Р Е Ш Е Н И Е № 282 гр.София, 11 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Надя Цекова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 837/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимия М. С. П. и на защитника адв.Д. срещу решение № 20/04.03.2014 год. по въззивно нохд № 12/2014 год. на Бургаския апелативен съд. Поддържат се доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и искане за изменение и определяне на справедлив размер. Частният обвинител и граждански ищец А. П. И. поддържа в становището си, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Частните обвинители и граждански ищци А. П. П. и Х. П. П. не са изразили становище, нито са направили писмено възражение срещу подадените жалби. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Бургаският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 12/2014 год. потвърдил присъда № 47/17.12.2013 год. по нохд № 535/2013 год. на Сливенския окръжен съд, наказателно отделение, с която признал подсъдимия М. С. П. за виновен в това, че на 22.12.2012 год. в гр. Кр. направил опит да умъртви едно лице-баща си С. И. П., като деянието е останало недовършено по независещи от него причини и умъртвил чичо си П. И. П., като убийството е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убития. На основание чл.116, ал.1, т.3, пр.1, т.4 и т.6, пр.2 и пр.3 вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.54 вр.чл.58А, ал.2 и ал.3 НК го осъдил на 22 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил на основание чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Приложил чл.59, ал.1 НК за времето на предварителното задържане и чл.40, ал.4 НК за полагане на съответни медицински грижи за срока на наложеното му наказание. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на по 40 000 лева, които подсъдимият следва да заплати на гражданските ищци А. П., Х. П. и А. И. със законните последици и отхвърлил за разликата до пълните им размери. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства по делото, за размера на дължимите разноски и на държавната такса. Доводите в жалбите за явна несправедливост на наложеното наказание са основателни. Въззивният съд е приел за законосъобразно решението на подсъдимия да бъде наложено наказание доживотен затвор и заменянето му с наказание лишаване от свобода поради прилагане на диференцираната процедура по глава 27 НПК, както и определения при условията по чл.54 вр.чл.58А, ал.2 и ал.3 НК и при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства размер. Съдът безмотивно е възприел оценката на посочените за относими обстоятелства и въпреки възраженията за несправедливо завишаване на наказанието, обосновани с конкретни доказателства, не е изпълнил процесуалното си задължение да изясни личността на подсъдимия и да я изследва всестранно, поради което е потвърдил наказание, което е явно несправедливо по смисъла на чл.354, ал.5, т.1 НПК. При решаване на въпроса за необходимия размер на санкцията съдът не е обсъдил данните за относими обстоятелства, които дават указание за степента на обществена опасност на конкретния подсъдим, между които са упражняването на обществено полезен труд въпреки реално съществуващите затруднения за намиране на работа при конкретните социално-икономически условия, характеристиката, че поначало е добър човек. Всестранно и във вреда на подсъдимия са отчетени данните за криминални прояви, но не и съпътстващата информация за прекратяване на образуваните през 2006 год. досъдебни производства поради невменяемост. Съдът е бил длъжен да отдаде по-голямо значение на установеното, че неколкократно му е провеждано лечение в специализирани болнични заведения, включително и по негова инициатива, че е бил улеснен в значителна степен от личностовите особености, психическите проблеми и въздействието на алкохола, които водят до лабилност и вземане на необичайни решения като това да извърши престъпление, заключението на вещите лица в съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, според което има риск за възникване на нов епизод от заболяването и необходимост от наблюдение и лечение. Относими обстоятелства при решаването на въпроса за наказанието са подбудите, липса на адекватна реакция на институциите в случаи като настоящия при наличие на информация за поведение, предопределящо възможността за извършване на престъпления. Всички тези обстоятелства, наред с отчетените от инстанциите по същество, имат значение за определяне характера и степента на необходимата отговорност, за да се постигне съответствието между извършеното и целите по чл.36 НК. Цялостната им оценка води до извода, че справедливо за подсъдимия е наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите обстоятелства и в размер на 17 години. В този смисъл обжалваното решение следва да се измени. Затова на основание чл.354, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.3 вр.чл.348, ал.5, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 20/04.03.2014 год. по въззивно нохд № 12/2014 год. на Бургаския апелативен съд, постановено по отношение на подсъдимия М. С. П. в частта относно наказанието лишаване от свобода, което намалява на седемнадесет години. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: