Р Е Ш Е Н И Е № 299 гр.София ,03 ноември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 855/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба, подадена от подс. Д. Ж. Р., чрез защитниците му – адв. Д. Г. и адв. Д. К., срещу решение № 28 от 10.04.2014г., постановено по внохд № 20/2014г. на Апелативен съд – Б.. С присъда № 4 от 20.01.2014г. по нохд № 411/2013г. по описа на Сливенския окръжен съд, подсъдимият Д. Ж. Р. е признат за виновен в това, че на 22.10.2012г. в [населено място], общ. С., без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – 10,009 грама нето тегло метамфетамин хидрохлорид със съдържание на активния наркотичен компонент метамфетамин 28%, 1,871 грама нето тегло метамфетамин хидрохлорид със съдържание на активния наркотичен компонент метамфетамин 60% и 0,571 грама нето тегло метамфетамин хидрохлорид със съдържание на активния наркотичен компонент метамфетамин 58%, всички на обща стойност 311,29лв., поради което и на основание чл. 354а, ал.3, предл. 2, т.1 НК, е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв. На основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години. Подсъдимият Д. Ж. Р. е признат за невиновен в това, да е държал инкриминираните високорискови наркотични вещества с цел разпространение и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал.1, изр. 1, предл.4 НК. Извършено е приспадане по реда на чл. 59, ал. 1 НК. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Първоинстанционната присъда е била проверена по въззивен ред по жалба от подс. Р. чрез упълномощените му защитници и с Решение № 28 от 10.04.2014г. по внохд № 20/2014г. присъда № 4/20.01.2014г. по нохд № 411/2013г. на Сливенския ОС е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от подс. Д. Р. чрез защитниците му – адв. Г. и адв. К., се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се излагат доводи за това, че както в първоинстанционната присъда, така и във въззивното решение липсват мотиви по отношение на постановеното отнемане на контролна везна и връзката на това веществено доказателство с държането на наркотични вещества. Посочва се, че въззивният съд с решението си не е отговорил на развити във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на отнемането на вещественото доказателство. Навеждат се доводи за нарушаване правото на защита на подс. Р. с отказа на въззивния съд да допусне събиране и проверка на доказателства за изясняване на обстоятелство чия е дрехата, в която са били намерени наркотичните вещества. Твърди се, че въззивната инстанция изцяло е копирала мотивите на първоинстанционната присъда, без да извърши задълбочена преценка на доказателствения материал. При мотивиране на оплакването за неправилно приложение на материалния закон в касационната жалба се излагат съображения за това, че липсват доказателства, сочещи на връзка между подсъдимия и инкриминираните наркотични вещества, че е произволен изводът за това, чия собственост е дрехата. Правят се в условията на алтернативност искания – за отмяна на атакувания съдебен акт като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения или за отмяната му и оправдаване на подс. Р.. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощените защитници на подс. Р. – адв. Г. и адв. К., поддържат жалбата съобразно изложените в нея аргументи, както и направените искания. Развиват доводите си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, акцентирайки върху оплакването за липса на мотиви във въззивното решение. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Подс. Д. Р. заявява, че е невинен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Подадената от защитниците на подсъдимия Р. касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА с оглед на оплакванията за допуснати при постановяване на въззивното решение съществени процесуални нарушения. Изложените в жалбата съображения във връзка с касационното основание по чл.348, ал. 1, т. 2 НПК следва да бъдат разгледани приоритетно, доколкото преценката дали са допуснати твърдяните от защитата съществени нарушения на процесуалните правила предпоставя възможността за проверка на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Това е така, понеже въззивната инстанция е последната по фактите, които трябва да бъдат установени при законосъобразно и правилно формиране на вътрешното убеждение и именно в рамките на установената от нея фактическа обстановка се проверява приложението на материалния закон. Предвид наведените оплаквания в касационната жалба, проверката, която настоящата инстанция следва да извърши, е за това, дали въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, дали е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали постановеният съдебен акт не страда от пороци. Производството пред въззивния съд се е развило по жалба от защитниците на подс. Р., с която са оспорени като необосновани възприетите фактически изводи, изразено е недоволство от доказателствената дейност на първия съд, както и е наведено оплакване за недоказаност на обвинителната теза. С оглед на изложените конкретни съображения за неправилни изводи по фактите, както и предвид посочени противоречия в доказателствените източници, с жалбата, а и впоследствие в съдебно заседание, след разпита на подс. Р., от неговите защитници е било поискано събиране на доказателства от въззивния съд. С определение в закрито заседание от 19.02.2014г. и с определение в съдебно заседание от 17.03.2014г. съставът на апелативния съд е оставил без уважение доказателствените искания. Вярно е, че за въззивния съд не съществува задължение да допусне поисканите от страните доказателства, но при все това съдът трябва да извърши преценка за тяхната относимост и допустимост, както и за необходимостта да бъдат събрани тези доказателствата, които са от значение за обективното и пълно изясняване на обстоятелствата в предмета на доказване. Съставът на Бургаския апелативен съд се е произнесъл по исканията, направени от защитата на подс. Р., но като ги е отхвърлил, на практика е допуснал ограничение на правото на защита на подсъдимия, нарушение на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 НПК, задължаваща го да събере и провери както доказателства в подкрепа на обвинителната теза, така и оправдателни такива. Не е изпълнил и задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото съобразно нормите на чл. 13 и чл. 14 НПК. Това е така, понеже мотивирането на осъждането на подс. Р. за държане на инкриминираните наркотични вещества е сторено въз основа на несъмнено установеното наличие на метамфетамин хлорид в джоб на яке, намиращо се във вила в [населено място], както и въз основа на изявленията на подсъдимия при намиране на веществата, възпроизведени в показанията на св. Б.. При все това именно обстоятелството за това, дали именно подсъдимият Р. е упражнявал фактическа власт върху висикорисковите наркотични вещества е било спорно, предвид и на фактическите данни, установени чрез показанията на свидетелите Г. и С., че подсъдимият и Г. не са обитавали постоянно къщата, че и други лица (св. С.) са имали ключ от нея. Това е следвало да доведе въззивния съд до извод за необходимостта да бъдат събрани поисканите от защитата доказателства във връзка с тези спорни обстоятелства, за да бъде изяснена връзката на подсъдимия с инкриминираните вещества. Действително, с въззивната жалба е било поискано допускане на свидетели за установяване на собствеността на якето, в което са били намерени веществата и правилно съдебният състав е посочил, че това обстоятелство – за собствеността на вещта, е ирелевантно. Но без съмнение е било необходимо изясняване на въпроса дали подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху тази дреха. Оставянето без уважение на искането за разпит на поемните лица по протокола за претърсване и изземване е било мотивирано с редовността на това писмено доказателствено средство. Наистина липсва спор по валидността на извършеното процесуално-следствено действие, но с разпита на поемните лица, които са присъствали при намирането и изземването на наркотичните вещества би могло да се съберат доказателства във връзка с поведението и изявленията на подс. Р., както и да се проверят показанията на св. Б. за тези обстоятелства, кредитирани и от двете съдебни инстанции. В допълнение следва да бъде посочено, че при произнасянето си в закрито заседание по реда на чл. 327 НПК въззивният съд на практика е взел предварително становище връзка с оценката на доказателствата, като е декларирал, че показанията на св. Б. Б. са последователни и непротиворечиви във всички фази на производството. Оценката за достоверност и надеждност на доказателствата следва да бъде направена при решаване по същество на делото, а преценката за удовлетворяване или не, на доказателствени искания на страните е свързана само с относимост, допустимост и необходимост да бъдат събрани поисканите доказателства. С отказа си да събере доказателствата, посочени от защитниците, въззивният съд е допуснал нарушение и на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 НПК. Доказателствените искания за допускане до разпит на свидетели във връзка с обстоятелството чие е било якето, във връзка с изявленията на подсъдимия при намиране на забранените вещества, са свързани с обосноваване на защитната теза на подсъдимия. Тези доказателства, освен че са били необходими за изясняване на релевантните факти, са били насочени към събиране на „оправдателни” доказателства и отказът те да бъдат събрани пряко рефлектира върху правото на защита на подсъдимия. Пред въззивния съд подс. Р. за пръв път е дал обяснения по обвинението, в които е отрекъл да е заявявал, че намерените в дрехата вещества са негови. Несъмнено обясненията на подсъдимото лице имат двояка същност, понеже са както средство за защита, така и доказателствено средство. При все това обаче, решаващият съд дължи тяхната проверка чрез други доказателствени средства, което в случая е отказал да стори. По-нататък, имат основание оплакванията в касационната жалба, свързани с липса мотиви на въззивния съдебен акт. С оглед на разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК, въззивният съд е задължен, когато потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. При направеното в жалбата оплакване за липса на доказателства, свързващи подсъдимия с намерените високорискови наркотични вещества, в мотивите на решението си, съдът само е констатирал противоречия между заявеното от подс. Р. в обясненията му и от св. Б. в показанията му, посочил е, че кредитира показанията на свидетеля, без обаче да мотивира извод защо приема, че веществата са се намирали във фактическа власт на подсъдимия (като несъмнено е необходимо да се установи упражняване на фактическа власт от подсъдимия, а не собственост върху вещта, където са се намирали веществата, каквито претенции е имала защитата). Във въззивната жалба е развито и оплакване за немотивираност на постановеното с първоинстанционната присъда отнемане на контролна везна марка „Бензер”, съответно и за незаконосъобразност, понеже не е ясно дали се приема, че везната е средство или предмет на престъплението. Това оплакване изобщо не е било обсъдено от въззивната инстанция, което сочи на порок в атакуваното решение. Предвид на изложените съображения за това, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на правно релевантните обстоятелства, че е допуснал нарушение на процесуалните правила, което има характер на съществено, понеже е довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимия, че се констатира липса на отговор на направени пред въззивния съд възражения и доводи, се обосновава извод за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Налице са основания за отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Доколкото същественото процесуално нарушение е допуснато в стадия на закритото заседание по допускане на доказателства – чл. 327, ал. 1 НПК, новото разглеждане на делото следва да започне от този стадий. Предвид на това, че касационната инстанция е обвързана от установените от въззивния съд фактически положения, и предвид констатираните процесуални нарушения, не е налице възможност за произнасяне по същество на обвинението, респективно – не може да бъде удовлетворена претенцията в касационната жалба за оправдаване на подсъдимия. При новото разглеждане на делото следва да бъдат спазени изискванията по чл. 13 и чл. 14 НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, включително чрез допускане и събиране на доказателства. Налага се въззивната инстанция да извърши прецизно обсъждане и оценка на доказателствата и да даде отговор на направените от защитата възражения. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява решение № 28 от 10.04.2014г. на Апелативен съд – Б., постановено по внохд № 20/2014г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на закрито заседание за допускане на доказателства. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.