Р Е Ш Е Н И Е № 117 София, 13.07.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов нак.д. № 195, по описа за 2018 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите Х. А. Д. и А. Х. Д., чрез адв. Н. Н., против решение № 3 от 10.01.2018 г. по в.н.о.х.д. № 186/ 2017 г., по описа на Пловдивски апелативен съд, І-ви наказателен състав, с искания за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимите или връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата се навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, подкрепени с доводи за липса на мотиви и неправилна оценка на доказателствата. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимата Х. Д. и нейният защитник адвокат Н. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Подсъдимият А. Д. не взема становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни и предлага атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 38 от 29.09.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 518/2013 г., Старозагорският окръжен съд признал подсъдимите Х. А. Д. и А. Х. Д. за виновни в това, че на 16.11.2010 г. в [населено място], в съучастие помежду си: Х. Д. като подбудител и помагач, умишлено да е склонила баща си подсъд. А. Д. да извърши сделка и е улеснила деянието чрез набавяне на парични средства, а А. Д. – като извършител, сключил правна сделка – покупка на недвижими имоти: апартаменти № ... и № ... в [населено място], [улица], вх. „..”, ... етаж и гараж № ... на сутеренния етаж, на обща стойност 70 000 евро, с левова равностойност 138 908.10 лева, описани в нотариален акт № ...., т. ..., рег. № ...., нот. дело № 491 от 2010 г., за които парични средства подсъдимите знаели, че са придобити от Х. Д. чрез тежко умишлено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 253, ал. 4, пр. 1 във вр.с ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК (спрямо подсъдимата Х. Д.) и във вр. чл. 20, ал. 2 от НК (спрямо подсъдимия А. Д.) и чл. 54 от НК съдът наложил на всеки от тях еднакви наказания от три години лишаване от свобода и глоба в размер на двадесет хиляди лева. Съдът отложил, на основание чл. 66 от НК, определеното на подсъдимия А. Д. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 253, ал. 6 от НК окръжният съд отнел в полза на държавата недвижимите имоти, описани в нотариален акт № ..., т. ..., рег. № ..., нот. дело № 491 от 2010 г. на нотариус Б. Г., вписан под рег. № ... на Нотариалната камара, с район на действие Старозагорски районен съд. Със същата присъда подсъдимата Х. А. Д. била призната за виновна и в това, че в периода от м. декември 2008 г. до м. ноември 2010 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – управител на [фирма] – [населено място], присвоила чужди пари в общ размер от 303 472. 89 лева, собственост на дружеството, поверени ѝ да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери, поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26 от НК и чл. 54 от НК ѝ наложил наказание от три години лишаване от свобода, а на основание чл. 202, ал. 3 от НК я лишил от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да упражнява материално-отговорна дейност в търговско дружество за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на подсъдимата Х. Д. едно общо най-тежкото наказание от три години лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от пет години, към което наказание присъединил, на основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от НК, наказанията лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да упражнява материално-отговорна дейност в търговско дружество за срок от пет години и глоба в размер на 20 000 лева. В тежест на подсъдимите били възложени разноските по делото, а подсъдимата Х. Д. била осъдена да заплати на [фирма], с управител и представляващ Й. Х., правоприемник на [фирма], обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението длъжностно присвояване по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК в размер на 303 472.89 лева, заедно със законовата лихва от м. ноември 2010 г. до окончателното им изплащане, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 12 138.92 лева. Първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимата била призната за виновна в извършването на длъжностно присвояване по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, влязла в сила на 06.04.2017 г., след постановеното решение № 295 от 06.04.2017 г. по н.д. № 932/ 2016 г., по описа на Върховния касационен съд, Второ наказателно отделение. С касационното решение било отменено въззивно решение № 148 от 14.06.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 41/2016 г. от Пловдивския апелативен съд в частта, с която била потвърдена първоинстанционната присъда за извършено престъпление по чл. 253, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 2 от НК спрямо двамата подсъдими и в частта, с която било потвърдено определеното по чл. 23 от НК на подсъд. Х. Д. общо наказание. Делото било върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пловдивския апелативен съд. С решение № 3 от 10.10.2018 г. по в.н.о.х.д. № 186/ 2017 г. Пловдивският апелативен съд потвърдил невлязлата в сила присъда на Старозагорския окръжен съд. Касационната жалба на двамата подсъдимите е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С отменителното си решение № 295 от 06.04.2017 г. по н.