не официален свидетелстващ документ, доколкото не са налице предпоставките по чл. 488 ГПК /отм./ за издаването му. Решението е неправилно. В частта, с която въззивният съд е приел за недопустим предявеният от С. А. Ц. иск за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите в ответното дружество [фирма], [населено място], проведено на 20.10.2006 г., обжалваният акт противоречи на закона и трайната практика на Върховен касационен съд, намерила отражение и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер за долустоящите съдилища, съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 128 от 19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009 г. на І т. о. Настоящият състав споделя изцяло изразеното в посоченото решение становище, че в производството по чл. 74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове /какъвто е и искът по чл. 74 ТЗ/, а наличието на активна легитимация на ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството акционер или съдружник. Доколкото законът не е обвързал правото на акционера или съдружника да атакува решенията на Общото събрание с естеството, респ. съдържанието на тези решения, то липсва основание същото да се приеме за обуславящо по отношение допустимостта на иска по чл. 74 ТЗ. За реализирането на това право е напълно ирелевантно, дали от взетите от Общото събрание решения настъпват реални последици, засягащи дружеството и акционерите, респ. съдружниците и дали отмяната им обслужва реален правен интерес на ищеца, а така също и дали касаят обстоятелства, подлежащи на вписване в Търговския регистър. Преценката за допустимост на посочения иск следва да бъде извършена единствено с оглед качеството на ищеца като съдружник или акционер към момента на провеждане на Общото събрание, чиито решения се атакуват и съответно с оглед спазването на предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок. Всички други доводи и възражения на страните касаят основателността, а не допустимостта на иска. Поради това, неоснователно е поддържаното от ответното дружество становище за недопустимост на иска за отмяна решенията на процесното Общо събрание от 20.10.2006г., аргументирано с приетата от въззивния съд недоказаност на твърдяната от ищеца С. Ц. активна материално-правна легитимация като акционер с 9 280 броя акции от капитала на [фирма]. Още повече, че изводите относно обема на акционерните права на ищеца са направени при разглеждането на предявения от него иск за отмяна решенията на другото Общо събрание – това от 15.04.2006 г., а не на Общото събрание от 20.10.2006 г., искът за отмяна на които е приет за недопустим. Неправилността на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. А. Ц. иск за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите в ответното дружество [фирма], [населено място], проведено на 15.04.2006 г., произтича от допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ на съда да се произнесе по релевираните от ищеца доводи и събрани доказателства във връзка с твърдението му за нищожност на извършеното в полза на акционерите Г. К. и Ф. К. джиро от 06.01.2005 г. Неоснователността на посочения иск е аргументирана с недоказаност на твърдения от ищеца брой притежавани акции, като е застъпено становището, че противопоставимо на дружеството относно легитимацията на ищеца като акционер е вписаното в Книгата на акционерите притежание на права и че това формално и необоримо в процеса по чл. 74 ТЗ основание за оспорване на твърдените права на ищеца като притежател на 9 280 броя поименни акции от капитала на [фирма] би отпаднало едва с уважаването на самостоятелен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, заведен от него срещу дружеството и легитимиращите се по Книгата на акционерите приобретатели Г. К. и Ф. К.. Във връзка с този въпрос е допуснато и касационното обжалване на въззивното решение, тъй като е констатирано противоречие в съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, обективирано в следните постановени по реда на отменения ГПК решения: В решение № 327 от 14.04.2003 г. по гр. д. № 2650/2002 г. на ВКС, V г. о., постановено по иск с правно основание чл. 74 ТЗ, е прието, че вписването в Книгата на акционерите по смисъла на чл. 185, ал. 2 ТЗ не е елемент от фактическия състав на джирото и то има само декларативно действие по отношение на дружеството, тъй като джирото поражда целения транслативен ефект по отношение на приобретателя от момента на неговото извършване и инкорпорираните в прехвърлените акции права /лични и имуществени/ възникват за титуляра независимо от последващото вписване в Книгата на акционерите. Поради това е направен извод, че уведомлението на дружеството от приобретателя на поименни акции посредством джиро прави противопоставими на дружеството правата му като акционер в същото, с оглед на което е призната за доказана активната материално-правна легитимация на ищеца и е уважен предявеният иск за отмяна решенията на оспореното Общо събрание. В решение № 773 от 25.01.2008 г. по т. д.№ 406/2007 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено също по иск с правно основание чл. 74 ТЗ /на което се е позовала и въззивната инстанция/, е застъпено обратното становище, а именно – че макар вписването в Книгата на акционерите да не е елемент от фактическия състав на джирото, то има значение за противопоставимостта на правата на титуляра спрямо дружеството и до момента на вписването на новия приобретател на акциите за техен титуляр ще се смята този, който е вписан в Книгата на акционерите. С оглед на това, в посоченото решение е прието, че доколкото не е вписан в Книгата на акционерите, ищецът не може да упражнява правата си по придобитите с джиро акции спрямо дружеството, включително и правото на глас в Общото събрание, от което следва, че не е активно процесуалноправно легитимиран по предявения иск за отмяна на атакуваните решения и затова производството по същия е недопустимо. Доколкото противоречието между цитираните два акта се отнася до обвързващото действие на вписването в Книгата на акционерите, а не до въпроса, разрешен с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 14 от 25.03.2010 г. по т. д. № 524/2009 г. на ВКС, І т. о., не може да се счете, че с това решение посоченото противоречие вече е преодоляно, в какъвто смисъл е твърдението на ответника по касация. Настоящият състав, в съответствие с правомощията си по чл. 291 ГПК, приема за правилна практиката, обективирана в решение № 327 от 14.04.2003 г. по гр. д. № 2650/2002 г. на ВКС, V г. о., по следните съображения: Установеното в чл. 185, ал. 2 ТЗ задължение за вписване в Книгата на акционерите на извършваното чрез джиро прехвърляне на поименните акции, респ. на удостоверяващото ги временно удостоверение /предвид изричното препращане в чл. 187, ал. 2 и 3 ТЗ/, цели създаване на яснота по отношение акционерите в дружеството и притежавания от всеки от тях обем права, което е абсолютно необходимо за надлежното упражняване на тези права, от една страна, и за осъществяване дейността на дружеството, от друга страна. Съобразно нормата на чл. 179 ТЗ, указваща изчерпателно съдържанието и изискванията за водене на Книгата на акционерите, по своята правна същност, същата представлява частен документ, от категорията на т. н. свидетелстващи документи, и като такъв тя се ползва само с формална доказателствена сила, т. е. до доказване на противното Книгата на акционерите установява единствено, че са вписани конкретни обстоятелства и че вписването е извършено от посоченото лице, но не и че същото е вярно. Безспорно, акционерното дружество е обвързано от вписването в Книгата на акционерите и е длъжно да счита за притежатели на акции от неговия капитал именно лицата, вписани в Книгата, като обвързването се отнася съответно и за броя на притежаваните от тези лица акции. Обвързващото действие на вписването в Книгата на акционерите при провеждане на Общото събрание на акционерите се изразява в това, че до участие в събранието могат да бъдат допуснати само лицата, вписани в нея като акционери. Това, обаче, не означава, че вписването в Книгата на акционерите e неоспоримо. Предмет на спор може да бъде както качеството на определено лице като акционер, така и обемът на притежаваните от него права, т. е. броят на притежаваните акции, като в зависимост от органа на дружеството, оспорващ претендираните от акционера права, спорът следва да бъде решен или в производството по чл. 71 ТЗ /когато оспорването е от орган на дружеството, различен от Общото събрание/ или в производството по чл. 74 ТЗ /когато оспорващият орган е Общото събрание/. Именно чрез тези изрично предвидени в закона искове се реализира защитата на правата на акционера по отношение на самото дружество. Въпросът за членството на ищеца и за обема на притежаваните от него права следва да бъде решен с оглед конкретните факти и доказателства, във връзка с което са допустими всякакви доводи и възражения на страните, в т. ч. и възражение за нищожност на джирото, чрез което е извършено прехвърляне на акции от капитала на ответното акционерно дружество. Допустимостта на посоченото възражение произтича от това, че същото касае обстоятелства, които са от решаващо значение за изхода на спора. Ако бъде отречена възможността да релевира възраженията си за нищожност на джирото, при предявен иск по чл. 74 ТЗ, ищецът не би могъл да докаже активната си легитимация и това ще има за последица недопустимост на иска в хипотезата, когато джирото има за предмет всички притежавани от него акции, респ. ще е от значение за основателността на иска в хипотезата, когато с оспореното джиро са прехвърлени само част от притежаваните от ищеца акции /също и когато ищецът твърди, че в Общото събрание са участвали лица, които не са акционери, тъй като са придобили акциите си въз основа на нищожно джиро/. При това положение, когато с атакуваното решение на Общото събрание ищецът е изключен като акционер, след влизане в сила на съдебното решение, с което производството по иска с правно основание чл. 74 ТЗ е прекратено или същият е отхвърлен, ищецът не би имал друг ред за защита на членственото си акционерно право – резултат, който е несъвместим с правния принцип, че за всяко субективно право следва да бъде осигурена възможност за защитата му. Неоснователно е застъпеното в обжалвания акт становище, че действителността на джирото може да бъде оспорена само в самостоятелно производство по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, заведен от ищеца срещу дружеството и легитимиращите се по Книгата на акционерите приобретатели на акциите /джиратарите/. Предявяването на такъв установителен иск срещу дружеството би било недопустимо предвид наличието на предвиден в закона специален иск – искът по чл. 71 ТЗ, чрез който акционерът може да защити членственото си право, като докаже качеството си на акционер, респ. притежаваният брой акции от капитала на дружеството. Безспорно, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване нищожност на джирото на акции, страни по който са джирантът и джиратарят, е процесуално допустим, доколкото именно това е редът за прогласяване недействителността на джирото като сделка по начин, обвързващ прехвърлителя и приобретателя на акциите. Решението по този иск, обаче, не би имало сила на пресъдено нещо по отношение на ответното дружество и поради това образуваното въз основа на него дело няма преюдициално значение за изхода на делото по предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ и не би било основание за спиране на производството по същото по реда на чл. 229, т. 4 ГПК. Следователно, освен в производството по иска по чл. 74 ТЗ, за ищеца по този иск не съществува друга процесуална възможност да установи качеството си на акционер, респ. твърдяния от него обем акционерни права, което би осуетило защитата му срещу атакуваните решения на Общото събрание. Всички изложени съображения налагат извода, че ищецът по предявен иск по чл. 74 ТЗ може да противопостави възражението си за нищожно джиро на акции на вписването в Книгата на акционерите, извършено въз основа на нищожното джиро. В този смисъл е отговорът на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. С оглед посоченото разрешение на релевантния за спора въпрос, обжалваното въззивно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. А. Ц. иск за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите в ответното дружество [фирма], [населено място], проведено на 15.04.2006 г., е неправилно и следва да бъде отменено. Поради това, че съдът не се е произнесъл по заявените от страните доводи и възражения, свързани с валидността на извършеното от С. А. Ц. в полза на акционерите Г. К. и Ф. К. джиро на акции от капитала на ответното дружество от 06.01.2005 г., които възражения са релевирани и подлежат на обсъждане също и във връзка с иска по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание от 20.10.2006 г. /приет от Софийски апелативен съд за недопустим/, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. По отношение на останалите поддържани от касатора оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които не са свързани с валидността на процесното джиро, настоящият състав приема следното: Напълно обоснован е изводът на въззивния съд за липса на твърдяното от ищеца нарушение на чл. 224, ал. 1 ТЗ. Този извод е изграден при правилна преценка на събраните доказателства, като са отчетени безпротиворечивите показания на разпитаните по делото свидетели, в т. ч. и показанията на посочената от самия ищец свидетелка Н. Б., установяващи категорично