Р Е Ш Е Н И Е№ 69
София, 17.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Северина Толева изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3704/2016 година.
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място], подадена чрез адв. З. Х., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на влязло в сила решение № 186 от 14. 01. 2016 г. по гр. д № 5980/2014 г. на ВКС, I г.о., като противоречащо на прекратително определение от 26. 10. 2010 г. по гр. д. № 3442/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от исковете.
Ответните по молбата страни [фирма], Т. С. И., като [фирма], [фирма], Р. Г. К., като правоприемник на търговското предприятие на [фирма], Денка К. Д. и А. Г. М., като [фирма], [фирма], всички чрез пълномощника си адвокат С. Д.-Ж., изразяват становище за неоснователност на молбата за отмяна.
Ответниците В. М. С. и Ю. А. Б., представлявани от адвокатите В. Б. и Б. И., назначени като особени представители на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, изразяват становище за неоснователност на молбата за отмяна.
Ответниците Г. К. Л. и [фирма] не изразяват становище по молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:
Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 307 от 18. 11. 2016 г. по гр. д. № 3704/2016 г. на ВКС, III г.о.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително.
Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК изисква наличие на две влезли в сила решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат. Между делата, по които са постановени влезлите в сила съдебни решения, трябва да има пълно обективно и субективно тъждество или спорният предмет по едното дело да се включва в предмета на другото. Противоречиви ще са решенията тогава, когато всяко от тях разрешава със сила на пресъдено нещо по противоположен или несъвместим начин даден правен спор.
Цитираното основание е приложимо и в случаите, при които противоречието е между влязло в сила решение и постановено на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от иска, прекратително определение по идентично дело, тъй като правните последици при отказ от иска са сходни с правните последици на влязлото в сила съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо се отрича претендираното право – правото на отказалия се от иска да предяви отново същия иск се преклудира.
В случая, с решението чиято отмяна се иска /решение № 186 от 14. 01. 2016 г. по гр. д № 5980/2014 г. на ВКС, I г.о./ е отменено решение № 430 от 4. 03. 2014 г. по гр. д. № 1266/2011 г. на Пловдивския окръжен съд и са отхвърлени предявените от [фирма] искове с правни основания чл. 108 ЗС, за ревандикация на обекти, построени в дворно място, находящо се в [населено място], [улица], УПИ № I-196- [фирма], както следва:
а/. искът против [фирма] – за ревандикация на северната едноетажна битова сграда с площ от 84 кв.м. с идентификатор 56784.539.522.14, долепената до тази сграда част от първия партерен етаж от триетажна сграда с идентификатор 56784.552.6.1 и навес с площ от 122 кв.м., посочен като обект № 8 на скицата на вещото лице;
б/. искът против Т. С. И., като [фирма] - за ревандикация на средната част от първия партерен етаж от триетажната сграда с идентификатор 56784.539.552.6.2 и навесът с площ от 122 кв.м., обозначен като обект № 8 на скицата на вещото лице;
в/. искът против [фирма] и [фирма] – за ревандикация на двата надпартерни етажа /втори и трети/ с площ от по 1160 кв.м. всеки от тях, от промишлената сграда с идентификатор 56784.539.552.6;
г/. искът против Ю. А. Б. и Г. К. Л. – за ревандикация на крайната южна част от първия партерен етаж от триетажната жилищна сграда с идентификатор 56784.539.552.6.3 и навес с площ от 122 кв.м.;
д/. искът против [фирма] – за ревандикация на масивна постройка-пропуск с площ от 18 кв.м., обозначена с № 7, както и на сградата /пропуск/ с площ от 54 кв.м., долепена до първата сграда, означена с № 6 на скицата на вещото лице, представляващи сгради с идентификатор 26784.539.81.8;
е/. искът против Р. Г. К., като правоприемник на търговското предприятие на [фирма] – за ревандикация на помощен склад към бояджийното с площ от 54 кв.м., долепен към основната масивна едноетажна сграда – главен корпус, разположена в имота, представляваща сграда идентификатор 56784.539.552.4;
ж/. искът против В. М. С. – за ревандикация на навеса от 122 кв.м.;
з/. искът против А. Г. М. – за ревандикация на навеса от 122 кв.м.;
и/. искът против Денка К. Д. – за ревандикация на първия надпартерен етаж от битовата сграда, находяща се в промишлената сграда с идентификатор 56784.539.552.6.
За да отхвърли исковете по чл. 108 ЗС, съдът е приел, че [фирма] не е собственик на имотите, предмет на същите, тъй като не е доказано да ги е придобило на твърдяните основания – придобиване на имотите от държавата и предоставянето им за стопанисване и управление на Завод за пишещи машини – [населено място], преобразуване на завода в ДП „Пишеща и организационна техника“, а на предприятието – в ДФ, а впоследствие в [фирма] и извършена от последното апортна вноска в капитала на [фирма]. Приел е, че праводателят на ищеца [фирма] не е придобило собствеността върху процесния имот на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./, поради което апортът не е породил вещнопрехвърлително действие. Спорът, предмет на това дело, се е отнасял до претендираното право на собственост на [фирма] върху процесните имоти – дали в полза на дружеството е възникнало право на собственост на посочените в исковата молба основания.
Със соченото като противоречащо на визираното решение влязло в сила определение от 26. 10. 2010 г. по гр. д. № 3442/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, 2 с-в, постановено на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от исковете, е прекратено производството по делото, образувано по предявени от [фирма], Т. С. И., като [фирма], [фирма], [фирма] /с правоприемник на търговското предприятие Р. Г. К./, и Денка К. Д. против [фирма] установителни искове за собственост за същите имоти /описани по-горе/, по които ищците са заявили като придобивни основания договори за покупко-продажба, като продавачът или праводателят на продавача по тези договори е било ДП, преобразувано в ДФ „Технолохично-производствен институт по периферна и организационна техника“ /ДФ “ТПИПОТ“/, преобразувано в [фирма]. Спорът, предмет на това дело, се е отнасял до претендираното право на собственост на [фирма], Т. С. И., като [фирма], [фирма], Р. Г. К., като правоприемник на търговското предприятие на [фирма], и Денка К. Д. върху същите имоти – дали в полза на посочените лица е възникнало право на собственост на твърдяните от тях основания /договори за покупко-продажба/.
Двата съдебни акта не си противоречат, тъй като не разрешават със сила на пресъдено нещо по противоположен или несъвместим начин даден правен спор.
Отричането, със сила на пресъдено нещо, на претендираното от всяко от спорещите лица право на собственост върху един и същ имот /сгради и реални части от сгради/ и преклудирането на възможността им да предявят същите искове, не представлява разрешаване на съществуващия между тези лица спор за собственост по противоположен или несъвместим начин – напълно е възможно имотите да са собственост на трети лица, които не са страни по двете дела, както и да са собственост на някоя от страните по двете дела, но на други придобивни основания, различни от въведените с предявените искове, както и по никое от делата спорещите страни да не са доказали осъществяването на посочените от тях придобивни способи. Противоречие би било налице, например, ако с влезли в сила съдебни решения, постановени между едни и същи страни, всяка от спорещите страни е призната за изключителен собственик на един и същ имот, както и ако с едно от решенията е признато, а с другото решение, постановено между същите страни, е отречено правото на собственост на едно и също лице, върху един и същ имот, заявено като придобито на основание едни и същи осъществили се факти и т.н., но не и при отричане със сила на пресъдено нещо на правата на всяко от спорещите за собствеността лица.
Като неоснователна, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
Ответниците по молбата за отмяна не претендират присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция, а и няма данни такива да са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Управление на имоти“ ЕАД, [населено място], подадена чрез адв. З. Х., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на влязло в сила решение № 186 от 14. 01. 2016 г. по гр. д № 5980/2014 г. на ВКС, I г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |