Р Е Ш Е Н И Е № 310 гр. София, 15.03.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от председателя съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1008 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС по реда на чл. 424, ал. 2, вр. 419, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 1, вр. чл. 457, ал. 2 от НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НЧД № 2188/2016 г. на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него определение от 29.11.2016 г., с което е била приета за изпълнение мярка за обединение на съпътстващи наказания на Главна прокуратура на гр. Рим, Република Италия по отношение на осъдения Н. М. М.. В с.з. пред ВКС осъденият и назначеният му служебен защитник изразяват становище за допуснато от Софийски градски съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в пропуск да бъдат приспаднати 330 дни, съставляващи предсрочно освобождаване, като молят за уважаване направеното в този смисъл искане за възобновяване. Прокурорът от ВКП поддържа искането по изложените в него съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон от Софийския градски съд при приспадането на времето, в което Н. М. е бил предварително задържан и е търпял наказание лишаване от свобода в Република Италия, доколкото в същия период е следвало да бъдат включени 330 дни предсрочно освобождаване, след приспадането на които Римският съд е приел, че крайният момент на приключване общото наказание на осъдения в Република България е 22.05.2017 г. Сочи се още, че по отношение на тези 330 дни предсрочно освобождаване за периода 19.02.2015 г. – 19.08.2015 г. са били налице специални основания за намаляване на общо определеното на осъдения в Република Италия наказание, както и че Софийски градски съд не се е съобразил с обвързващите писмените доказателства по делото и мотивите на преюдициалното заключение на съда на Европейския съд по дело С-554/14/О., включително и с разпоредбите на чл. 9, чл. 10 и § 49 от обяснителния доклад към КТОЛ, като с това е допуснал нарушение на закона. По тези съображения, представителят на ВКП претендира приспадането на посочените по-горе 330 дни за периода 19.02.2015 г. – 19.08.2015 г. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, намери подаденото искане за процесуално допустимо и основателно по следните съображения: Производството по НЧД № 2188/2016 г. на Софийски градски съд е образувано по предложение на Главния прокурор на Република България за решаването на въпроси, свързани с изпълнението на присъда, постановена от съд на друга държава, т. е. за произнасяне по реда на чл. 457 от НПК. С протоколно определение от 29.11.2016 г., постановено по същото дело, съдът е приел за изпълнение мярка за обединение за съпътстващи наказания № SIEP 181/04. 03.2014 г. на Главна прокуратура на гр. Рим, Република Италия, с която на българския гражданин Н. М. М. му е било определено общо наказание за съпътстващи наказания по чл. 73 и следващите от НК, вр. чл. 663 – 665, ал. 5 НПК на Република Италия в размер на 7 години и 2 месеца „Лишаване от свобода“, както и „глоба“ в размер на 28 000 евро и други допълнителни наказания за престъпления подпомагане и експлоатация на проституция и деяния, квалифицирани по чл. 81, ал. 2, чл. 110, чл. 62-а, 600-а от НК на Република Италия, както и по чл. 3, п. 4, 5, 7, 8 от Закон № 75/1958 г. Софийски градски съд е квалифицирал деянието, извършено от М. на територията на Република Италия като съответно на чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 159г, пр. 2 от НК на Република България, като на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определил начален „строг“ режим на изтърпяване на остатъка от наказанието на територията на Република България в затвор. На основание чл. 457, ал. 5 НПК е приспаднато времето, през което осъденото лице е било предварително задържано извън Република България, считано от 23.07.2011 г. до 06.04.2016 г., както и времето от 06.04.2016 г. до 29.11.2016 г. до приемането му в Република България и съответно – настаняването му до датата на съдебно заседание в Софийски централен затвор. Допълнителното наказание „Глоба“ не е приведено за изпълнение по този ред поради наличието на специален такъв по друг закон. Не са приети за изпълнение и другите допълнителни наказания „Лишаване от права“, тъй като такива не са предвидени в съответния текст на НК. В противоречие с диспозитива на определението, в мотивите му е прието, че с мярката за обединение на съпътстващи наказания SIEP 181/2014 от 04.03.2014 г. на М. е наложено общо наказание в размер не на 7 години и 2 месеца лишаване от свобода, а в размер на 6 години, 8 месеца и 26 дни лишаване от свобода. Видно от самата мярка, приложена на л. 37-39 от производството, наказанието от 7 години и 2 месеца е резултат от общото наказание в размер на 5 години и 2 месеца по Решение на Апелативния съд в гр. Рим от 14.02.2013 г. (в сила от 19.06.2013 г.) и Решение на Апелативния съд в гр. Рим от 11.10.2013 г. (в сила от 25.01.2014 г.), обединено с наказание в размер на 1 година и 10 месеца, наложено с Решение на съдията по предварителното съдебно производство от Съда на гр. Велетри от дата 16.09.2010 г. (в сила от 21.10.2010 г.) Тъй като по последно посоченото решение или по първото осъждане М. е бил предварително задържан за срок от 5 месеца и 4 дена в периода от 11.12.2009 г. до 14.05.2010 г., с мярката е постановено приспадане на този период и е определено оставащо наказание в размер на 6 години, 8 месеца и 26 дни лишаване от свобода. За начало на наказанието е посочена датата 23.07.2011 г., а за изтичане на наказанието от 6 години 8 месеца и 26 дни е посочен 17.01.2018 г., като са взети предвид 90 дни предсрочно освобождаване. Именно това е остатъкът на наказанието, който Софийски градски съд е следвало да приеме за изпълнение по изпратената му мярка SIEP 181/2014 от 04.03.2014 г. Впоследствие, с протоколно определение от 10.05.2017 г. по НЧД № 2188/2016 г. по пътя на тълкуването Софийски градски съд е постановил да се счита, че приетото за изпълнение наказание по Мярка за обединение на съпътствани наказания SIEP 181/14 от 04.03.2014 г. на Главна прокуратура на гр. Рим, Република Италия, спрямо българския гражданин Н. М. М. е в размер на 7 години и 2 месеца лишаване от свобода, остатъкът за изтърпяване на територията на Република България е 6 години, 8 месеца и 26 дни лишаване от свобода, като към периодите визирани в определението за приспаднато изпълнение от това наказание по реда на чл. 457, ал.5 от НПК се добавя и зачетен предварителен арест за времето от 11.12.2009 г. до 14.05.2010 г. в размер на 5 месеца и 4 дни. Извършеното от Софийски градски съд с определението от 29.11.2016 г. приспадане, обхващащо началото на наказанието до момента на предаването на М. (23.07.2011 г. до 06.04.2016 г.), както и периода от момента на приемането му в Република България, привеждането му в Софийски централен затвор до датата на съдебното заседание (06.04.2016 г. до 29.11.2016 г.) не е съобразено с извършеното приспадане от издаващата държава – Република Италия и по-конкретно с приложеното в превод на л. 361-364 от НЧД № 2188/2016 г. решение от 15.12.2015 г. на Апелативния съд, гр. Рим. С последното е допуснат трансфер на осъдения Н. М. за продължаване на изтърпяването в Република България на наказанието лишаване от свобода. В мотивната част на решението е посочен размера на общото наказание на М. след приспадане на 5 месеца и 4 дни предварително задържане от 6 години, 8 месеца и 26 дни. Базирайки се на удостоверение за състояние на изпълнението, съдържащо актуализираното правно положение на М. към датата на постановяване на решението, съдът е посочил, че по отношение на осъдения е постановено предсрочно освобождаване в размер на 330 дни за периода от 19.02.2015 г. до 19.08.2015 г. Отчитайки този период, съдът е посочил датата на изтичането на общото наказание – 22.05.2017 г., на която осъденият следва да бъде освободен от затвора. На л. 16-18 от НЧД № 2188/2016 г. е приложено удостоверение относно статуса на изпълнение на наложените на осъдения наказания, което съдържа подробна информация за осъжданията му, наложените наказания, изтичането им, дните на предварително освобождаване и приспадането на последните в размер на 90 дни. В обсъжданото удостоверение, издадено на 01.03.2016 г. отново са посочени 330 дни предварително освобождаване, относими към периода 19.02.2015 г. до 19.08.2015 г., за които няма данни да са приспадани от издаващата държава, като е преповторена и датата на изтичане на наказанието на М. – 22.05.2017 г. Мотивите на оспорваното пред настоящата инстанция определение на Софийски градски съд от 29.11.2016 г. не съдържат аргументи относно предсрочното освобождаване на М. в посочения размер от 330 дни и относно посочената от издаващата държава крайна дата на освобождаването му. Извършено е приспадане на периода от началото на наказанието – 23.07.2011 г. до трансфера 06.04.2016 г., както и времето след трансфера до съдебното заседание - 29.11.2016 г. с единствен аргумент, че „остатъкът за изтърпяване е определяема величина, която се получава чрез математическо действие изваждане на приспаднатия срок по реда на 457, ал. 5 от НПК от общото наказание, прието за изпълнение в Република България”. Настоящият касационен състав намира използвания от СГС подход за несъобразен с Решение на Съда на ЕС от 08.11.2016 г. по дело С-554 от 2014 г. (А. О.). В пар. 40 е възприето разрешението, че чл. 17 от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на частта от наказанието, изтърпяна от съответното лице на територията на издаващата държава до неговия трансфер в изпълняващата държава, включително по въпроса за евентуалното намаляване на наказанието, се прилага единствено правото на издаващата държава, като правото на изпълняващата държава се прилага само за частта от наказанието, която остава да се изтърпи от лицето след този трансфер на територията на изпълняващата държава. Така, вместо със странен подход да извършва приспадания и изваждания на остатъка в размер на 6 години 8 месеца и 26 дни лишаване от свобода, разкъсвайки го на различни периоди преди и след трансфера на осъдения М., Софийски градски съд е следвало да се произнесе единствено по остатъка за посочения размер от 6 години 8 месеца и 26 дни, като съобрази наличието на 330 дни предсрочно освобождаване, постановени от издаващата държава, но невключени в него. Липсата на обсъждане на писмените доказателства относно тези дни съставлява допуснато съществено процесуално нарушение от решаващия съд по смисъла на чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. За изясняване наказателноправното положение на осъденото лице СГС е следвало да извърши цялостна проверка и анализ на изпратената от Република Италия и приложена в превод по делото документация. Всяко съмнение относно обстоятелството, дали обсъжданите 330 дни предсрочно освобождаване са приспаднати или не от издаващата държава (при определяне на остатъка за изтърпяване към момента на трансфера) е могло да бъде отстранено чрез официално запитване до същата. Извършваното по реда на чл. 457, ал. 5 от НПК приспадане следва да бъде съобразено и със заключението на съда на Европейския съд по дело С-554/14/О., като извън предмета на производството пред Софийски градски съд следва да остане вече приспаднатото от Република Италия предварително задържане на Н. М. в размер на 5 месеца и 4 дни. Допуснатите от първата инстанция процесуални пороци налагат отмяната на постановеното по НЧД № 2188/2016 г. определение от 29.11.2016 г. и връщане на делото на Софийски градски съд за новото му разглеждане от друг съдебен състав. С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 2188/2016 г. по описа на Софийски градски съд, като ОТМЕНЯ постановеното по него определение от 29.11.2017 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.