5 Р Е Ш Е Н И Е № 306 София, 27 юли 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора М.Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1001/2012 година Производството е образувано на основание искане на осъдения Р. Д. Н. за възобновяване на внохд № 500/11г. по описа на Окръжен съд Ловеч и отменяване на постановеното по него решение № 14/2012г.,с което е потвърдена присъда № 44/05.10.2011г. по нохд № 778/2010г. на Троянския районен съд. В искането се поддържа,че съдебният акт е незаконосъобразен, постановен е при липса на доказателства и е произнесен от незаконен състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.Не са допуснати визираните в искането нарушения. Върховният касационен съд,за да се произнесе взе предвид следното: С горната присъда Троянският районен съд е признал подсъдимия Р. Д. Н. за ВИНОВЕН в това,че през нощта на 09.09.2009г/10.09.2009г. в гр.Ябланица,обл.Ловешка,кв.Девеття дола,в близост до трафопост № 5 и до жилищен дом № 20,в съучастие с Т. В. С.,като съизвършител,при условията на опасен рецидив,чрез използване на техническо средство и МПС-л.а.”Рено” с ДК№ КН 0287 АР,собственост на Г. Л. Ч. е отнел чужди движими вещи-медни проводници на обща стойност 453.60 лева собственост на „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр.София и електрически кабел ПВО на обща стойност 607.20 лева собственост на Община-Ябланица и е направил опит да отнеме ел.меден проводник на стойност на обща стойност 324.00 лева собственост на „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр.София от владението на собствениците,с намерение противозаконно да ги присвои,като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор,поради което и на основание чл.196,ал.1 т.2 вр.с чл.195,ал.1 т.2 и т.4 вр.с чл.29 вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.18,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА което да изтърпи при СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. ` На основание чл.70,ал.7 НК съдът е ПОСТАНОВИЛ подс.Н. ДА ИЗТЪРПИ и неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода по присъда по нохд № 68/1995г. по описа на ОС-Кюстендил влязла в сила на 04.06.1999г.,а именно ПЕТ ГОДИНИ, ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и ДВАНАДЕСЕТ ДНИ,постановено предсрочно условно освобождаване с определение по чнд№ 862/2006г. по описа на ОС гр.Кюстендил в сила от 08.11.2006г.,което за се изтърпи при СТРОГ режим в затвор или общежитие от ЗАКРИТ ТИП. Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимирано лице,в срока по чл.421,ал.3 НПК. Разгледано по същество,искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Оплакването за нарушение на материалния закон не се подкрепя от данните по делото. Изводът на съдебните инстанции за извършено от подсъдимия деяние съставомерно по повдигнатото обвинение е законосъобразен,обоснован и почива на доказателствата по делото. Участието на подсъдимия в инкриминираните кражби е установено от доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.Съдът не е кредитирал защитната позиция на Н.,че по време на кражбите на ел.проводници от ел.стълбовете е спял в колата и не е знаел за извършеното от св.С.. Изложил е съображения,подробно аргументирани,които са споделени от въззивния Ловешки окръжен съд.Анализирани са и показанията на Р.П.,Вл.Г.,Цв.Ц.В.Т.,Пл.Ф. служители на полицията в РУ на МВР гр.Ябланица,които след сигнал за спрял ток отишли в местността”Девеття дола” на гр.Ябланица и установили липсващите медни проводници от междустълбията,както и проводници, които висяли на земята.Свидетелите Т. и Ф. забелязали и лек автомобил тъмен на цвят,чийто регистрационни номера започвали с буквите КН.След като дали сигнал за спиране,автомобилът включил фаровете,увеличил скоростта и продължил в посока с.Равнище.Свидетелите видяли силуетите на две лица-едното шофирало,а другото било седнало на седалката до шофьора. Проследили автомобила,но последият навлязъл в черен път,с образувал се коловоз и се изгубил от погледа им.Сутринта около 7.55 часа на около километър разстояние от гр.Роман,автомобилът е бил спрян от свидетелите Кр.К. и Ив.И. служители на РУ на МВР- гр.Роман. При проверката е установено,че автомобилът е бил управляван от Т.С.,а на седалката до него бил седнал подсъдимия Н..При извършената проверка в багажника на автомобила били намерени чанти с багаж и найлонов чувал с поставени в него черен кабел-рекордоман и три чувала с медни проводници в купето на автомобила,зад предните седалки.От показанията на св.К. е установено,че провел разговор с подсъдимия,който на въпроса”защо момчета правите така и крадете жици” подсъдимият отговорил,че нямат работа,в тежко финансово състояние са и затова са дошли в този район. Показанията на св.С. , които подкрепят заявеното от подсъдимия Н., не са кредитирани по делото.Съдът е изложил мотиви,които съответстват на данните по делото.Т. С. е бил осъден по споразумение при условията на чл.384,ал.3 НПК и е изтърпял наложеното му наказание.В диспозитива на споразумението,с което подс.С. се съгласил, изрично е посочено,че кражбата е извършена от него , в съучастие с Р. Д. Н..Първоначално той е поел сам вината за извършената кражба,след което е признал,че кражбата е извършил заедно с подс.Н., и послед отново е заел първоначалната позиция.Въззивната инстанция подробно на л.56-57 е обсъдила показанията на свидетелите Вл.Г.,Пл.Ф.,В.Т.,Кр.К.. Свидетелите които посетили мястото на деянието са чули шум от бягащи повече от едно лице,”Бягане ,а не „от сам човек”.Изводът,че в кражбата е участвал и подс.Н. е също така логически изведен от обективните данни.Отнемането на жиците е станало бързо предвид своевременното пристигане на полицейските служители на мястото на деянието ,след получения сигнал за спрял в района ток.Това означава,че обяснението на Т. С.,че той сам се качил на стълбовете,срязал жиците с ножицата намерена в автомобила,слязъл на земята,след това ги намотал и прибрал в автомобила ,след което се качил на следващия стълб и извършил същите действия ,са неправдоподобни.Обвинителната теза,че не е бил сам,се потвърждава от показанията на пристигналия на местодеянието св.К. К. служител на полицията,който съобщил „...че жиците от трафопоста са отрязани и има лица,които се крият в храсталака”.С оглед обясненията на С.,че подсъдимият Н. е бил с него,изводът,че последният е лицето съучастник в кражбата при обстоятелствата,описани в обвинителния акт,е обоснован. При така установените по делото фактически положения,които не могат да бъдат преобсъждани от настоящата инстанция,преценката на двете редовни инстанции,че подс.Н. е участвал в кражбата при условията на чл.20,ал.2 НК е законосъобразна. Като е потвърдил присъдата в тази част въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Неоснователен е довода за явна несправедливост на наказанието.Последното е наложено в минималния предвиден в закона размер.Основание да бъде намалено това наказание,което е възможно единствено при извод за приложение на чл.55,ал.1 т.1 НК,не е налице.Видно е,че Н. е бил освободен условно предсрочно по реда на чл.70 НПК,като в рамките на изпитателния срок е извършил настоящето деяние.Изложеното сочи на високата му степен на обществена опасност,което наред с високата степен на обществена опасност на този вид престъпления,изключва възможността за наказание под предвидения минимум на чл.196,ал.1 т.2 НК. На последно място при постановяване на решението,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.3 т.3 вр.с ал.1 т.2 НПК. Възражението,че съдиите А. М. и Ем.Д. са участвали в състав на съда по други дела относно мярка за неотклонение на подсъдимия ,не се потвърждава. От приложените материали по движение на жалби срещу мярка за неотклонение”задържане под стража” е видно: 1. Вчнд № 36/2010г.е образувано по жалба на Т. В. С. срещу мярката за неотклонение „зад. под стража” по нохд № 12/2010г. на РС-Тетевен.Настоящето първоинстанционно дело е номер 778/2010г. образувано от Троянския районен съд. 2.Внчд № 511/2009г. е образувано по жалба на Т. В. С. срещу взета мярка за неотклонение „зад.под стража” по първоинстанционно нак.дело № 367/2009г. на РС-гр.Тетевен,а не по нохд № 778/2010г. по описа на РС-Троян.В постановеното определение № 252/18.09.2009г. съдия А. Д.М. не е участвала в състава. От изложеното е видно,че решението на Ловешкия окръжен съд,който е потвърдил присъдата на Троянския районен съд е постановен от законен състав.Не е допуснато твърдяното в искането на това основание процесуално нарушение по чл.348,ал.3 т.3 ,вр.с чл.29,ал.1 т.1 ,б.”г”НПК. Предвид горните мотиви тъй като не са допуснати съществени по смисъла на чл.422, ал.1 НПК нарушения,искането за възобновяване на делото следва да се остави без уважение Воден от тези мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Д. Н. за възобновяване на внохд № 500/11г. по описа на Ловешкия окръжен съд и отменяване на постановеното по него решение № 14 от 06.02.2012г., с което е потвърдена присъда № 44/05.10.2011г. по нохд № 778/2010г. на Троянския районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: