Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр. София, 24.04.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1093 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. С. Р. от [населено място], чрез пълномощника му адв. П. Р. от САК, против въззивното решение от 21.10.2016 год. по гр. д. № 15575/2015 год. на Софийският градски съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което са уважени предявените срещу касатора искове от С. В. В., К. С. В. и В. С. В. за съсобственост с квоти съответно 3/8 за първия и по 1/8 ид. ч. за всеки от последните двама върху дворно място, представляващо УПИ VIII-591, кв. 269, с площ от 665 кв. м., находящо се в [населено място],[жк], представляващ поземлен имот с идентификатор 00357.5362.591, с площ 631 кв. м., при посочените граници, заедно с построените в него - жилищна сграда със застроена площ от 68,98 кв. м., с идентификатор 00357.5362.591.1, стопански постройки с идентификатори 00357.5362.591.7 и 00357.5362.591.8, гараж със застроена площ 23 кв. м., с идентификатор 00357.5362.591.4, лицева жилищна сграда, тангираща на две улици, със застроена площ 30.30 кв. м., с идентификатор 00357.5362.591.5 и е отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК издадения в полза на ответника констативен нотариален за собственост № 16, том III, peг. № 18853 по дело № 354/2008 год., легитимиращ го като изключителен собственик на имота на основание наследство и давностно владение.
Касаторът поддържа становище за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че съдът не е съобразил приетите доказателствата по делото и задължителната практика на ВКС по въпросите за фактическия състав и прекъсването на придобивната давност с насочване на действия по принудително изпълнение.
Ответниците в касационното производство – С. В., К. и В. В., чрез пълномощника им адв. В. М., оспорват жалбата като неоснователна. Позовават се на обстоятелството, че процесният имот има наследствен характер, че със сила на пресъдено нещо по водените между страните три дела за делба на същия съсобствеността е призната и издаденият в полза на касатора нотариален акт по обстоятелствена проверка не установява действителни права, тъй като същият не е упражнявал явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота за период от 10 години, нито е демонстрирал владелчески действия по отношение на другите съсобственици.
С определение № 401 от 9.10.2017 год. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на конкретната особеност в настоящата хипотеза на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.
По поставения правен въпрос настоящият състав намира следното: И в специфичната хипотеза, в която владението на сънаследника/съсобственика, претендиращ придобиване на имота по давност, е установено след влизане в сила на решение по извършване на съдебна делба на същия имот, предпоставките за настъпване на последиците на придобивната давност са наличието на владение и изтичане на необходимия срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Независимо от възприетите в теорията и практиката различни становища относно действието на делбата – дали е декларативно, прехвърлително или конститутивно, становището за нейната цел се съсредоточава до тази за прекратяване на една съществуваща съсобственост като превърне притежаваните от съсобствениците идеални части в нея в реални такива. Обособяването на реалната част обаче не може да не се свързва с предхождащото състояние на съсобствеността в идеални части, притежавани от отделните съсобственици, от което тази нова реална част произтича при извършването на делбата. Това прекратяване на съсобствеността, чрез превръщане на идеалните части в реални такива, се осъществява чрез различните способи на делбата, като при постановяване на публична продан, като такъв способ, прекратяването на съсобствеността ще се осъществи едва при извършване на същата. При този способ за извършване на делбата правото на съделителя да получи при делбата дял се трансформира в право да получи обезщетение, съответстващо на този дял. Докато не е извършена обаче публичната продан по предвидения в закона ред по чл. 483 - чл. 501 ГПК /чл. 373 - 389 ГПК/отм.//, съсобствеността е налице, поради което и в тази хипотеза ще са приложими разясненията на ТР № 1 от 6.08.2012 год. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че при съсобственост, независимо от юридическия факт, от който произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
При тези съображения по поставения правен въпрос настоящият състав, произнасяйки се по същество на касационната жалба, приема следното:
В обжалваното решение въззивният съд приел, че съсобствеността върху спорния имот, застроен с посочените сгради, е възникнала на основание наследяване по закон и договор за покупко-продажба от 1960 год. – по отношение на ищеца С. В. В., като наличието на съсобственост и квотите на страните в нея е установено с влезлите в сила съдебни решения /по гр. д. № 2224/1994 год. СРС, вл. в сила на 29.11.1994 год., по гр. д. № 1609/1992 год. СРС, вл. в сила на 22.12.1995 год., по гр. д. № 2693/1991 год. СРС, вл. в сила на 29.03.2004 год./. Делът на С. В. е в размер на 3/8 ид. ч., а дяловете на останалите двама ищци – по 1/8 ид. ч. за всеки от тях, като с решенията по тези дела имотът с построените в него сгради е изнесен на публична продан, която не е проведена. Съдът зачел влезлите в сила решения и приел за неоснователно възражението на ответника, сега касатор, да е придобил собствеността върху имота и сградите на основание придобивна давност в периода след влизане в сила на делбените решения до датата на насочване на изпълнителните действия по изнасянето им на публична продан по подадена молба на 4.04.2005 год. за образуване на изпълнителното производство, като изводът е обоснован с анализ и преценка на събраните гласни доказателства и приложение на разясненията по цитираното тълкувателно решение № 1/2012 год. ОСГК на ВКС. Ответникът не е установил да е владял чуждите идеални части от спорния имот, нито е манифестирал своето намерение за това, нито е отблъсквал възможността другите съсобственици да владеят имота. Липсата на установяване наличието на владение по един несъмнен начин е обосновало и извода на съда за неоснователност на възражението на ответника.
Настоящият състав намира обжалваното решение за правилно.
Съсобственият характер на имота е установен с влезлите в сила решения по водените между страните дела, като същите се ползват със сила на пресъдено нещо, която обвързва страните по настоящото дело. След влизането им в сила не е настъпил твърдения от ответника, сега касатор, нов факт, непреклудиран от силата на пресъдено нещо - придобиване на основание давностно владение идеалните части на ищците, тъй като не се установи един от елементите на фактическия състав на този придобивен способ – владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, което е достатъчно основание за неоснователност на твърдението и ирелевантност наличието на другия такъв – срокът, както и за оборване констатациите на нотариалния акт от 2008 год. Този извод е обоснован от показанията на разпитаните по делото свидетели, установяващи наличието на спорове между страните от години с оглед придобиването на имота от ищеца С. В. и бащата на ответника, сега касатор, както и липсата на каквито и да е данни последният в периода до снабдяването му с констативен нотариален акт през 2008 год. да е обективирал в конкретни действия намерение да свои за себе си чуждите идеални части в съсобствеността, което да е достигнало до ищците. Съсобствеността между страните е при същите квоти за ищците, тъй като при неизвършената публична продан тя не е прекратена, поради което и като е уважил предявените установителни искове за собственост въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Въпреки горния изход на делото разноски на ответниците по касация не се присъждат, тъй като не са поискани.
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 7667 от 21.10.2016 год. по гр. д. № 15575/2015 год. на Софийски градски съд, ІV-д въззивен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |