Р Е Ш Е Н И Е № 299 София 04.07.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1279/2010 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. Й., [населено място], [община], В. област, подадена от пълномощника и адвокат Я. С., срещу въззивно решение №522 от 26.04.2010 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. №539/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение №83 от 26.05.2009 г. на Провадийския районен съд по гр.д. №140/2008 г. за отхвърляне иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ за сумата от 2 191.80 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 07.04.2008 г. – 07.10.2008 г. Въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала оставането си без работа за исковия период. Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че от представеното копие от трудовата книжка не може да се приеме за доказано оставането и без работа по трудово правоотношение за исковия период. Ответникът [община] не е заявил становище по жалбата. С определение №504 от 04.04.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №522 от 26.04.2010 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. №539/2010 г. в обжалваната част. Обжалването е допуснато поради това, че повдигнатият процесуалноправен въпрос относно възможността за доказване оставането без работа с извлечение от трудова книжка е решен в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което незаконно уволненият работник или служител е останал без работа, е осъдителен. За да бъде уважен този иск трябва да са налице следните предпоставки: признаване уволнението за незаконно, наличие на вреда, която в случая се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение или с разлика във възнагражденията за предвидения от закона максимален срок от 6 месеца. Доказването на вредата/оставане без работа по трудово правоотношение/ е в тежест на ищеца, поради това, че този иск не е конститутивен за разлика от исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Това може да стане с всички доказателствени средства – най- често на практика – трудова книжка и удостоверение от бюрото по труда. В този смисъл са решение №1017 от 22.12.2009 г. по гр. дело №315/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение №707 от 22.12.2009 г. по гр. дело №3164/2008 г. на ВКС, II г.о. и решение №573 от 30.10.2009 г. по гр. дело №5163/2008 г. на ВКС, II г.о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ е неоснователен, тъй като не е доказано оставането без работа на ищцата за процесния период въпреки представеното от нея и неоспорено от ответника извлечение от трудова книжка. Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че това обстоятелство е доказано. Изложените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, е в размер на 372.23 лв. Оттук следва, че обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за срок от шест месеца, през които ищцата е бил без работа, е в размер на 2233.38 лв. Ето защо искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ трябва да се уважи изцяло като основателен и доказан. Съобразно изхода на спора на ищцата трябва да се присъдят 250 лв. деловодни разноски, а ответникът [община] трябва да бъде осъден да плати държавна такса 175.90 лв. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №522 от 26.04.2010 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. №539/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение №83 от 26.05.2009 г. на Провадийския районен съд по гр.д. №140/2008 г. за отхвърляне на предявения от С. Н. Й., [населено място], [община], В. област, срещу [община] иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ за сумата от 2 191.80 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 07.04.2008 г. – 07.10.2008 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [община] да заплати на С. Н. Й., [населено място], [община], В. област, 2 191.80 лв. - обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 07.04.2008 г. – 07.10.2008 г., през който е останала без работа поради незаконното уволнение, заедно със законната лихва от 03.06.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 250 лв. деловодни разноски. ОСЪЖДА [община] да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса 175.90 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.