факта, че всички материали за Общото събрание от 15.04.2006 г. са били предадени на акционера С. Ц. своевременно – на датата 08.03.2006 г. С оглед на това, основателно решаващият състав е счел за ирелевантно удостовереното в констативния протокол на помощник-нотариус М. Иванова от 11.04.2006 г., че на тази /по-късна/ дата на ищеца са били предадени само част от материалите за Общото събрание. Не може да бъде споделено, обаче, застъпеното в обжалваното решение становище, че представеното от ищеца удостоверение № 9 от 22.07.2003 г. не го легитимира като притежател на 9 280 бр. поименни налични акции, тъй като е издадено за безналични акции, като поименно удостоверение, на основание чл. 187б ТЗ /предходна редакция на ал. 3/, както и поради неспазване на изискването по чл. 7, т. 1 във връзка с чл. 183, ал. 1, т. 8 ТЗ за подписването му от две лица – Председател на Съвета на директорите и Изпълнителен директор. Както правилно е посочил въззивният състав, макар в чл. 5 от първоначалния Устав на ответното дружество капиталът на същото да е описан като състоящ се от безналични поименни акции, доколкото нито се твърди, нито се удостоверява да е извършвана регистрация на такива акции в Централния депозитар съгласно чл. 135 във връзка с чл. 127 ЗППЦК и като се отчете обстоятелството, че останалите акционери се легитимират не с депозитарни разписки, а с временни удостоверения, издавани за поименни налични акции, следва да се приеме, че цитираният текст от първоначалния Устав не съответства на реалната характеристика на акциите, която в последващата му редакция /към 15.04.2006 г./ вече е съобразена. Изводът на съда относно правната природа на акциите като поименни налични, а не безналични, се подкрепя категорично и от разпоредбите на самия първоначален Устав на дружеството, по-конкретно – от разпоредбата на чл. 6, препращаща към нормата на чл. 183 ТЗ, в която са посочени задължителните реквизити на акцията като документ; от разпоредбите на чл. 11 и чл. 13, предвиждащи задължение за вписване на поименните акции в Книгата на акционерите и начина на тяхното прехвърляне – чрез джиро, също подлежащо на вписване в Книгата на акционерите. Особено показателна относно вида на акциите е разпоредбата на чл. 7 от Устава, според която, срещу направените от акционерите вноски до отпечатването на акциите същите получават временни удостоверения, подписани от Председателя на Съвета на директорите и Изпълнителния директор. По въпроса за задължението на съда при определяне вида на акциите и промяната в тях да съобрази всички значими обстоятелства /каквито са посочените по-горе/ е налице и задължителна съдебна практика – постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 153 от 14.12.2009 г. по т. д. № 116/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. При така установената реална характеристика на акциите от капитала на ответното дружество, продължаващото формално несъответствие на легитимационния документ на ищеца /удостоверение № 9 от 22.07.2003 г./ се явява ирелевантно по отношение вида на акциите. Без значение както за вида на акциите, така и за собствеността върху тях, е също и формалното несъответствие на документа /като вид и съдържание/ с изискванията на закона и Устава на дружеството. В тази връзка следва да се отчете и факта, че към момента на издаването му /22.07.2003 г./ разпоредбата на чл. 187б ТЗ е била изцяло променена, с оглед приемането на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, като изобщо не е предвидена възможност за издаване на поименно удостоверение на притежателите на безналични акции. Поради изложените съображения, настоящият състав приема за безспорно установено, че акциите, на които е разделен капиталът на ответното дружество, са поименни налични и че именно за такъв вид акции се отнася представеното по делото удостоверение № 9 от 22.07.2003 г. Що се отнася до това, дали към датата на провеждане на процесните две Общи събрания на акционерите /от 15.04.2006 г. и от 20.10.2006 г./ ищецът С. Ц. е продължавал да бъде притежател на посочения в удостоверението брой акции, което всъщност е предмет на спора, този въпрос следва да бъде решен при новото разглеждане на делото след обсъждане на всички доводи и възражения на страните във връзка с действителността на джирото от 06.01.2005 г. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 във връзка с ал. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 251 от 14.04.2010 г. по т. д. № 2016/2010г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: