Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 294   София, 09 юли 2010 г.     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на  седемнадесети май две хиляди и десета година,  в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН НЕДЕВ                                                        ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                            ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                      при секретаря..................................Аврора Караджова................................. и в присъствието на прокурора ................Явор Гебов............................, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова  наказателно дело   № 224/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:                         Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения К. Х. Т., чрез пълномощника му адв. Ж за възобновяване на нохд №668/09г. по описа на Районен съд - гр. Я. и отмяна на постановената по него присъда № 836 от 12.10.2009г. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че при постановяване на първоинстанционната присъда, която е била потвърдена от въззивния съд са допуснати съществени нарушения на закона, както и процесуални такива, а наложеното наказание е явно несправедливо. Подробно са развити доводи в подкрепа на направените оплаквания. Искането, което се отправя е за възобновяване на първоинстанционното производство и отмяна на постановената присъда, и съгласно правомощията на касационната инстанция по чл.425, ал.1, т.2 от НПК за оправдаване на Т. по инкриминираното му обвинение по чл.220, ал.1 от НК, поради несъставомерност на деянието. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо и основателно. Счита, че е налице неправилна оценка на доказателствата, което налага връщане на делото за ново разглеждане. Адвокат Алдинова, процесуален представител на осъдения Т. пледира за уважаване на искането за възобновяване, по съображения подробно изложени в него. Твърди, че двете съдебни инстанции са приравнили правото на ползване на адвокатски услуги на престъпление. Също така, се позовава на липсата на аргументация от страна на решаващите съдилища защо приемат, че сделката е неизгодна. Осъденият Т. поддържа казаното от защитата и заявява, че е действал в интерес на гражданите на гр. Я.. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с решение от въззивната инстанция и е влязла в сила, като не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. С присъда № 836 от 12.10.2009г., постановена по нохд №668/08г., Районен съд -Ямбол, е признал подсъдимия К. Х. Т. за виновен в това, че на 08.09.2006г. в гр. Я., в качеството си на длъжностно лице-кмет на община Я., съзнателно е сключил неизгодна сделка-Договор за абонаментно правно обслужване и от това е произлязла значителна вреда в размер на 13 526,53лева за Община Я., която е представлявал, от които 11 013,33лв за абонаментно правно обслужване за периода от 08.09.2006г. до 27.12.2007г. и 2 513,20лв., представляващи изплатени командировъчни разходи, поради което и на основание чл.220, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на така определеното наказания с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда, първоинстанционният съд е признал за невиновен и е оправдал подсъдимия по обвинението в частта досежно инкриминираната вреда за сумата от 8 000лева, изплатена във връзка с процесуално представителство по сключени договори за правна помощ. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 13 от 23.02.2010г., постановено по внохд № 379/09г., Ямболският окръжен съд, е потвърдил изцяло, атакуваната пред него първоинстанционна присъда. В искането за възобновяване се сочат всички касационни основания, но липсва диференцираност на аргументацията, като от съдържанието може да се направи извод, че се акцентира върху неправилно приложение на материалния закон, в резултат на процесуални нарушения. Касационната инстанция намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи, постановените съдебни актове от двете решаващи инстанции. Въззивният съд изцяло е инкорпорирал фактологията, приета за установена от първия съд. Също така, двете инстанции не са извършили необходимата задълбочена оценъчна дейност на доказателствената маса, като лаконично в мотивите си, са приели, че доказателствата са безпротиворечиви. При правните си изводи са направили опит за оценка на определени доказателства, но са били длъжни дори и при липсата на противоречия в доказателствената съвкупност да обсъдят всички доказателствата и доказателствени източници, при това с необходимата задълбоченост. В случая това нарушение е съществено по своя характер. Налице е нарушение на правилата, визирани в чл.13 и 14 от НПК, допуснато по отношение оценката на писмените доказателства, респективно на приетите за установени, чрез тях факти и по-точно на становището, поискано от Министерство на труда и социалната политика, тъй като то съдържа произнасяне по правни въпроси, във връзка, с които съдът не може да събира доказателства, а следва да тълкува и приложи относимата законова уредба, в случая Наредбата за командировките в страната. Тези въпроси от своя страна са правно значимите за предмета на доказване във воденото срещу Т. производство. Освен това, въз основа на приетите за установени фактически положения, съдилищата са извели незаконосъобразни и неправилни правни изводи, касателно осъдителната част на присъдата. Постановеното частично оправдаване е правилно, а и по отношение на него, тази инстанция няма правомощия за произнасяне, тъй като производството по възобновяване е инициирано от осъдения и не би могло да се утежни положението му. Правните изводи на първостепенния съд за това, че подсъдимият Т с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.220, ал.1 от НК изцяло са възприети, включително и по отношение на обосновката от въззивния съд. Неправилността на правните изводи е резултат от невярно тълкуване на елементите от състава на инкриминираното престъпление, при това в контекста на установените факти. Престъплението по чл.220 от НК, изисква особено качество на субекта, а именно длъжностно лице, каквото подсъдимият притежава. От обективна страна, изпълнителното деянието на това престъпление се изразява в сключването на неизгодна сделка, от която е последвала значителна вреда, в случая за Община Я., представлявана от подсъдимия в качеството му на кмет. Според съдебната практика , при преценката за неизгодността на сделката следва да се вземат предвид не само стойностният й еквивалент, а и количеството, качеството, сроковете на доставката, начина на изплащане, и всички други договорености, касаещи спецификата на дадената сделка. Досежно признаците от обективната страна на престъплението по чл.220, ал.1 от НК, съдебните състави са се обосновали с факти, които са приели за установени като резултат от невярна оценка на действителното съдържание на доказателствата и доказателствените източници. На следващо място, на обсъждане подлежи субективната страна на горепосоченото престъпление, която изисква наличието на пряк умисъл като форма на вината. Този умисъл следва да е налице към момента на сключване на сделката. Той трябва да обхваща, съзнанието на дееца за обществеоопасния характер на извършеното, да предвижда неговите общественоопасни последици, включващи и причиняването на значителни вреди, както и пряко да ги цели. Освен, че деянието не може да бъде осъществено при евентуален умисъл, така както са приели съдилищата, изводите за наличието на пряк такъв следва да бъдат изведен от конкретните обективни действия, реализирани към момента на сключване на договора. Всички факти, които се релевират в мотивите, в подкрепа на тезата, че деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл, не могат да обосноват наличието, на която и да било форма на вината. Знанието на подсъдимия за щатната бройка на юрисконсултите, тяхното възнаграждение, факта, че адв. А не е служител на общината, както и, че има сключени договори с други адвокати, по никакъв начин не обуславя действията на подсъдимия, като целящи да причинят вреда на общината със съзнанието, че сключва една неизгодна сделка. Предвид гореизложеното, касационната инстанция, намира, че са налице основания за възобновяване на производството пред въззивната инстанция, като постановеното от нея решение бъде отменено в наказателно-осъдителната му част, а делото върнато в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото следва да бъде направен пълен и задълбочен анализ на доказателствата, съответстващ на изискванията на чл.13 и 14 от НПК, след което да се приложи правилно законът. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 379/09г. по описа на ОС-Ямбол. ОТМЕНЯВА въззивно решение № 13 от 23.02.2010г., постановено по горепосоченото дело в наказателно- осъдителната му част, като ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: