Р Е Ш Е Н И Е
№ 309
София, 29 юни 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар: Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
н. дело № 897/2012 година
Производството по делото е по реда на чл. 420, ал.2 от НПК и е образувано по искане на осъдените И. Т. С. и И. В. Г. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 21/05.03.2012 г., постановено по ВНОХД № 499/2011 г. от Окръжния съд – Враца, с което е изменена частично осъдителната присъда № 105/25.10.2010 г., постановена по НОХД № 940/08 г. от Районен съд – Враца.
В искането за възобновяване на делото, подадено от името на осъдения С., се съдържа позоваване на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Отправеното искане е за намаляване на наложените наказания.
Искането за възобновяване на делото, подадено от името на осъдения Г., се позовава на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК. Към искането е постъпило и допълнение, с което се поддържа и довод за незаконност на въззивния съдебен състав. Поддържат се алтернативни искания – за отмяна на решението и оправдаване на осъдения, връщане на делото в предходен процесуален стадии или намаляване на наложените наказания.
В съдебното заседание пред ВКС осъденият И. Т. С. и неговият процесуален представител поддържат искането за възобновяване.
Осъденият И. В. Г. и процесуалният представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, поддържат искането за възобновяване.
Гражданският ищец и частен обвинител С. С. И. не се явява, редовно призована.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете искания за възобновяване.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното :
І. С присъда № 61/18.12.2007 г., постановена по НОХД № 157/2002 г. от Районния съд – Враца, подсъдимите И. Т. С., Д. В. Л., Н. Т. Й., И. В. Г., Ц. С. С., са били признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения за извършени спрямо С. И. престъпления по чл. 152, ал.3, т. 1 във вр. с ал.1, т. 2 от НК и по чл. 150 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
По протест на прокурора и жалба на частното обвинение с решение № 971/02.07.2008 г., постановено по ВНОХД №227/2008 г., Окръжният съд – Враца е отменил оправдателната присъда и е върнал делото за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото с присъда № 105/25.10.2010 г. по НОХД № 940/2008 г. подсъдимите са признати за виновни и осъдени за извършени на 17.10.2000 г. престъпления както следва :
- подсъдимият И. С. за две престъпления по чл. 152, ал.3, т. 1 във вр. с ал.1, т. 2 от НК, за което са му наложени наказания от по осем години лишаване от свобода и за две престъпления по чл. 150 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за което са му наложени наказания от по три години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание – осем години лишаване от свобода;
- подсъдимият Д. Л. за две престъпления по чл. 152, ал.3, т. 1 във вр. с ал.1, т. 2 от НК, за което са му наложени наказания от по седем години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание – седем години лишаване от свобода;
- подсъдимият Н. Й. за престъпление по чл. 152, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.2, за което му е наложено наказание седем години лишаване от свобода и по чл. 150, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание три години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание – седем години лишаване от свобода;
- на подсъдимият И. Г. за престъпление по чл. 152, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.2, за което му е наложено наказание осем години лишаване от свобода и по чл. 150, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание три години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание – осем години лишаване от свобода;
- на подсъдимият Ц. С. за престъпление по чл. 152, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.2, за което му е наложено наказание седем години лишаване от свобода;
- подсъдимите И. С., Н. Й. и И. Г. са осъдени да заплатят на гражданската ищца С. И. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл. 150 от НК.
- подсъдимите И. С., Н. Й., Д. Л., И. Г. и Ц. С. са осъдени да заплатят на гражданската ищца С. И. сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл. 152 от НК.
С въззивно решение № 49/ 08.04.2011 г., постановено по ВНОХД № 599/2010 г. от Окръжен съд – Враца, присъдата е изменена, както следва :
- в частта, с която подсъдимият С. е осъден за две престъпления по чл. 150 от НК, като е приложен чл. 26, ал.1 от НК и е намалено наказанието на една година и шест месеца лишаване от свобода, в частта, с която същият подсъдим е осъден за две престъпления по чл. 152, ал.3, т. 1 от НК, като е приложен чл. 26, ал.1 от НК и е намалено наказанието на четири години лишаване от свобода, определено и като общо по реда на чл. 23 от НК;
- в частта, с която подсъдимият Л. осъден за две престъпления по чл. 152, ал.3, т. 1 от НК, като е приложен чл. 26, ал.1 от НК и е намалено наказанието на три години лишаване и е отменено приложението на чл. 23 от НК;
- намален е размера на наложеното на подсъдимия Н. Й. наказание за извършено престъпление по чл. 150 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода и за престъплението по чл. 152, ал.3, т. 1 от НК на три години и шест месеца лишаване от свобода. Извършена е корекция и в размера на определеното общо наказание – намалено до три години и шест месеца;
- намален е размера на наложеното на подсъдимия И. Г. наказание за извършено престъпление по чл. 150 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода и за престъплението по чл. 152, ал.3, т.1 от НК на четири години лишаване от свобода. Извършена е корекция и в размера на определеното общо наказание – намалено до четири години;
- намален е размера на наложеното на подсъдимия Ц. С. наказание за извършено престъпление по чл. 152, ал.3, т.1 от НК на три години лишаване от свобода;
- намален е размера на присъденото обезщетение за нанесените на С. И. неимуществени вреди от престъплението по чл. 152, ал.3, т.1 от НК на 25 000 лева и размера на обезщетението за неимуществените вреди от престъплението по чл. 150 от НК на 10 000 лева.
Решението като необжалваемо е влязло в сила.
По искане за възобновяване на делото, подадено от главния прокурор, и по искане за възобновяване, подадено от всички осъдени лица, е образувано н.д. № 1853/2011 г. по описа на ВКС, І н. о..
В искането за възобновяване на главния прокурор е била оспорена справедливостта на наложените наказания, като са излагани доводи, че те следва бъдат определени при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Поддържани са и доводи за заниженост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Отправеното искане е било за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване както на наказанията, наложени на подсъдимите, така и на обезщетенията за неимуществени вреди.
В искането за възобновяване на осъдените лица е имало позоваване на всички касационни основания.
С решение № 385/17.10.2011 г. на ВКС по н. д. №1853/2011 г., първо наказателно отделение, доводите, поддържани в искането за възобновяване на главния прокурор, са приети за основателни. Касационният състав е констатирал неправилност в изводите на окръжния съд при индивидуализация на наказанията, надценяване на относителната тежест на смекчаващите вината обстоятелства, включително и продължителността на процеса, без да са съобразени всички фактори на които се дължи забавянето му. При тези съображения и на основание чл. 422, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК касационният състав е отменил въззивния съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане. Със същото касационно решение искането за възобновяване на осъдените е отчетено като неоснователно, тъй като не са открити претендираните с него касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3 от НПК.
След връщането на делото е постановено сега атакуваното въззивно решение № 21/05.03.2012 г. по ВНОХД № 499/2011 г. на Окръжния съд – Враца, с което присъдата е изменена, както следва :
- в частта, с която подсъдимият С. е осъден за две престъпления по чл. 150 от НК, като е приложен чл. 26, ал.1 от НК и в частта, с която същият подсъдим е осъден за две престъпления по чл. 152, ал.3, т.1 от НК, като е приложен чл. 26, ал.1 от НК. Увеличен е размера на наложеното наказание за престъплението по чл. 152, ал.3, т.1 от НК от осем години лишаване от свобода на девет години и шест месеца лишаване от свобода. Извършена е и корекция на общото наказание, което е определено в размер на девет години и шест месеца;
- в частта, с която подсъдимият Л. осъден за две престъпления по чл. 152, ал.3, т.1 от НК, като е приложен чл. 26, ал.1 от НК, намален е размера на наложеното наказание на пет години лишаване от свобода и е отменено приложението на чл. 23 от НК;
- намален е размера на наложеното на подсъдимия Н. Й. наказание за извършено престъпление по чл. 150 от НК на две години и шест месеца лишаване от свобода и за престъплението по чл. 152, ал.3,т.1 от НК на шест години лишаване от свобода. Извършена е корекция и в размера на определеното общо наказание – намалено до шест години;
- намален е размера на наложеното на подсъдимия И. Г. наказание за извършено престъпление по чл. 150 от НК на две години и шест месеца лишаване от свобода и за престъплението по чл. 152, ал.3, т.1 от НК на седем години лишаване от свобода. Извършена е корекция и в размера на определеното общо наказание – намалено до седем години;
- намален е размера на наложеното на подсъдимия Ц. С. наказание за извършено престъпление по чл. 152, ал.3, т.1 от НК на пет години лишаване от свобода;
- присъдата е потвърдена в останалата й част.
ІІ. Подадените искания за възобновяване от осъдените И. С. и И. Г. са неоснователни.
Преди всичко следва да се уточни, че част от доводите на осъдения Г. относно наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК не могат да бъдат разглеждани изолирано от предходното касационно решение. В него ясно и недвусмислено е посочено, че фактическите обстоятелства по делото са били правилно установени от въззивната инстанция, това е сторено в съответствие с процесуалните изисквания и спрямо тях материалният закон е приложен правилно. Новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, както вече се каза, е резултат от уваженото искане за възобновяване на делото, подадено от главния прокурор. При това ново разглеждане, фактологията по делото, приета от втората инстанция, утвърдена с вече цитираното касационно решение, е останала непроменена, поради което за настоящия съдебен състав съществува пречка да обсъжда доводи за процесуални нарушения, а също и за неправилна квалификация на деянията, идентични на тези, които са били отхвърлени като неоснователни.
В допълнението към искането за възобновяване, подадено от осъдения Г., се поддържат доводи за незаконност на въззивния съдебен състав и единствено това възражение от процесуално естество подлежи на обсъждане.
Претендира се, че за съдия С. Н. са били налице предпоставките на чл. 29, ал. 2 от НПК, поради което е била длъжна да се отведе. Обстоятелствата, въз основа на които се поддържа наличието на предубеденост у съдията, се свеждат до твърдения за : участието му в съдебен състав, разгледал друг наказателен процес, воден срещу Г., приключил с осъдителна присъда, независимо от становището на прокурора, че не поддържа обвинението; след упражнения инстанционен контрол крайният резултат от този процес е оправдаване на Г., а последният на основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ е предявил иск срещу прокуратурата и РДВР – Враца.
Всички тези обстоятелства, според осъдения, обосновават предубеденост и заинтересованост на съдия Н. от изхода на настоящето дело.
Няма съмнение, че на всяко обвинено лице се дължи разглеждане на делото му от независим и безпристрастен съд, съгласно разпоредбата на чл. 10 от НПК и чл. 6 от КЗПЧОС. Съдът е длъжен да се отведе винаги, когато са налице предпоставките на чл. 29, ал.1 от НПК, а по чл. 29, ал.2 от НПК – само тогава, когато „.. поради други обстоятелства може да се счита за предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото..”. Изброените по-горе обстоятелства не дават основание да се заключи, че съдия Н. има предубеденост към осъдения и/или интерес да реши (повлияе на решението) във вреда на същия. Не е основание за отвод обстоятелството, че съдията е постановил осъдителен съдебен акт по дело, отнасящо се до друго обвинение, повдигнато срещу осъдения Г.. Наличие на предубеденост не може да се изведе нито от това, че съдията (респективно, съдебния състав, в който е участвал) се е произнесъл по вътрешно убеждение, независимо от позицията на прокурора, защото така изисква и чл. 293 от НПК, нито от това, че осъденият е предявил иск срещу прокуратурата и РДВР, основан на чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ.
Обобщено, извън изложените обстоятелства осъденият Г. не сочи други в подкрепа на твърденията си за предубеденост на съдията, поради което и доводът за незаконен състав, постановил въззивното решение, следва да се прецени като неоснователен.
По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание.
И в двете искания за възобновяване основен акцент на оспорването е неадекватна оценка на продължителността на наказателния процес.
С атакуваното въззивно решение са изпълнени указанията на касационната инстанция относно приложението на законовите норми, свързани с правилата за индивидуализация на наказанието, не са били установени други факти, относими към спорния въпрос за степента на отговорността.
Безспорно вярно е, че съдът е длъжен да отдаде необходимото значение на изтеклия период от време от извършването на престъпното посегателство до неговото санкциониране. Разумният характер на продължителността на процедурата се преценява според конкретните обстоятелства по делото, съобразявайки установените критерии по въпроса за „разумния срок” – сложност на делото, поведението на обвиненото лице и на органите на досъдебната фаза и съда. Именно от тази принципна позиция се е ръководел и предходният касационен състав (а съобразно указанията му и въззивният съд), като изрично в отменителното си решение е отчел продължителността на наказателния процес в неговата съдебна фаза, но и онези обстоятелства, които имат значение за преценката – сложност на казуса, както и че забавянето се дължи в голямата си част на процесуалното поведение на подсъдимите. Въззивната инстанция не се е отклонила от посоченото. Приела е, че изминалият период от време следва да се отчита като обстоятелство, имащо значение при определяне обема на наказателната принуда, като е изложила и съображения защо в настоящия случай това не предпоставя налагане на по-леки наказания от индивидуализираните с решението в пределите на чл. 54 от НК.
Характеристиката на деянията по начина на извършването им, извън необходимото за съставомерността по чл. 152, ал.3, т. 1 от НК – повече от две лица; осъществяването им в един не кратък период от време, очертава упоритост в предприетите спрямо пострадалата сексуални посегателства; фактът, че са осъществени две отделни посегателства по чл. 152 от НК и по чл. 150 от НК (подсъдимият И. С., всяко от тях и като продължавана престъпна дейност); естеството на принудата (психическа и физическа), нейното съдържание и насоченост; изключително тежкото състояние на пострадалата – посттравматично стресово разстройство, трайна промяна на личността й след преживения катастрофален стрес, което състояние има хроничен вид (виж, заключения на експертизите по този въпрос), правилно са отчетени от съда като данни, които открояват дейността и личността на осъдените, като такива с висока степен на обществена опасност.
Семейният статус на осъдения И. С. – вече женен и родител, не могат да бъдат разглеждани изолирано от данните за личността му, съдържащи се в съответните писмени доказателства (характеристики и свидетелство за съдимост), както и от тежестта на случая, защото деецът се характеризира и посредством деянието си. Вярно е, че към времеизвършване на посегателствата осъденият е бил с чисто съдебно минало, предвид незавършеност към този момент на част от наказателните производства, водени срещу него. Последните, а и не само те, са финализирани, видно от справката за съдимостта му, и очевидно висящият процес по настоящето дело не е приет от него като решаващ мотив за въздържане от противоправно поведение.
Неоснователни са твърденията на осъдения Г., че не са съобразени смекчаващите вината обстоятелства. Извън казаното по-горе за тяхното присъствие и тежест, коментирани и в предходното касационно решение, въззивният съд, отчитайки наличния лек превес на смекчаващите и вината обстоятелства, е предприел намаляване на определените от първата инстанция наказания, съответно от осем години на седем години лишаване от свобода за престъплението по чл. 152 от НК и от три години на две години и шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 150 от НК.
Определените наказания на осъдените - за С. малко над средния размер, предвиден за всяко едно от посегателствата, а за Г. в и под него, се явяват справедливи, съобразени с данните по делото за деянията и за личността на дейците и с необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 от НК.
Гражданската отговорност на подсъдимите също е намерила справедлив израз. Утвърдените от въззивния съд размери на присъдените обезщетения за неимуществени вреди са съразмерни с причинените на пострадалата И. болки и страдания, отчетени са изключително тежките негативните преживявания по време и след извършване деянията, трайните последици върху личността и психичното й здраве.
В предвид на изложеното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Т. С. и искането на И. В. Г. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 499/2011 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2. |