О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 372 гр. София, 08.08. 2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 644 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗД „Бул Инс” АД със седалище в [населено място] срещу определение № 12086 от 11.12.2020 г. по в. гр. д. № 5718/2019 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е изменено по реда на чл.248 ГПК постановеното по делото въззивно решение № 11778 от 04.08.2020 г. в частта за разноските като е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. П. К. от САК адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 7 074 лв. на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение и за отхвърляне на уважената от въззивния съд молба по чл.248 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че неправилно и в противоречие с практиката на ВКС в решение № 165 от 26.10.2020 г. по т. д. № 93/2010 г. на ІІ т. о., решение № 97/06.07.2009 г. и определение № 92 от 23.10.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ІІ т. о. въззивният съд е присъдил адвокатско възнаграждение на адв. К., без в договора за правна защита и съдействие да е посочено конкретно основание от кръга на визираните в чл.38, ал.1, т.1 - т.3 ЗА, при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от адв. П. К. - процесуален представител на П. К. Н. и П. И. Н. в производството пред Апелативен съд - София, в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение. В отговора е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за производството по частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК. С определение № 12086 от 11.12.2020 г. състав на Апелативен съд - София е изменил постановеното по в. гр. д. № 5718/2019 г. въззивно решение от 04.08.2020 г. в частта за разноските като с оглед изхода на въззивното производство е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. П. К. от САК адвокатско възнаграждение за оказано във въззивното производство безплатно процесуално представителство на ищците по делото П. К. Н. и П. И. Н. в размер на 7 074 лв. на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Неоснователни са оплакванията в частната жалба за неправилност на обжалваното определение поради липса на яснота относно основанието за договаряне и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. В производството по в. гр. д. № 5718/2019 г. на Апелативен съд - София ищците П. Н. и П. Н. са представлявани от адв. П. К. от САК. Представителната власт на адв. К. е учредена с пълномощно от 24.04.2014 г. /намиращо се на л.6 от първоинстанционното дело/, с което адв. К. е овластена да предяви искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 10.04.2014 г. смърт на В. П. Н. - дъщеря на ищците, и да води делото за обезщетение до окончателното му приключване пред съдебните инстанции. Към пълномощното е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е вписано, че адв. К. ще осъществи процесуалното представителство по делото безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Впоследствие във всички депозирани пред инстанциите по същество молби за присъждане на адвокатско възнаграждение, както и в адресираните до Апелативен съд - София въззивна жалба и отговор на въззивна жалба, адв. К. е посочвала, че претендира адвокатско възнаграждение, договорено и дължимо при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл.38, ал.2 ЗА. В мотивите към обжалваното определение въззивният съд е отбелязал изрично, че адвокатското възнаграждение за въззивното производство се дължи на основание чл.38, ал.1, т.2 вр. чл.38, ал.2 ЗА, поради което определението не е незаконосъобразно поради релевираното от частния жалбоподател нарушение на чл.38 ЗА и не противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл.38 ЗА. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид характера на обжалваното определение, с което е разгледана молба по чл.248 ГПК, за производството по частната жалба не се дължат разноски, а съответно и адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 12086 от 11.12.2020 г. по в. гр. д. № 5718/2019 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е изменено по реда на чл.248 ГПК постановеното по делото въззивно решение № 11778 от 04.08.2020 г. в частта за разноските като е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. П. К. от САК адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер на 7 074 лв. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :