Р Е Ш Е Н И Е № 132 гр. София, 14.06.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА При участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдия Костова т. д. №2397 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявен от Й. П. К. от [населено място] иск по чл.47, т.2 и т.4 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 2.09.2016г. г. по в. арб. дело №6925/2016г. на Арбитражен съд при „А. Юстициарум”, с което е осъден в качеството му на солидарен длъжник да заплати на [фирма] сумата от 13 639.94 лв., представляваща непогасено задължение по договор за потребителски кредит / Д./ / № [ЕГН] от 2.12.2013г. и ОУ към договора, със заемател С. Н. Х., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение. По подробно изложени в исковата молба съображения ищецът иска отмяната на арбитражното решение. В исковата молба се излагат съображения за наличие на обстоятелствата по чл.47, т.2 и т.4 ЗМТА. Поддържа се липсата на арбитражна клауза, тъй като ищецът не е подписвал и не се е съгласявал да сключи Д.. Твърди се също, че арбитражното споразумение е недействително по смисъла на чл. 143, т.16 и т.19 от З., основание за отмяна по чл.47, т.2 ЗМТА. Основанието по чл.47, т.4 ЗМТА е аргументирано с обстоятелството, че не е бил уведомен за образуваното арбитражно дело, не му е била дадена възможност да представи отговор на исковата молба и доказателства по делото. В писмен отговор ответникът АС при „А. Юстициарум” не оспорва допустимостта на иска, оспорва се неговата основателност по изложени в отговора съображения. Исковата молба е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, от надлежна страна в арбитражното производство, с правен интерес да обжалва постановеното срещу нея арбитражно решение, поради което предявеният иск е допустим. Арбитражното решение е постановено на 2.09.2016г., исковата молба е подадена в тримесечния преклузивен срок на 24.10.2016г. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо т.о., след като съобрази, че предмет на молбата за отмяна е арбитражно решение, с което е разрешен потребителски спор по смисъла на пар.13,ал.1 З. за дължими от ищеца суми по договор за потребителски кредит намира, че обжалваното арбитражно решение в атакуваната част е нищожно, по следните съображения: В производството по чл.48, ал.1ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, поради което следва да се реши съгласно действащата нормативна уредба. Със ЗИДГПК / ДВ бр. 8 от 24.01.2017г./ е изменена разпоредбата на чл.19, ал.2 ГПК като е въведена забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж, а постановените в арбитражно производство арбитражни решения са прогласени за нищожни. По силата на пар.6, ал.2 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.8 от 24.01.2017г./ производствата по неарбитруеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на пар.13, ал.1 З., се прекратяват, следователно в такова производство не се постановява арбитражно решение. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47,ал.2 ЗМТА /пар.8, т.5 ЗИД ГПК ДВ бр.8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Законодателните промени с ЗИДГПК с ДВ бр.7 / 2017г. са приложими и за висящите пред ВКС производства по чл.47 и сл. ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, които са постановени по спорове с участието на потребител по смисъла на пар. 13, ал.1 З., образувани преди влизане на закона в сила. Аргумент за този извод е тълкуването дадено от К. съд на Република България в т.3 на решение №9/ 24.10.2002г. по к.д. №15/2002г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първия стадий. След като по действащата нормативна уредба висящите пред арбитражните съдилища производства по потребителски спорове подлежат на прекратяване, поради неарбитруемост на спора / чл.19, ал.1 във вр. с пар.6, ал.2 на ЗИДГПК/, то висящите пред ВКС производства по чл.47 и сл. ЗМТА, като втори стадий на защита в рамките арбитражния процес, ще следва да приключат с постановяване на решение от ВКС, с което се прогласи нищожността на атакуваното по исков ред арбитражно решение. Аргумент за правомощието на ВКС да прогласи за нищожно арбитражното решение следва и от разпоредбата на новата ал.5 на чл.405 ГПК /ДВ бр.8/2017г./, съгласно която съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47,ал.2 ЗМТА решения. Нормата е процесуална и поражда незабавно действие от влизане в сила на закона, което означава, че се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл.47, ал.2 ЗМТА. По аргумент на по-силното основание констатирането на нищожността на арбитражното решение е в правомощията на ВКС, пред когото е предявен иск за отмяна на арбитражното решение и производството не е приключило с постановяване на съдебно решение към датата на влизане в сила на ЗИДГПК ДВ бр.8/2017г. С постановеното арбитражно решение по арб.дело №6925/2016г., чиято отмяна се иска по реда на чл.47 и сл. ЗМТА е разрешен спор за дължими от ищеца суми по договор за потребителски кредит. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на пар.13, ал.1 З., поради което спорът е потребителски и на основание чл.19, ал.1 ГПК е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА. По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство арбитражното решение, с което ищецът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 13 639.94 лв., ведно със законната лихва от датата на постановяване на арбитражното решение до погасяване на задължението, както и в частта, с която е осъден да заплати направените в арбитражното производство разноски 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение 939.20 лв. Ищецът и С. Н. Х. / заемател/ са солидарни длъжници, но обикновени другари. Тъй като искът е предявен само от К. нищожността на арбитражното решение ще следва да бъде прогласена само по отношение на него. Ответникът следва да заплати ДТ по сметка на ВКС в размер на 545.60 лв., поради освобождаване на ищеца на осн. чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на ДТ. На осн. чл. 32, ал.2 ЗА и чл.7, ал.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. Д. Ф. САК следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 939.20 лв. Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА за нищожно арбитражното решение от 2.09.2016г., постановено по арбитражно дело №6925/2016г. на Арбитражен съд „А. Юстициарум” София, с което Й. П. К. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 13 639.94 лв., ведно със законната лихва от датата на постановяване на арбитражното решение до погасяване на задължението, както и в частта, с която е осъден да заплати направените в арбитражното производство разноски 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение 939.20 лв. ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 545.60 лв. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на адв. Д. Ф. –САК адвокатско възнаграждение в размер на 939.20лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: