ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 236   София, 11.05. 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 април две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Капка Юстиниянова                             ЧЛЕНОВЕ:      Любка Богданова    Светла Димитрова   като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 238/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК образувано по частна жалба на А. С. Й. против определение № 178 от 09.03.2010 год. по ч. гр. д. № 109/2010 год. на Русенски окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по подадената й частна жалба срещу определение от 07.12.2009 год. по гр. д. № 3103/2009 год. на Русенски районен съд, с което молбата на А. С. Й. за обезсилване на заповед за изпълнение от 19.06.2009 год. по гр. д. № 3103/2009 год. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист е оставено без уважение. Жалбоподателката моли да се отмени определението в обжалваната му част по съображения изложени в частната жалба и допълнително изложение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска. Въззивният съд прекратил производството по частната жалба на А. Й. , като приел, че определението, с което не е уважено искането и по чл. 415, ал. 2 ГПК за обезсилване на издадените в полза на заявителя в заповедното производство Д. Л. , заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията определения визирани в чл. 274, ал. 1 ГПК - не прегражда развитието на производството, нито изрично е предвидено неговото обжалване. Посочено е още, че за предявяването на установителния иск от заявителя в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, съдът следи служебно, по аргумент на заложеното в чл. 7, ал. 1 ГПК служебното начало при разглеждане на делата. Затова, на обжалване с частна жалба от страна на заявителя би подлежало определението на съда, с което се обезсилват издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, което е от кръга определения преграждащи развитието на заповедното производство. Настоящият съдебен състав намира, че определението в обжалвана му част е законосъобразно. Правилно е виждането на въззивния съд, че определение, с което не е уважена молба за обезсилване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 415, ал. 2 ГПК, нито прегражда по - нататъшното развитието на заповедното производство, нито е предвидена изрична възможност за обжалването му по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като предпоставка за разглеждане на частната жалба по същество. Жалбоподателката оспорва необжалваемостта на посоченото определение с аргументи за поставяне на страните в заповедното производство в неравностойно положение, с преимущество на заявителя за сметка на длъжника и с характера на заповедното производство насочено към издаване на изпълнителен лист по безспорни вземания при облекчен режим, като всяко спорно вземане бъде установено в исково производство с влязло в сила съдебно решение. Производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, като способ за защита на накърнени субективни права представлява алтернатива на исковото производство. То се развива едностранно, предвид замисъла за създаване на максимално опростен ред за упражняване на процесуалните права на страните и процесуална икономия. Това не означава, че правото за защита на длъжника не е гарантирано. С връчването на препис от заповедта за незабавно изпълнение на длъжника (връчването се извършва от съдебния изпълнител), развитието на производството практически се определя от неговото процесуално поведение - дали то ще протече като типично заповедно производство или длъжникът ще възрази относно съществуването на процесното вземане и ще предизвика трансформиране на заповедното производство в исково. Разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК, дава възможност на длъжника в двуседмичен срок от връчване на заповедта, заедно с частната жалба срещу разпореждането, с което е уважена молба за незабавно изпълнение, да подаде писмено възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по съображения изведени от актовете по чл. 417 ГПК. Възражението е сериозно средство за защита на длъжника, чрез което той индицира наличието на спор относно вземането. По този начин длъжникът заставя заявителя да предяви иск за установяване на вземането, ако желае да го реализира. Ако в едномесечен срок от връчване указанията на съда до заявителя, той предяви иск по чл. 422 ГПК, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и заповедното производство, се трансформира в общо исково производство. В това производство, съдът ще извърши проверка, дали искът за установяване съществуването на вземането е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, като условие за неговата допустимост. Ако срокът не е спазен ще настъпят последиците на чл. 415, ал. 2 ГПК, т. е. в исковото производство жалбоподателката ще постигне същата защита, която твърди, че сега и е отказана, поради необжалваемоста на определението. В това производство тя ще може да противопостави възраженията си срещу вземането и в зависимост от тяхната основателност, съдът ще уважи или ще отхвърли иска. Ако искът бъде отхвърлен, изпълнението спрямо длъжника ще бъде прекратено - чл. 433 ГПК. В този смисъл твърдението, че необжалваемостта на определението, с което не е уважена молбата за обезсилване на заповедта и изпълнителния лист, поставя жалбоподателката в неравноправно положение спрямо заявителя - взискател е неоправдано. По отношение допустимостта на частната жалба се прилагат общите правила за обжалваемост на определението, установени в чл. 274, ал. 1 ГПК. Определението не прегражда развитието на заповедното производство, а защитата на жалбоподателката при неправилност на обжалваното определение е обезпечена в исковото производство, в което е преминало заповедното производство. Изложените в частната жалба съображения, относно неправилността на първоинстанционното определение не следва да бъдат обсъждани, тъй като касаят съществото на спора, който не е разгледан от въззивната инстанция и излизат извън предмета на настоящата проверка - подлежи ли на инстанционен контрол определение, с което не е уважено искане за обезсилване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист издаден по чл. 418 ГПК. Водим от горните съображения, определението в тази обжалвана част е правилно и следва да бъде потвърдено. А. С. Й. е подала частна касационна жалба против определението на Русенския окръжен съд № 178 от 09.03.2010 год. по ч. гр. д. № 109/2010 год. и в частта му, с която е отменено определение от 15.07.2009 год. по гр. д. № 3103/2009 год. на Русенския районен съд, с което е спряно изпълнението по изпълнително дело № 832 на ЧСИ И. Х. с район на действие Русенски окръжен съд и искането на жалбоподателката за спиране на изпълнението по посоченото дело е оставено без уважение. Поддържа се, по подробно изложени съображения, неправилност на определението с искане за неговата отмяна. Ответникът Д. Х. Л. в писмен отговор оспорва основателността на частната касационна жалба и излага съображения в подкрепа правилността на определението в обжалваната му част. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което в обжалваната му част е разрешен по същество въпрос на друго производство намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. За да откаже спиране на изпълнителното дело, въззивният съд е посочил, че макар жалбоподателката да е внесла по сметка на нотариус Р. Л. сумата 29 700 лв. по нотариален акт за договорна ипотека, видно от нотариалната и покана до кредитора, същата е поставила изпълнението на своето задължение в зависимост от уреждането на различни парични и непарични отношения между тях, за които настоява да се сключи споразумение и да се извърши прихващане - условия, които сочат пряко на липса на намерение за изпълнение от нейна страна на задължението, предмет на заповедното производство. Липсата на субективна предпоставка за изпълнение на процесното задължение е преценено от съда, като необоснованост на искането по чл. 420, ал. 2 ГПК за спиране на предприетото изпълнение по образуваното изпълнително производство. В изложение за допускане на касационно обжалване са наведени доводи относно неправилност на определението в тази обжалвана част, без да е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен в противоречие със съдебната практика и да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото - посочени основания за допускане на касационно обжалване по приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Липсата на изведен правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото и да е обусловил решаващата воля на съда, за да откаже спиране на изпълнението, определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, съобразно хипотезите на приложното поле по чл. 280, ал. 1 ГПК, е основание да не се допусне касационно обжалване. В изложението се поддържа, че разпоредбата на чл. 420 ГПК била нова, което налагало тълкуването й. В тази връзка следва да се посочи, че основанията за спиране на изпълнението в заповедното производство се припокриват с предпоставките за допускане на обезпечение на иск (чл. 391 ал. 1 ГПК), а обезпечителното производство не е ново производство с трайно установена съдебна практика. С възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение жалбоподателката е поискала и спира на изпълнението по чл. 420, ал. 2 ГПК, която предвижда представяне на убедителни писмени доказателства, че посочената в заповедта сума не се дължи. Очевидно констативния протокол от 30.05.2009 год. на нотариус Л. отразяващ желание на жалбоподателката да уреди отношенията си с взискателя, като депозира вземането по нотариалния акт за договорна ипотека по сметка на нотариуса и нотариална покана от същата до взискателя, с която поставя редица условия, при които е готова да плати, не са писмени доказателства с характер, че не дължи присъдената сума. Разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК допуска спиране на изпълнението при условие, че в срока за възражение длъжникът направи изрично искане за спиране и представи надлежно обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, което да е адекватно на материалния интерес от осъществяване на изпълнението. Доказателства в изпълнение на тези изисквания не са представени. Намерението на жалбоподателката да внесе сума по сметка на нотариуса, изплащането на която е поставена от изпълнение на условия, касаещи други отношения между страните не изпълнява изискванията на чл. 420, ал. 1 ГПК за спиране. При тези съображения, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението по чл. 280, ал. 1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.   О П Р Е Д Е Л И   ПОТВЪРЖДАВА определение № 178 от 09.03.2010 год. по ч. гр. д. № 209/2010 год. на Русенския окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по частната жалба на А. С. Й. срещу определение от 07.12.2009 год. по гр. д. № 3103/2009 год. на Русенски районен съд. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението в частта, с която е оставено без уважение искането на А. С. Й. за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2* на частен съдебен изпълнител И. Х. с район на действие Русенски окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ   ЧЛЕНОВЕ