7 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 619 София, 15.03.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ КРАСИМИР МАШЕВ като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 200 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от А. Б. М., чрез адв. Ал. Г. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Определение № 3136/19.12.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3219/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в, с което е потвърдено Определение № 3652/25.10.2023 г., постановено по т. д. № 668/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната и съдебното производство е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд неправилно е приложил процесуалния закон. Твърди, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство в Търговския регистър – по партидата на ответника „Рентал Хаус и Яхт“ ООД, е допустим. В този смисъл, счита, че въззивният съд не е съобразил наведените в исковата молба и уточняващите я молби фактически твърдения, обосноваващи предявения установителен иск, че вписаният апорт е нищожен поради противоречие с императивни разпоредби на закона, а лицето, което е извършило непаричната вноска, не е собственик на имота, предмет на този апорт (неговата продажба в изпълнителното производство е недействителна, тъй като купувачът е лице, което не е имало право да участва в наддаването – арг. чл. 496, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 490, ал. 1 ГПК и чл. 185 ЗЗД). Правния интерес от предявяване на този установителен иск обосновава с поддържания правен довод, че тя е собственик на апортирания имот, като това вписано обстоятелство в Търговския регистър по партидата на ответното дружество не е възникнало валидно, поради което е налице неистинско удостоверяване – твърди се, че удостовереното обстоятелство не е съществувало към момента на вписването му в Търговския регистър. Частният касатор обосновава искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, като поставя следния процесуалноправен въпрос, уточнен и конкретизиран от настоящия съдебен състав съобразно тълкувателните разяснения по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК: „Следва ли въззивният съд - при преценка дали исковата молба отговаря на изискванията за нейната редовност, да съобрази дали първоинстанционният съд е дал точни и конкретни указания за отстраняване на тези нередовности, както и дали въззивният съд следи служебно за правилността на преграждащите хода на производството актове на първоинстанционния съд?“. Твърди, че по този въпрос въззивното определение е постановено в противоречие със задължителната и казуална практика на ВКС (тълкувателните разяснения по т. 1 и т. 2 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г.; ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г.; Определение № 512/03.11.2016 г. по гр. д. № 3026/2016 г, ІV ГО на ВКС; Определение № 288/08.07.2020 г. по гр. д. № 1367/2020 г., ІІІ ГО на ВКС; Решение № 208/28.11.2013 г. по т. д. № 787/2012 г., І ТО на ВКС; Решение № 163/06.02.2020 г. по т. д. № 271/2019 г.; Решение № 134/02.12.2019 г. по т. д. № 2780/2018 г.; Решение № 144/22.11.2019 г. по т. д. № 2579/2018 г.). Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по правилата на чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, апелативният съд е приел, че с предявяване на установителния иск ищцата иска да бъде установено със сила на пресъдено нещо недействителност на вписано обстоятелство, насочено срещу физическо лице, инициирало производството по вписване. Счел е, че исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото, не е съобразена с изискванията за редовност, тъй като не били заявени ясни и точни фактически обстоятелства, релевантни за спорното право, точен петитум, като и искът не е насочен срещу надлежно легитимиран ответник. Въззивният съд е достигнал до правния извод, че СГС, констатирайки тези нередовности на исковата молба и съобразявайки задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/06.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК, е дал ясни и точни указания на ищцата за тяхното отстраняване. Съдът е аргументирал необходимостта от уточнение на обстоятелствата, на които ищцата основава иска си и искането към съда, с оглед подвеждане на спорното право пред съответната хипотеза на чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, като са дадени и указания за уточнение на правния интерес от предявяване на иска, предмет на делото. В изпълнение на тези указания ищцата била предприела постъпки за отстраняване на нередовността на исковата молба, но не е заявила фактически твърдения, очертаващи допустима искова претенция. Същата е уточнила, че искът е насочен срещу „Рентал Хаус и Яхт“ ООД и е посочила, че е предявен главен иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и в условията на евентуалност - с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, без да заяви конкретни фактически твърдения относно иска, предявен в условията на евентуалност. СГС е съобразил направените уточнения от ищцата, като ѝ е предоставил възможност да изясни обстоятелствата, на които основава предявения иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, както и да изложи твърдения по предявения в условията на евентуалност иск. С ново уточнение ищцата е пояснила, че ответник по делото е не само „Рентал Хаус и Яхт“ ООД, но и В. А. В., но не е изпълнила точно и в цялост указанията на съда - не е заявила конкретни фактически обстоятелства, на които основава исковите си претенции по всеки един от предявените искове; не е изложила фактически обстоятелства, които обуславят правния ѝ интерес от предявяване на установителния иск. Както в исковата молба, така и в представените уточнителни молби ищцата се е позовала на допуснати процесуални нарушения в рамките на изпълнителното производство, приключило с постановление за възлагане на притежаваната от нея идеална част от процесния имот, обект на последващата апортна вноска. Апелативният съд е изяснил, че дори и да са допуснати твърдените процесуални нарушения, за ищцата е налице друг процесуален ред за защита. Ищцата се позовавала и на нарушения на чужди права - на другия съсобственик на имота, от името на който е съставено пълномощно, което не е подписал, като тя не е надлежно легитимирана да защитава правата на другия съсобственик, доколкото не се явява негов процесуален субституент. Заявените доводи от ищцата, че взискателят не е надлежно легитимиран да инициира изпълнителното производство, също подлежат на разглеждане по друг процесуален ред. В случай че ищцата оспорва валидността и действието на апорта, доколкото има характера на сделка с прехвърлителен ефект за правото на собственост, той е подчинен на общия гражданско-правен режим на сделките (Решение № 65/15.06.2017 г. по т. д. № 446/2016 г. На ВКС, ТК, I ТО и др.). Поради тези правни съображения апелативният съд е приел, че така заявените от ищцата фактически обстоятелства не очертават правен интерес от търсената от ищцата защита чрез предявения от нея иск. Тъй като на ищцата са дадени ясни и конкретни указания във връзка с редовността на исковата молба, но те не са изпълнени точно - исковата молба не е съобразена с изискванията за редовност, и въззивният съд е достигнал до правния извод, че са налице предпоставките на чл.129, ал. 3 ГПК за нейното връщане. Въззивното определение трябва да се допусне до касационно обжалване по поставения процесуален въпрос, тъй като той е от значение за изхода на повдигнатия пред САС процесуалноправен спор и е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС, формирана с тълкувателните разяснения, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК, съгласно които при повдигнат процесуалноправен спор, какъвто е настоящият случай, въззивният съд не е ограничен от релевираните в частната въззивна жалба основания за неправилност на обжалваното определение, като в този случай действа като пълен, а не ограничен въззив. Следователно, преди да прецени дали ищецът е изпълнил точно и изцяло дадените от първоинстанционния съд указания за изправяне на констатираните нередовности на исковата молба, въззивният съд трябва да извърши проверка дали изначално тя е била нередовна, респ. дали дадените указания по чл. 129, ал. 2 ГПК са били правилни и изчерпателни. Когато преценката на първоинстанционния съд за нередовност на исковата молба е била неправилна, дадените указания по чл. 129, ал. 2 ГПК за тяхното изправяне също са незаконосъобразни, като тяхното неизпълнение в дадения от съда срок не представлява основание за връщане на исковата молба - по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК. В този смисъл, отговорът на поставения процесуалноправен въпрос, по който е допуснато въззивното определение до касационно обжалване, е следният: „При самостоятелната преценка дали исковата молба отговаря на изискванията за нейната редовност въззивният съд трябва да съобрази дали първоинстанционният съд е дал точни и конкретни указания за отстраняване на тези нередовности, като служебно следи за правилността на преграждащите хода на производството актове на първоинстанционния съд.“ Съдът е длъжен да разгледа и разреши всяко искане за защита на лични или имуществени права, когато се твърди, че те са накърнени (арг. чл. 2 ГПК), в случай че сезиращият го акт е допустим (при наличие на положителните абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи възникването и надлежно упражняване на процесуалното право на иск, респ. при липса на абсолютните или относителните процесуални пречки) и редовен (да е ясен спорният предмет, по отношение на който ще се формира силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение – арг. чл. 298, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 6, ал. 2 ГПК). Искът е редовен, когато ищецът е индивидуализирал предявеното пред съда спорно материално право – чрез субектите на материалното правоотношение, неговите правопораждащи юридически факти (основанието на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) и вида и обема на търсената съдебна защита (петитума на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК). За да обоснове предявения установителен иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, в исковата молба ищцата е навела фактическо твърдение, че новият съдружник при „Рентал Хаус и Яхт“ ООД – В. В., е внесъл своя дял от капитала на това търговско дружество чрез извършване на непарична вноска – чрез апорт на притежавания от ищцата имот (1/2 ид. част от правото на собственост върху процесния апартамент). В исковата молба се поддържа, от една страна, че правото на собственост върху този имот не е придобито от съдружника, извършил непаричната вноска, съответна на неговите дялове от капитала на търговското дружество, тъй като публичната продан, на която той е закупил процесната идеална част от правото на собственост върху релевантния апартамент, е недействителна – купувачът бил лице, което не е имало право да участва в наддаването (арг. чл. 496, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 490 ГПК и чл. 185 ЗЗД), а от друга, апортът – като деривативен придобивен способ, е нищожен поради допуснати процесуални нарушения при неговото учредяване, респ. поради обстоятелството, че в дружествения договор, заверен нотариално, не се сочи нито непаричната вноска, нито че тя се извършва с цел увеличаване на капитала. Въз основа на тези факти иска от съда вписването на процесния апорт да бъде обявено за недействително, респ. за несъществуващо обстоятелство. Обосновава правния си интерес от предявяване на този установителен иск с правното твърдение, че тя не е била страна в охранителното производство по вписване на непаричната вноска, поради което това вписано обстоятелство засяга нейното право на собственост върху предмета на апорта, като то възпрепятства упражняването на това вещно право – то е било предмет на два отделни искови процеса, образувани по предявени от нея искове с правно основание чл. 108 ЗС (за установяване със сила на пресъдено нещо принадлежността на спорния имот в нейния патримониум и предаване на владението върху него) и чл. 496, ал. 3 ГПК (за обявяване недействителността на оспорената продажба от съдебния изпълнител, приключила с влязло в сила Постановление за възлагане, на което съдружникът-купувач е основавал при извършване на апорта своята материална легитимация като носител на Ѕ ид. част от