Р Е Ш Е Н И Е № 172 С о ф и я , 15 септември 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 с е п т е м в р и 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 669/2017 година. Производството е по Глава 33 от НПК. С искане от главния прокурор се претендира частична отмяна на определение № 69 от 21.02.2017 г., постановено по ЧНД № 41/2017 г. от Окръжен съд-Ловеч, касаеща определения първоначален общ режим за изтърпяване от осъдения К. И. Н., в момента в затвора в Ловеч, на наказанието от 1 година, 2 месеца и 18 дни лишаване от свобода, формирано при замяната на основание чл.43а, т.2 от НК на остатък от наложеното му по НОХД № 578/2016 г. на Районен съд-Карлово наказание пробация, от изпълнението на което същият без уважителни причини се е отклонил. За отстраняване на констатираната незаконосъобразност се иска връщане на делото на окръжния съд за новото му разглеждане от друг съдебен състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият К. Н., редовно призован, не желае да вземе участие в производството пред ВКС, като служебният му защитник адв.Р. П. от САК изразява съгласие за уважаване на отправеното до ВКС искане от главния прокурор. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното определение, като съобрази следното: С определение № 69 от 21.02.2017 г., постановено по ЧНД № 41/2017 г. от Окръжен съд-Ловеч, на основание чл.43а, т.2 от НК е заменен остатъкът от 2 години, 5 месеца и 6 дни от наложеното на осъдения К. И. Н. от Угърчин, област Ловеч наказание „пробация” с наложени пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 6 от НК за срок от 3 години, които без уважителни причини не били изпълнявани от него, с наказание от 1 година, 2 месеца и 18 дни лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален общ режим, според съда, на основание чл.57,ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Именно с последното не е съгласен главният прокурор, оспорвайки неговата законосъобразност с доводи за проявена от съдебния състав пасивност при изясняване на обстоятелствата във връзка със съдебното минало на осъдения Н., налагащо първоначалният режим за изтърпяване от последния на наказанието лишаване от свобода да бъде строг на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС, заради което се иска и ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд. Определението не е било атакувано и е влязло в сила на 01.03.2017 година. Искането на Главния прокурор от 26.05.2017 година е направено съобразно правомощията му по чл.420, ал.1, предл. последно от НПК и в предвидения в чл.421, ал.1 от НПК срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество, същото е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Материалноправната незаконосъобразност по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е заявена и като резултат от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.13 и чл.14 от НПК – основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Разпоредбите на чл.57 от ЗИНЗС изброяват трите вида режим на изтърпяване на наложените на осъдените лица наказания „доживотен затвор”, „доживотен затвор без замяна” и „лишаване от свобода”, а именно – „специален”, „строг” и „общ”. Съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл.66 от НК, независимо от реабилитацията. За законосъобразното определяне на режима на изтърпяване на наложеното наказание следва да бъде изяснено съдебното минало на подсъдимия, като се изискат и приложат по делото в цялост данните за всички влезли по отношение на същия осъдителни присъди. В конкретния случай, замяната на наложеното на осъдения Н. наказание пробация с лишаване от свобода е извършена при липса на достатъчно доказателства относно съдебното му минало. По делото не е наличен бюлетин за съдимост, както и други справки, от които да е видно колко пъти и за какви деяния е осъден К. Н., кога са извършени деянията, от кои съдилища са постановени влезлите в сила присъди, какви са наложените с тях наказания, каква част от тях е изтърпяна. Противно на заявеното в искането на главния прокурор, налице е липса на процесуална активност в посочения по-горе смисъл не само от страна на съда, но и от страна на прокуратурата, и на председателя на пробационния съвет, внесъл предложението на основание чл.451, т.2 от НПК вр.чл.43а, т.2 от НК. В последното е посочено, че видно от справката за съдимост Н. е с утвърдени престъпни нагласи. Подобна констатация е направена и в мотивите на атакуваното определение, стр. 4. На същата е посочено още, че лицето е осъждано многократно, по-точно 25 пъти, но кориците на делото не съдържат справка за съдимост. Съдът е разполагал с възможността по свой почин да допусне и да приеме доказателства за личността на подсъдимия за извършване на преценка относно приложимия материален закон, включително и досежно режима на изтърпяване на заместващото наказание. В мотивите на постановеното от Окръжен съд – Ловеч определение, чиято частична отмяна се иска по реда на Глава 33 от НПК, не са изложени съображения за определянето на първоначален общ режим на изтърпяване на лишаването от свобода по чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, с което е заменено първоначално наложеното наказание пробация. От друга страна, в искането на главния прокурор се твърди, че престъплението по чл.270 от НК, за което Н. е осъден по НОХД № 578/2016 г. на Районен съд-Карлово на пробация, е извършено на 02.08.2016 г., почти непосредствено след изтърпяване до 17.05.2016 г. на предходно наложеното му наказание по НОХД № 5626/2016 г. на Районен съд-София лишаване от свобода за срок от три месеца, което не е било отложено по чл. 66, ал. 1 от НК. При това положение, настоящият касационен състав е поставен в невъзможност да установи по какъв начин проверяваният съд е формирал правните си изводи във връзка с приложението на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, което налага отмяна на атакуваното определение в посочената му част и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд, доколкото и ВКС в настоящето производство не може да влоши за първи път положението на осъдения с постановяване на претендирания по-тежък, а именно строг режим на изтърпяване на наложеното (заменящото пробацията) наказание лишаване от свобода. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила определение № 69 от 21.02.2017 г., постановено по ЧНД № 41/2017 г. от Окръжен съд-Ловеч в частта му относно определения на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване от осъдения К. И. Н. от Угърчин, в момента в затвора Ловеч, на заменящото остатъка от наложеното му по НОХД № 578/2016 г. на Районен съд-Карлово наказание пробация с наказание от 1 година, 2 месеца и 18 дни лишаване от свобода и в тази част ВРЪЩА ДЕЛОТО на окръжния съд за новото му разглеждане от друг негов състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :