Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
София, 11.07.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 4992/2013 година
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 53 от 13.01.2014г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на [фирма] [населено място], представляван от адв. Л.В., на въззивно решение №240 на Врачански окръжен съд, постановено на 03.06.2013год. по в.гр.дело №293/2013год., поправено с решение № 284 от 21.06.2013г. С това решение след отмяна на решение №220/18.03.2013 г по гр.д.№ 5072/12 г по описа на ВрРСъд, въззивният съд е признал уволнението за незаконно и е отменил като незаконосъобразна заповед №85/29.11.2012г. на Управителя на [фирма] [населено място] , с която на осн. чл. 188 т.3 вр. с чл.190 ал.1 т.3 вр. с чл. 126 т.7 ,т.10 и т.13 вр. с чл. 187 т.3 т.7 и т.10 вр. с чл. 193 ал.1 от КТ на В. Т. Н. е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” и е прекратено трудовото й правоотношение на длъжност шофьор на тролейбус в [фирма] [населено място]; възстановил е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност- шофьор на тролейбус в [фирма] [населено място]; осъдил е [фирма] [населено място] да заплати на В. Т. Н. сумата от 3202,68лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода 29.11.2012г. до 29.05.2013г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска - 30.01.2013г., до окончателното изплащане на сумата, както и 700/седемстотин/ лева разноски пред двете съдебни инстанции, а по сметка на ВрОС държавна такса от 120,10 лв.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът е превишил правомощията си по чл.269 ГПК, тъй като нито с исковата молба, нито с въззивната жалба е посочено като основание за незаконосъобразност на заповедта нейната немотитвираност поради обстоятелството, че в титулната й част е посочена нормата на чл.190 т.3 КТ , а в мотивите липсва посочване на повтарящи се най-малко три пъти нарушения на трудовата дисциплина. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло. Претендира присъждането на деловодни разноски.
В отговора си по касационната жалба, подаден чрез адв. Я., В. Т. Н. взема становище за неоснователност на същата. Претендира присъждането на деловодни разноски.
С цитираното по-горе определение № 53 от 13.01.2014г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос “при констатиране на несъответствие в заповедта между цифрово посочените правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение и словесно описаните в мотивите на заповедта , следва ли съдът сам да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част или констатирането на това несъответствие е достатъчно за отмяна на заповедта като незаконосъобразна без да се разглежда спора по същество”. Прието е, че с въззивното решение този въпрос ре шен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №476 от 04.04.2012г. по гр.д.№1413/2010г. на ВКС, ІV ГО, и решение № 346 от 23.07.2010г. по гр.д.№468/2009г. на ВКС, ІV ГО.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
В. Т. Н. е предявила против [фирма] [населено място], искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. С първоинстанционното решение исковете са отхвърлени като неоснователни, тъй като според съда поведението на ищцата на 31.10.2012г. като водач на тролейбус №107 по линия 41/1 в [населено място] и извършените от нея нарушения, представлявали грубо нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика: неспазване график и разписание, неизпълнение на устно разпореждане на длъжностно лице/диспечер/ във връзка с изпълнение на служ. задължения и правилника на вътрешния трудов ред. Според ВРСъд наложеното най-тежко дисциплинарно наказание – уволнение, отговаряло на критериите по чл. 189 от КТ: тежестта на извършеното нарушение, пострадалите граждани и цялостното поведение на ищцата, не спазваща на 31.10.2012г. разпореждане на диспечер, без наличие на основателни причини за такова поведение.
В обжалваното решение въззивният съд е изложил съображения, че уволнението е незаконно поради това, че при издаването на заповедта работодателят е нарушил императивната норма на чл.195 КТ – заповедта е немотивирана, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение е на основание чл.190 ал.1 т.3 – поради системни нарушения на трудовата дисциплина, а в мотивите е посочено само едно нарушение – на 31.10.2012г. и не са посочени повтарящи се най-малко три пъти нарушения. Счел е, че при констатиране на немотивираност на обжалваната заповед според съд. практика , съдът не е длъжен да разглежда спора по същество, а това е достатъчно основание за отмяна на издадената заповед като незаконосъобразна поради немотивираност. Въззивният съд е приел и това, че във връзка с поддържаното от работодателя по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд становище, че ищцата е била и многократно наказвана, от приложеното копие от ЛТД било установено, че на 20.09.2012г. й е било наложено дисциплинарно наказание “забележка”, а на 14.11.12г. дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Обосновал е извод, че тези нарушения на трудовата дисципилна не са включени в мотивировката на атакуваната заповед, а и за наложените по отношение на тях наказания нямало писмени данни заповедите на управителя на дружеството да са влезли в законна сила, като в тежест на работодателя било да докаже тези факти и обстоятелства, които обаче са ирелевантни за момента предвид изводите на съда немотивираност на заповедта. Предвид изложеното е счел исковете за основателни.
С посочените в определението по чл. 288 от ГПК по делото съдебни актове от обхвата на задължителната за съдилищата практика - решение №476 от 04.04.2012г. по гр.д.№1413/2010г. на ВКС, ІV ГО, и решение № 346 от 23.07.2010г. по гр.д.№468/2009г. на ВКС, ІV ГО., е прието, че “в случаите, когато работодателят е посочил погрешна правна квалификация, дори несъществуващ текст на закона, това обстоятелство не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото; същевременно, задължение на съда е да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част от акта на работодателя, а след това да извърши и проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма”.
Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК намира за правилно разрешението на изведения по настоящото дело правен въпрос, възприето в цитираните решения на ВКС, каквато е и трайната практика на ВКС, обективирана и в други актове, постановени по реда на чл.290 ГПК - например в решение № 99 по гр.д. № 389 за 2009 г. на ІV ГО и др., решенията по гр.д.№210/2009г. и по гр.д.№1629/2009г. на ВКС, ІV ГО, решение № 746 по гр.д. № 119 за 2010 г. на ІІІ ГО, и др. Съгласно последното при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение. При противоречие между тази квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства , меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства.
При проверката по чл. 290, ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение, съдът намира следното:
Решението е неправилно.
Съобразно дадените от състава на Върховния касационен съд отговори, обосновката на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта, а не посочената правна квалификация, определя основанието за уволнение и при противоречие между тях, съдът взема предвид именно изложението на фактите. В тези случаи заповедта не е лишена от мотиви, поради това не може да бъде отменяна на формално основание като постановена в противоречие с чл. 195 КТ, както е процедирал въззивният съд, и спорът относно нейната законосъобразност, следва да се разгледа по същество.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 2, пр. 2 и ал. 3 от ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да въз основа на мотивационната част на уволнителната заповед да определи действителното основание за уволнение, да извърши самостоятелна преценка на имащите значение за спора факти, установени от събраните по делото доказателства, както и да провери наличието на елементите от състава на приложимата правна норма. В новото си решение въззивният съд следва да обсъди събраните доказателства по делото и въз основа съвкупната им преценка да формира извода си законосъобразно ли е уволнението или не. Въззивният съд, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ГПК следва да се произнесе и по претенциите на страните за присъждане на разноските, направени по делото пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение №240 на Врачански окръжен съд, постановено на 03.06.2013год. по в.гр.дело №293/2013год., поправено с решение № 284 от 21.06.2013г.
ВРЪЩА делото на Врачански окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |