4 Р Е Ш Е Н И Е №. 387 София, 16 ноември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Бисер Троянов Галина Захарова при участието на секретаря Н.Цекова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 1219/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346,т.4 от НПК по протест на К. Я. - прокурор в Окръжна прокуратура – гр.Плевен, против решение № 147 от 28.07.2015 г.по внчд № 413/2015 г. по описа на Плевенския окръжен съд. В протеста се сочи, че атакуваното решение е неправилно, тъй като не са налице основания за извършеното с него прекратяване на производството. Според прокурора апелативният съд неправилно се е позовал на чл. 24, ал.1 ,т.6 от НПК. Той бил сезиран с ново искане за групиране на наказания, различно от досега извършените, тъй като вече е отпаднал принципът на особеността по чл.61, ал.1 от ЗЕЕЗА . В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Осъденият Д. Н. Б. и неговият защитник се противопоставят на протеста. Позовават се на влязло в сила решение на Плевенския окръжен съд от 2014 г., с което наложените на Б. наказания са обединени по окончателен начин. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Прокурорът в Районна прокуратура – гр.Плевен Т. сезирала районния съд в същия град с искане за групиране на наложените на Д. Н. Б. наказания с влезли в сила съдебни актове по единадесет дела. Районният съд в гр.Плевен с определение № 652 от 04.05.2015 г. уважил искането на прокуратурата, като създал две съвкупности от престъпления, индивидуализирал общи по тях санкции и постановил самостоятелно изтърпяване на наказанието по нохд № 2901/2008 г. по описа на Районен съд - гр.Плевен. Определението било протестирано от прокурора, който изразил недоволство от отказа на съда да увеличи на основание чл. 24 от НК санкцията от втората съвкупност, предвиждаща лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца. Плевенският окръжен съд с обжалваното решение № 147 от 28.07.2015 г. по вчнд № 413/2015 г. отменил протестираното определение и прекратил производството по делото. Той приел, че с решение № 210 от 19.09.2014 г. по внчд № 571/2014 г. на Плевенския окръжен съд е решен въпросът за групиране на наказанията, наложени на Д. Н. Б., поради което, съгласно чл. 24, ал.1, т.6 от НПК, е недопустимо повторното му разглеждане. Настоящият съдебен състав намира, че това заключение на второинстанционният съд е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В отклонение от принципното правило за формиране на вътрешното съдийско убеждение на базата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото въззивният състав е игнорирал необходимостта от изясняване на основния по делото въпрос за възникване на данни, предпоставящи възможността за ново групиране на наложените на осъденото лице наказания. Допустимостта на ново произнасяне за извършване на пълно и цялостно групиране на наказания при релевиране на неизвестни за съда предишни осъждания е безспорна в съдебната практика. Вж. и ТРОСНК на ВКС № 3 от 2009 г. т.1 В конкретния случай извън вниманието на предходните инстанции е останало основанието, поради което част от описаните в предложението наказания не са станали предмет на групиране при разглеждането на внчд № 571/2014 г. на Плевенският окръжен съд. Особеност на казуса е, че осъденият Б. е предаден от испански съд по силата на Европейска заповед за арест Р-819/2010 г по описа на Районна прокуратура – гр.Плевен за изтърпяване на наложени в Република България наказания. Осъденият се позовал на принципа на особеността по чл. 61, ал.1 от ЗЕЕЗА, съгласно който лице, предадено въз основа на Европейска заповед за арест, не може да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано в Република България за престъпление, извършено преди предаването му, различно от това, за което е издадена заповедта. Съобразявайки таза специална норма окръжният съд изключил от възможността за групиране на наказания всички осъждания извън посочените в заповедта. Така се стигнало до резултат осъденият да търпи наказание само по две от постановените срещу него присъди – тези по нохд № 315/2009 г. на Районен съд – гр.Попово и по нохд № 82/2014 г. на Районен съд- гр.Плевен. По отношение на останалите присъди, описани в предложението на прокурора, не може да се твърди, че е налице влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 24, ал.1, т.6 от НПК. Съгласно цитираното правило на чл. 61, ал.1 от ЗЕЕЗА наложените с тях наказания са били напълно забранени за коментар в контекста на чл. 23 и чл. 25 от НК към момента на предходното сезиране на съда и поради това споделят характеристиката на неизвестни за съдебния състав по смисъла на т.1 от ТРОСНК № 3 от 2009 г. Присъдите, по които са постановени, изобщо не са обсъждани като предмет на изграждане на съвкупности от престъпления. Ето защо пълното и цялостно групиране на наказанията, наложени на осъдения, би могло да се обсъжда отново при установяване на променена ситуация относно действието на принципа на особеността. Съгласно чл. 61, ал.2 от ЗЕЕЗА основната забрана по ал.1 не се прилага в шест различни хипотези, поне две от които са относими към разглежданото дело. Според чл. 61, ал.2, т.1 от ЗЕЕЗА предаденото лице губи защитата по ал.1, когато е имало възможност да напусне територията на Република България и не го е направило до 45 дни от окончателното му освобождаване или се е завърнало отново на нея, след като я е напуснало, а според чл. 61, ал.2, т.5 от ЗЕЕЗА и когато изпълняващият орган е дал съгласие принципът да не се прилага. В този аспект делото е останало неизяснено, до голяма степен поради бездействието на прокуратурата. Независимо от това се забелязват частични данни, че осъденият е изтърпял определеното наказание и се намира в България, но не е установено дали са реализирани останалите предпоставки по чл.61, ал.2, т.1 от НК. Прокурорът споменава и нова Европейска заповед за арест без да дава никаква информация за нейното съдържание и отношението й към престъпленията от изтъкваните съвкупности. В същото време не може да се отмине фактът, че още на първата инстанция вниманието на решаващите състави е било насочено към приложението на принципа на особеността, тъй като изцяло върху него е организирана защитата на осъдения. Въззивният съд, като инстанция по фактите, е спестила усилия за попълване на доказателствената съвкупност с релевантни доказателства за неговото действие, предпочитайки да приключи делото с формални съображения за недопустимост. Налице е касационното основание по чл. 348 , ал.1 , т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъдат отстранени посочените процесуални нарушения. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3,т.2 във вр с чл. 348, ал.1, т.2от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 147 от 28.07.2015 г.по внчд №413/2015 г. по описа на Плевенския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.