Р Е Ш Е Н И Е № 190 Гр. София, 28 септември 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора М. Михайлова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 738/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 и сл. от НПК. Образувано е по касационен протест от Окръжна прокуратура – гр. Плевен против въззивна присъда № 27/14. 06. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 334/2016 год. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен. Съдебният акт е атакуван с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата, вследствие на което материалният закон е приложен неправилно. Прокурорът възразява срещу изводите за достоверност на показанията на свид. П. М. и акцентира върху близките и отношения с подсъдимия и върху стремежа и да дискредитира полицаите, извършили проверката. Счита, че показанията на последните са игнорирани от въззивната инстанция, докато всъщност именно те е следвало да бъдат кредитирани. Изразено е несъгласие и с изводите на окръжния съд, за негодност на протокола за доброволно предаване. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че деянието съставлява митническо нарушение и не осъществява състава на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Направено е искане присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Пледира за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. Подс. П. Д. Д. не изразява лично становището си относно основателността на протеста. В писмени бележки защитникът му излага доводи за неоснователност на протеста. Сочи, че твърденията за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 са декларативни и прокурорът не е посочил в какво се изразяват нарушенията на материалния закон и на процесуалните правила. Счита, че аргументите в протеста са свързани с необоснованост на присъдата и не могат да бъдат предмет на проверка в касационното производство. Излага доводи за несъставомерност на деянието, тъй като върху инкриминираните акцизни стоки е бил поставен бандерол на страната, от която са внесени – Македония. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 90/29. 03. 201 год., постановена по н. о. х. д. № 679/201 год., Районният съд – гр. Плевен е признал подс. П. Д. Д. за виновен в това, че в 13. 03. 2016г в [населено място], в пътнически автобус, рег. [рег.номер на МПС] , държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл. 2, т. 2 вр. чл. 11 от Закона за акцизите и данъчните складове – 100 кутии цигари, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.234 ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, глоба в размер на 452 лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 1 от НК да упражнява професията шофьор международни превози за срок от шест месеца. На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението и е възложил на подсъдимия разноските по делото. Съдебният акт е проверен по жалба на подсъдимия и с присъда № 27/14. 06. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 334/2016 год. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен, е отменен като П. Д. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение, а на основание чл. 53, ал. 2, б. „А” от НК са отнети в полза на държавата акцизните стоки без бандерол. Касационният протест е неоснователен. Доколкото в писменото си становище защитникът на подсъдимия излага доводи, че в протеста не е посочено в какво се изразяват нарушенията на закона и на процесуалните правила, представляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, и претендира, че той следва да бъде оставен без разглеждане, ВКС дължи отговор най-напред именно на тези възражения. Становището на защитата не може да бъде споделено, тъй като в съдържателен план протестът удовлетворява изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК. В коментирания процесуален документ прокурорът ясно и недвусмислено е заявил, че не са спазени правилата, гарантиращи правилността на вътрешното убеждение, защото са игнорирани част от гласните доказателства и е направен незаконосъобразен извод за негодност на протокола за доброволно предаване, а като следствие от това неправилно е приложен и материалният закон. При това положение не съществува процесуално основание за оставянето му без разглеждане, но проверката на съдържащите се в него аргументи води до извод за неоснователността му. Внимателният прочит на материалите по делото не дава основание да се приеме, че окръжният съд е подходил избирателно към доказателствената съвкупност. Обсъдени са били не само обясненията на подсъдимия и показанията на подкрепящите ги свидетели М. и Л., но и тези на полицейските служители, извършили проверката за наличие на акцизни стоки без бандерол в автобуса. Въззивната инстанция е съобразила, че заявеното от Д. и Б. е в корелация с останалите гласни доказателствени средства относно начина, по който е протекла проверката и продължителността и, както и досежно местата, на които са открити инкриминираните стекове с цигари и възможността за достъп до тях не само на водача, но и на пътниците в автобуса. Съдът е отказал да кредитира твърденията на полицаите единствено в частта им съгласно която подсъдимият още от самото начало е признал, че стоките са негови и доброволно ги е предал, тъй като е установил, че в тази част те са вътрешно противоречиви и се опровергават не само от обясненията на подсъдимия, но и от показанията на свидетелите М. и Л.. Отделен е въпросът, че дори и да беше дадена вяра на свидетелите Д. и Б. за извънпроцесуални признания на подсъдимия, то осъдителна присъда само въз основа на тези признания не може да бъде постановена предвид забраната на чл. 116, ал. 1 от НПК. В отговор на аргументите в протеста, че показанията на свид. М. не заслужават доверие предвид обремененото и съдебно минало и близките и отношения с подсъдимия, следва да се посочи, че въззивната инстанция е суверенна в преценката си относно достоверността и убедителността на доказателствата и ВКС поначало няма право да и дава указания в тази насока. В принципен план предходните осъждания на свидетеля и близките му отношения с някоя от страните дават основание за по-внимателен подход към показанията му, но не изключват а priori истинността на заявеното от него. Това принципно положение е съобразено от окръжния съд и той е кредитирал показанията на свидетелката едва след като е установил, че те намират потвърждение в други доказателствени източници, включително и в разказаното от полицейските служители – за част от правно значимите обстоятелства. Не могат да бъдат споделени и възраженията в протеста, касаещи протокола за доброволно предаване. ВКС не отрича правомощията на полицейските органи по чл. 81 и чл. 83 от ЗМВР да извършват проверки на личните вещи на лица или такива на помещения, но за да имат доказателствена стойност в наказателния процес, документите, удостоверяващи резултатите от тези проверки трябва да съдържат реквизитите, посочени в НПК, а самите действия следва да са съобразени с императивните изисквания на процесуалния закон. Няма спор също така, че макар да не е сред предвидените в НПК доказателствени средства, протоколът за доброволно предаване може да бъде годна доказателствена основа за фактите, включени в предмета на доказване. Необходима предпоставка за това обаче е удостоверените с него обстоятелства да отговарят на обективната истина, т. е., приобщаването на съответните предмети действително да е резултат от доброволен акт на лицето, посочено като предаващ, а не откриването им да е следствие от извършено претърсване и изземване, в който случай изискванията за законосъобразност на действието са коренно различни и завишени предвид намесата в чужда правна сфера. В настоящия казус окръжният съд е съобразил, че полицейската проверка за акцизни стоки без бандерол се е изразила в претърсване на автобуса и именно вследствие това действие са открити инкриминираните вещи. Само това обстоятелство е достатъчно, за да бъде изключена доброволността при предаването на цигарите и да се направи извод, че протоколът за доброволно предаване е с невярно съдържание. В случая обаче от значение за подобна констатация е и още един факт – протоколът е подписан от подсъдимия, не защото той действително е предал цигарите по своя воля и защото те са негови, а за да може автобусът да продължи пътуването си и пътниците да се приберат своевременно по домовете си. При това положение единствената законосъобразна възможност за долу стоящата инстанция е било изключването на коментирания документ от доказателствената съвкупност. Разбира се, касационната инстанция няма основание да отстъпи от становището си, че правно значимите обстоятелства могат да бъдат установени и посредством други доказателствени средства, но както е посочил окръжният съд, в случая не са налице такива, които да свържат подсъдимия със стоките, открити в автобуса. Стековете с цигари не са били изследвани за наличие на дактилоскопни следи, а с оглед предаването им от един орган на друг и предявяването им на страните от двете долу стоящи инстанции тази възможност за попълване на делото с доказателства е безвъзвратно пропусната. Наред с това не са установени лица, които да са възприели, че подсъдимият закупува цигарите или поне, че ги поставя в отделението за почивка, а в същото време дори и полицейските служители са били категорични, че след като то не е било заключено достъп до него е имал не само подсъдимият, но и пътниците в автобуса. Логична и законосъобразна последица от така констатирания сериозен доказателствен дефицит е оправдаването на подсъдимия поради недоказаност на повдигнатото обвинение. Резон има единствено в аргументите на прокурора за неправилно приложение на материалния закон. Окръжният съд е приел, че деянието не съставлява престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, а митническо нарушение, тъй като инкриминираните цигари са пренесени през границата на страната с Македония. За да направи този извод, въззивната инстанция се е позовала на ТР № 1/2015 год. на ОСНК, което е цитирала неточно и без да осмисли, че то касае случаите, в които акцизните стоки са намерени от митническите власти в момента на внасянето им на територията на страната. Откриването им на граничния пункт изключва упражняваната върху тях фактическа власт на извършителя и опасността те да бъдат внесени в икономическо обращение в страната, без да е заплатен дължимият акциз. В този случай безспорно се осъществява само престъпление по чл. 242 от НК, респ., митническо нарушение, но не и престъпление по чл. 234 от НК. Когато по една или друга причина акцизните стоки не са установени от митническите органи при преминаване на граничния пункт и са внесени в страната, деянието се явява съставомерно по чл. 234 от НК, тъй като от момента на преминаването им на българска територия започва неправомерното им държане на тази територия при липса на бандерол. Във връзка с приложението на материалния закон отговор следва да получи и възражението на защитата за несъставомерност на деянието поради това, че цигарите, открити в автобуса, били облепени с македонски бандерол. Тези аргументи са несъстоятелни. Обект на престъплението по чл. 234 от НК са обществените отношения, свързани с правилното функциониране на финансовата и кредитната система и по-специално тези, отнасящи се до дейността на държавата по установяването и събирането на определен налог върху стоките, изброени в чл. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове. Заплащането на съответния акциз се доказва именно чрез поставения върху изделието бандерол – държавна ценна книга, закупувана от Министерството на финансите. Наличието на бандерол означава, че дължимият данък е постъпил в държавния бюджет. От изложеното следва, че деянието ще е несъставомерно от обективна страна единствено ако върху акцизните стоки е поставен действителен бандерол, издаден от българските финансови власти. Отсъствието изобщо на бандерол, поставянето на неистински такъв или съществуването на бандерол на чужда държава има за последица ангажиране наказателната отговорност на дееца за престъпление по чл. 234 от НК, ако са налице всички останали признаци от състава на престъплението. Горното се отбелязва единствено за прецизност и пълнота на изложението и не може да доведе до отмяна на атакувания съдебен акт, тъй като основният аргумент на окръжния съд за оправдаване на подсъдимия е свързан с липсата на доказателства за авторството на деянието и, както беше посочено по-горе, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, гарантиращи правилността на вътрешното му нарушение. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 27/14. 06. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 334/2016 год. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.