Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 506                                        София, 01 декември  2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                Севдалин Мавров   при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 556/2009 г.   Производството е по реда на Глава Т. и трета НПК. Образувано е по искане на осъдения С. Ж. за възобновяване на н о х д № 3514/2008 година по описа на Варненския районен съд, 29-ти наказателен състав, на основание чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК. По основанието за допуснато нарушение на материалния закон, в искането се твърди, че молителят е признат за виновен и осъден въз основа на признати факти от обвинителния акт, които нито от обективна, нито от субективна страна осъществяват състава на престъплението квалифицирана измама по чл. 210 ал. 1, т. 2 и 5, вр. чл. 209 ал. 1 НК. По основанието за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, възраженията са свързани с предходното основание, по-конкретно за допуснати нарушения от съда при постановяване на съдебен акт след проведено съкратено следствие. Твърди се, че мотивите към оспорваната присъда са толкова кратки и лаконични, че по същество тази характеристика е приравнена на липса на мотиви – чл. 348 ал. 3, т. 2 НПК. Твърди се, че в мотивите изобщо не е обсъден въпросът с липсата на вредни последици за пострадалите, поради възстановянате на щетите с банкови преводи, доказателствата за които са представени в съдебното заседание. Изрично се възразява срещу процесуалната годност на обвинителния акт да формулира обвинение /в обстоятелствената му част/ по отношение на искателя Ж. Твърди, се че въпреки двукратното връщане на делото на прокурора за отстраняване на този недостатък, прокурорът упорито не изпълнявал указанията на съда и внасял обвинителен акт със същото съдържание. Направено е алтернативно искане – или въз основа на фактите описани в обвинителния акт, касационният съд, по реда на възобновяването да отмени присъдата на Варненския районен съд и да оправдае Ж. , или да се върне делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция осъденият Ж. се явява лично и с новоупълномощен защитник – адвокат И от Варненския адвокатски съвет. Последният поддържа искането по изложените в него съображения и пледира за оправдаване на осъдения след възобновяване на наказателното производство и отмяна на атакуваната присъда. Осъденият в правото си на лична защита прави изрично искане настоящата инстанция да направи нова правна преценка на фактите отразени в обвинителния акт относно неговата дейност. Иска да бъде оправдан. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Счита, че съдът е изпълнил законосъобразно диференцираната съдебна процедура по глава двадесет и седма НПК относно съкратеното съдебно следствие. Позовава се на ТР № 1/2009 година на ОСНК на ВКС, посветено на тази проблематика. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Възраженията на защитата на осъдения, в искането и устната пледоария в съдебно заседание, налагат обсъждане на процесуалната история на делото. Първият обвинителен акт е внесен във Варненския районен съд /без съпроводително писмо/, въз основа на който е образувано н о х д № 2207/2007 година. По това дело съдията – докладчик е констатирал, че в обвинителния акт не е уточнена задружната престъпна дейност на четиримата обвиняеми, по отношение престъплението по чл. 210 НК, приел, че процесуалното нарушение е отстранимо и върнал делото на прокурора за отстраняването му. На 15.11.2007 година в районния съд бил внесен обвинителен акт с идентично на първия съдържание, т. е. без да се изпълнят указанията на съдията – докладчик. Последвало ново връщане на делото на прокурора, с разпореждане от съдията докладчик, с аналогични указания, които отново не били изпълнени. При третото внасяне на обвинителния акт, също с неизпълнени указания, съдът насрочил открито съдебно заседание, в което тримата подсъдими /междувременно единият от обвиняемите – С. С. починал и наказателното производство спрямо него било прекратено/ направили искане за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма НПК „Съкратено съдебно следствие”, в хипотезата на въпросите за предварително изслушване по чл. 371, т. 2 НПК – подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът направил преценката съобразно изискванията на чл. 372 ал. 4 НПК, като първо установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства. Това са писмени и гласни доказателства, от които става ясно, че искателят не само е предоставил документите за изповядване на сделка с недвижими имоти на нотариуса, но е присъствал на сделката, нотариусът е взел данни за връзка с него след вписване на сделката, на него след известно време „купувачът” на имотите е продал един от тях. Освен това, съдът постановил определение с което обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С цитираната присъда, районният съд признал жалбоподателя Ж. за виновен в това, че на 5.05.2005 година, в гр. В., след предварителен сговор с П. П. А. , С. И. С. и Д. Т. Г. с цел да набави имотна облага за себе си, възбудил заблуждение у нотариус Г. И. с рег. № 2* с район на действие ВРС и с това причинил имотна вреда на Р. Р. Ш. и на И. Н. Т. Ш. , в размер на 21 103 лева, като имотната вреда е в големи размери - прест. по чл. 210 ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. с чл. 209 ал. 1 НК. На основание чл. 55 ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание шест месеца лишаване от свобода, условно, за срок от три години. Искането за възобновяване на наказателното производство е основателно. Преди всичко, основателно е възражението направено в искането, че обвинителният акт, въз основа на който е образувано наказателното производство и с който са определени рамките на предмета на доказване за съда и страните, не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК. В алинея втора на този текст е посочено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват престъплението, извършено от обвиняемия и времето, мястото и начинът на извършването му. Съгласно задължителните указания /в съобразителната част/ дадени в т. 4.2, абз.2 от Тълкувателно решение № 2/2002 година на ОСНК при ВКС: „В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му /чл. 82, ал. 1, т. 1 НПК /отм./. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога би могло да създаде предпоставки за допускане на абсолютното процесуално нарушение по чл. 352, ал. 3, т. 3 НПК /отм./” Конкретният случай е илюстрация на обсъжданите проблеми в цитираното тълкувателно решение. Първо, от изложената по-горе информация за съдържанието на обвинителния акт /изготвен от прокурор П. и внесен в съда от районния прокурор Г. / по отношение на осъдения Ж. става ясно, че в най-важния от процесуална гледна точка прокурорски документ – обвинителния акт, липсват фактите свързани с описание на съставомерните от обективна и субективна страна елементи за престъплението „квалифицирана измама” по чл. 210 ал. 1, т. 2 и 5 НК. Не са посочени данни и обстоятелства за да се направи извод за задружна престъпна дейност от категорията на „предварителен сговор.” Именно в този аспект са били указанията на съдията - докладчик при връщането на делото. [1] Второ, с оглед на проведеното съкратено съдебно следствие, обективно са създадени предпоставки за допускане от страна на съда на абсолютното процесуално нарушение по чл. 348 ал. 3, т. 3 НПК – липса на мотиви за инкриминираната дейност на осъдения Ж. Трето, това е ограничило съществено правото на участвалия в съдебното заседание представител на обвинението - прокурор В. П. Въпреки, че би могла, тя не е протестирала присъдата на първостепенния съд, именно поради това, че абсолютното процесуално нарушение е допуснато поради нарушенията допуснати при изготвянето и внасянето на обвинителния акт. Четвърто, липсата на факти за инкриминираната дейност на осъдения, най – вече е засегнала неговите права, като страна в процеса, както и тези на защитата му. При проверката по делото по повод доводите на защита на осъдения, за липса на вредни последици за Р. Ш. и съпругата му, настоящият състав констатира, че писмените доказателства представени от осъдения пред съда, за възстановени съставомерни щети, касаят друг случай, / този, в който нотариус е била П. С. , с рег № 335 към Нотариалната камара и район на действие – Варненски районен съд/, за който материалите са били отделени в отделно наказателно производство. Поради изложеното и с оглед естеството на констатираните нарушения, попадащи в обхвата не само на хипотезата по чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК, но и тази по т. 3 на същия текст, която има абсолютен характер, не позволява понататъшно обсъждане на останалите възражения в искането за възобновяване на наказателното производство срещу осъдения Ж. Настоящият състав намира, че е налице касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, като предпоставка както за допустимост на искането за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК, така и за неговата основателност. За да се отстранят посочените процесуални нарушения е наложително възобновяването на наказателното производство, отмяната на атакуваната присъда само по отношение на искателя С. Д. Ж. и връщане на делото на районната прокуратура в гр. В., за отстраняване на процесуалните нарушения свързани с изготвянето на обвинителния акт, относно дейността на осъдения Ж. Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н о х д № 3514/2009 година по описа на Варненския районен съд, двадесет и девети наказателен състав. ОТМЕНЯВА присъда № 95/19.02.2009 година постановена от Варненски районен съд, двадесет и девети наказателен състав по н о х д № 3514/2008 година, само по отношение осъдения С. Д. Ж. и ВРЪЩА делото на Варненската районна прокуратура за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ:   [1] Упоритото и безпринципно процесуално поведение на прокурорите изготвили и внесли обвинителните актове, без да са изпълнени указанията на съда, би следвало да се има предвид от административния ръководител на Варненската окръжно прокуратура, като информация за правомощията му по реда на чл. 39 ал. 3 от ЗСВ.