д. № 932/ 2016 г. Върховния касационен съд констатирал липсата на мотиви в предходния въззивен съдебен акт по съществени въпроси, свързани с извършеното престъпление „изпиране на пари“, субективната страна на деянието и знанието у извършителя Д. за престъпния произход на средствата, с които закупил недвижимите имоти, както и действията на подсъд. Д. за склоняване и улесняване на престъплението. Указанията на касационната инстанция са изпълнени. С въззивното решение Пловдивският апелативен съд извършил самостоятелен доказателствен анализ, в който включил събраните пред него нови доказателства. Обсъдил ги е с необходимата грижливост и правилно интерпретирал показанията на свидетелите Х. Х., Б. Г. и М. М.. Съпоставил ги е с другите събрани пред първоинстанционния съд доказателствени източници и е направил логични и правилни изводи. Убедително отхвърлил достоверността на обясненията на подсъд. Д., за което изложил подробни съображения. При възприемане на доказателствата и техният анализ въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, поради което липсва проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК посочено в жалбата. Според приетите за доказани факти по делото подсъд. Х. Д. лично сключила (на 01.09.2009 г.) предварителния договор за покупка на инкриминираните недвижими имоти и неколкократно внасяла в един продължителен период от време (от 01.09.2009 г. до 09.11.2010 г.) паричните суми за изплащане цената на апартаментите и гаража. Съдът хронологично е съпоставил и ясно е извел съвпаденията в действията на помагача Д. по внасяне на паричните вноски и тегленето на идентични по размер или близки на изтеглените суми от банковите сметки на търговското дружество, на което е била управител и за което длъжностно престъпление е била осъдена. Накрая присвоените пари от предикатното престъпление били „изпрани“ чрез закупуване на недвижимите имоти и сключената от бащата на подсъд. Х. Д. -подсъд. А. Д., нотариална сделка, където той бил вписан за собственик. Правилно съдът е преценил, че подсъд. А. Д. се явил извършител на изпирането на пари, тъй като лично сключил сделката за покупка на недвижимите имоти, а подсъд. Х. Д. – негов помагач, която улеснила извършването на престъпната сделка по чл. 253 от НК, осигурявайки чрез предикатното престъпление нужните парични средства за изплащане на имотите, сключила предварителния договор за покупко-продажбата, осъществила всички логистични действия: избор на конкретните апартаменти и гараж, срещи със служители на фирмата строител, физически сама внасяла паричните суми в „брой“ в счетоводството на строителя и организирала сключването на нотариалната сделка. Описаното в мотивите поведение на двамата подсъдими и близкото им родство логично извежда присъствието и другата форма на съучастие - склоняването на извършителя от неговата дъщеря, явила се и в качеството на негов подбудител, независимо от липсата на други преки доказателства за конкретния вербален контакт помежду им. Възражението за неправилно приложен материален закон по чл. 253, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК е несъстоятелно. Правилно въззивният съд е квалифицирал извършеното от подсъд. А. Д. деяние като „изпиране на пари“, а поведението на подсъд. Х. Д. – като помагачество и подбудителство към същото престъпление. Материалният закон е спазен и не е допуснато претендираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В касационната жалба отново са развити подробни съображения, че изплатените парични средства за цената на закупените имоти представлявала дружествения дял на подсъд. Х. Д. в съвместно учреденото с австрийския гражданин свид. Й. Х. дружество [фирма]. Възраженията са подробно разгледани от апелативния съд на стр. 36-37 от въззивното решение и правилно са отхвърлени като неоснователни. Люгично е преценено, че подсъд. Х. Д. не може да се ползва от дружествения си дял преди прекратяване на нейното членство като съдружник, а по време на инкриминирания период [фирма] не е било прекратено, нито в ликвидация. Изпраните пари-предмет и на предикатното престъпление, не са представлявали разпределена печалба от дейността на същото дружество, тъй като липсват законовите основания за такова разпределение (не е взето решение от общото събрание на двамата съдружници в търговското дружество, като другият съдружник е бил в неведение за предприетото от подсъдимата длъжностно присвояване). Подробният анализ на търговските разпоредби в касационната жалба, хронологията на заведените граждански съдопроизводства и предложената защитна версия не могат да бъдат самостоятелно разгледани в настоящата съдебна проверка, тъй като се предлага касационният съд да приеме други фактически положения, в разрез с предоставените му законови правомощия. По изложените вече съображения твърденията в касационната жалба за законов произход на паричните средства вече е бил подробно разгледан от съдилищата и е намерен за несъстоятелен. Касационната жалба е неоснователна, не са допуснати сочените в нея касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимите, или за връщане на делото за ново разглеждане. Въззивният съдебен акт като правилен и законосъобразен подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 10.01.2018 г. по в.н.о.х.д. № 186/ 2017 г., по описа на Пловдивски апелативен съд, І-ви наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.