правото на собственост върху процесния апартамент). С уточнителна молба с вх. № 44869/11.05.2023 г. ищцата е изяснила, че надлежен ответник по предявения от нея установителен иск е търговското дружество, приобретател по оспорения апорт – „Рентал Хаус и Яхт“ ООД. Следователно, исковата молба не е била нередовна на основанията, които са послужили за връщане на исковата молба при процесуалните предпоставки на чл. 129, ал. 3 ГПК (първоначално ищцата не била уточнила колко иска с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предявява, а последствие не ги е обосновала съобразно тълкувателните разяснения, дадени по т. 3 от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС), а дадените указания за изправяне на несъществуващи нередовности на исковата молба се явяват незаконосъобразни, поради което неизпълнението им в дадения от съда срок не обуславя правилността на преграждащото определение на първоинстанционния съд. При съобразяване на изложените в исковата молба обстоятелства, очертаващи както правопораждащите предявеното материално право юридически факти, така и обема и вида на търсената съдебна защита, служебно задължение на съда е да подведе тези фактически твърдения под приложимата материалноправна норма, като разгледа действително предявения иск. В този смисъл, съобразно релевираните фактически твърдения, обосноваващи исковата претенция, ищцата е предявила иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ - за установяване със сила на пресъдено нещо, че вписаното увеличение на капитала чрез внасяне на непарична вноска от новия съдружник представлява несъществуващо обстоятелство (твърди се, че търговското дружество-приобретател не е придобило процесната идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент, тъй като съдружникът-праводател не е притежавал това вещно право), поради което не е следвало съдът да дава указания на ищцата да уточнява дали тя предявява други установителни искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, както и да ги обосновава съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени по т. 3 от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Исковата молба обаче е нередовна на друго основание, което обаче не е било констатирано от първоинстанционния съд – апортът като специфичен деривативен придобивен способ не подлежи на самостоятелно вписване в Търговския регистър, а в него се вписва обстоятелството, представляващо внасянето на дела от капитала при неговото увеличение чрез непаричната вноска (арг. чл. 119, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 119, ал. 1, т. 4 ТЗ), поради което след връщане на делото на първоинстанционния съд той следва да осъществи съответни процесуални действия за отстраняване на тази нередовност на исковата молба. Обстоятелството, че (по твърдение на ищцата) в момента са висящи две отделни искови производства (по предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 496, ал. 3 ГПК), не обосновава липсата, респ. отпадането на правния ѝ интерес от установителния иск. Напротив, с иска с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ ищцата иска със сила на пресъдено нещо да се отрече – чрез вписването на увеличението на капитала чрез процесната апортна вноска, формалната материалноправна легитимация на търговското дружество-приобретател като собственик на съответната идеална част от правото на собственост върху процесния имот, която ищцата твърди, че ѝ принадлежи. По този начин, както по отношение на нея, така и по отношение на трети добросъвестни лица това вписано обстоятелство ще се счита занапред за неосъществено в обективната действителност - след уважаване на предявения установителен иск и заличаването на вписването по реда на чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Следователно, заличаването на твърдяното порочно вписване ще се отрази и върху правната сфера на ищцата, която твърди, че е действителният носител на процесното вещно право, предмет на оспорения апорт (този факт ѝ придава качеството на лице с правен интерес по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ). Цитираната от въззивния съд практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 65/15.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 446/2016 г., I т. о., ТК, с което се приема, че предявеният иск за установяване несъществуването на вписано обстоятелство по партидата на капиталово дружество, а именно внасянето на съответна част от капитала чрез апортна вноска, е недопустим поради липса на правен интерес, не е относима по настоящия казус. Процесният апорт не е учредителен, а последващ (с него се е достигнало до увеличаване на капитала на ответното търговско дружество), поради което ищцата не би могла да иска установяване на недействителност на учредяването с иск по чл. 70, ал. 1 ТЗ, какъвто е разглежданият в това решение казус. Но тъй като ищцата твърди, че е предявила в отделни съдебни производства искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 496, ал. 3 ГПК – с твърдения, както че процесният апорт като специфичен деривативен придобивен способ е нищожен, така и че продажбата на спорните идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент – в изпълнителното производство, на която новият съдружник е обосновал своята материална легитимация като техен носител, е недействителна, след връщане на делото на СГС първоинстанционният съд следва да съобрази дали изхода по тези дела е преюдициален за правилното решаване на правния спор, предмет на настоящото исково производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Определение № 3136/19.12.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3219/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в. ОТМЕНЯ въззивно Определение № 3136/19.12.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3219/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в, както и потвърденото с него прекратително Определение № 3652/25.10.2023 г., постановено по т. д. № 668/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав. ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него – при съобразяване на указанията в обстоятелствената част на настоящото Определение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.