Р Е Ш Е Н И Е №190 гр. София, 08 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №473 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от защитника на подсъдимия Г. Г. Х. срещу присъда №400 от 12.12.2013 г., постановена по ВНОХД №4504/2013 г., по описа на Софийски градски съд. С присъда от 11.07.2013 г., постановена от СРС, НО, 105 състав подсъдимият Г. Г. Х. е признат за невиновен в това, че на 16.09.2012 г. в [населено място],[жк], чрез използване на сила и заплашване е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14- годишна възраст Н. Д. В., като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.150, ал.1 НК. С въззивната присъда е отменен постановения първоинстанционен съдебен акт, като подсъдимият Х. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.150, ал.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което на основание чл.57, ал.1, във вр. с чл.61, т.3, и чл.59, ал.1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип. С присъдата основание чл.68 НК е приведено в изпълнение и наложеното на подсъдимия предходно наказание, определено му по НОХД №2732/2010 г. по описа на СГС в размер на три години „лишаване от свобода“. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 240 лева и на основание чл.59, ал.1 НК и чл.25, ал.2 НК е приспаднато времето, през което Х. е бил задържан по настоящото производство и по вече приключили други водени срещу него наказателни производства. В касационната жалба и допълнението към нея се релевират доводи за допуснати от въззивният съд съществени нарушения на процесуални правила, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното на наказание. Поддържа се, че неправилно са били анализирани доказателствените материали, събрани в хода на воденото наказателно производство, като незаконосъобразно решаващият съд се е позовал единствено на косвени доказателства и на показанията на пострадалата Н. В.. Оспорват се и доказателствените изводи на въззивният съд, като се поддържа, че неправилно не са оценени противоречията в показанията на пострадалата и обективно установените факти и това, че подсъдимият и пострадалата са контактували преди инкриминираната дата и са имали интимни отношения. В касационната жалба се сочи като съществено нарушение на процесуални правила несигурността на въззивния съдебен състав по отношение на желанието му да проведе личен разпит на пострадалата В., като се акцентира на първоначалния съдебен акт, с който тя е допусната като свидетел и на последващото определение, с която съдът го отменя. В касационната жалба се поддържат и оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното на Х. наказание, като същите не са подкрепени с конкретни доводи. Прави се искане за отмяна на постановения въззивен съдебен акт и се предлага подсъдимият да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се предлага въззивната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба и допълнението към нея, като твърди, че доказателствата са обсъдени погрешно и е постановена неправилна осъдителна присъда. Предлага подсъдимият Х. да бъде оправдан. Представителят на държавното обвинение моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Поддържа, че въззивната инстанция е събрала всички възможни доказателствата и правилно ги е обсъдила. Подсъдимият Х. твърди, че не е извършил престъплението и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от въззивния съдебен състави и прецени, че събраните в хода на производството доказателствени материали са правилно анализирани. Законосъобразно съдът е кредитирал показанията на пострадалата Н. В., която дава подробни показания за случилото се на инкриминираната дата и конкретно за поведението на подсъдимия непосредствено преди, по време и след извършването на инкриминираното деяние. Правилно съдът е приел, че показанията на тази свидетелка се подкрепят от показанията на свидетелите К. В., Д. В., Ц. и К., които са били в контакт с пострадалата непосредствено след случилото се и са възприели разказа й малко след като тя и подсъдимия са се разделили. Показанията на свидетелката кореспондират и с протокола за разпознаване на лица, от който се установява, че Н. В. категорично е разпознала подсъдимия като извършител на инкриминираното деяние. Правилно въззивният съд е преценил, че наличието или липсата на предходни интимни отношения между подсъдимия Х. и пострадалата не е въпрос, който е свързан с изхода на делото, като е отчел, че дори такива да са били налични, това не препятства възможността Х. да носи наказателна отговорност за извършеното инкриминирано деяние. Същото значение имат и фактите, свързани с нанесен побой на подсъдимия от неустановени лица след извършването на престъплението, като тези обстоятелства не са пряко свързани с основния факт на доказване в производството. Касационната инстанция не възприе тезата на защитата, че въззивният съд е използвал само косвени доказателства за изясняване на релевантните за изхода на делото факти. Напротив, показанията на пострадалата В. са пряк доказателствен източник, а показанията на свидетелите, посочени по- горе изцяло го подкрепят. Нормално е при обвинение за извършване на престъпление по чл.150, ал.1 НК да съществува само един свидетел, който е възприел непосредствено случилото се и чиито показания са преки доказателствени средства, а не множество такива. Не може да бъде възприето и оплакването, че въззивният съд е проявил несигурност, като първоначално е допуснал до разпит пострадалата В., а впоследствие е отменил този съдебен акт. Действително съдът е постъпил така, но тези действия са предприети от различни съдебни състави, като постановилият присъдата съд е преценил, че не се нуждае от разпит на пострадалата при решаване на делото. В съдебната фаза на производството разпит на свидетелката Н. В. не е провеждан, но това е станало по инициатива на защитата на подсъдимия, която се е възползвала от възможността да бъде проведено съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 НПК. Ето защо липсата на непосредствен разпит на тази свидетелка не може да бъде преценено като съществено нарушение на процесуални правила. Касационният съд не възприе и оплакването за нарушаване на правото на подсъдимия да прави доказателствени искания. При внимателно запознаване с исканията му се установява, че те са насочени към установяване на съществуването на предходна връзка между него и пострадалата и на фактите, свързани с нанесения му след инкриминираната дата побой. Вярно е, че подсъдимият има право да прави доказателствени искания, събира и представя доказателства, но то се отнася единствено до установяването на факти, които са свързани с предмета на делото. Съществуването или липсата на интимна връзка между него и пострадалата и това, че той впоследствие е бил бит от неустановени лица не са обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото и конкретно за извършването на инкриминираното деяния. Те имат значение за евентуалното изясняване на мотивите на подсъдимия за извършване на престъплението или на лицата, които са го нападнали след това, но нямат значение за решаване на въпроса за факта на извършване на инкриминираното деяние и неговото авторство. Ето защо и това оплакване се явява неоснователно и същото не може да бъде споделено от касационната инстанция. Предвид изложеното касационната инстанция прецени, че не са налице предпоставки да бъде отменена атакуваната въззивна присъда поради съществуването на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон При регламентиране на касационното производство, за разлика от въззивното, законодателят не е предвидил наличието на служебно начало. Съгласно разпоредбата на чл.347 НПК касационната инстанция има задължение да провери атакувания съдебен акт само в обжалваната му част и по отношение на обжалвалите лица. На това задължение кореспондира и разпоредбата на чл.351 НПК, където законодателят е предвидил изрично задължение за касационния жалбоподател да посочи касационното основание и данните, които го подкрепят. Ето защо при касационната проверка съдът се произнася единствено по отношение на отразените в касационната жалба касационни основания и конкретните доводи, свързани с тях. По отношение на непосочени касационни основния или при липса на доводи, които да ги подкрепят за съда не съществува изискване да проверява законосъобразността на атакувания съдебен акт. При внимателен преглед на депозираната касационна жалба и допълнението към нея може да бъде направен извод, че всички отразени в нея доводи са свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Липсват конкретни оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, което да кореспондира с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Ето защо за касационния съд е невъзможно да отговори на направеното немотивирано оплакване за допуснато нарушение, свързано с това касационно основание, поради което и постановения съдебен акт не може да бъде отменен или изменен на това основание. По отношение на оплакването за явна несправедливост на отмереното наказание Касационният съд прецени, че и по отношение на това касационно основание липсват конкретни доводи, като единствено то е посочено словно и цифрово в депозираната основна касационна жалба. Въпреки това, доколкото е изразено общо недоволство от постановената осъдителна присъда и е отправено искане за оправдаване на подсъдимия, за тази инстанция съществува задължение да провери законосъобразността на наложеното на подсъдимия Х. наказание. При преценката на относимите към индивидуализацията на наказанието му обстоятелства, правилно са били ценени като смекчаващи трудовата ангажираност на подсъдимия и липсата на интензитет на упражнената сила и заплаха. Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са ценени предходните осъждания на подсъдимия, начина, по който е осъществено престъплението и времето, през което са извършвани блудствените действия. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства законосъобразно наказанието на подсъдимия е определено около предвидения в разпоредбата на чл.150, ал.1 НК среден размер, като и касационната инстанция прецени, че същото е съответно на извършеното престъпление и е достатъчно за постигане на целите на специалната и генералната превенция. Евентуалното му редуциране не би отговаряло на обществената опасност на подсъдимия и тази на извършеното от него престъпление. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №400 от 12.12.2013 г., постановена по ВНОХД №4504/2013 г., по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.