4 Р Е Ш Е Н И Е №22 С., 21.02.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 693 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. Я., чрез пълномощника му адвокат И. Д., против решение от 21.01.2011 г., постановено по гр.д. № 10447 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-А гражданско отделение, с което е оставено в сила решение от 8.05.2009 г. по гр.д. № 11951/2006 г. на Софийски районен съд, 37-ми състав за отхвърляне на предявените от Г. М. Я. против Национален център за аграрни науки /сега Институт по криобиология и хранителни технологии/ ревандикационни искове за предаване владението на ПИ с площ от * кв.м., обозначен по буквите А. по скица-приложение към исковата молба и с местонахождение кв.* по плана на [населено място], Н. „Х.-В.”, който попада в част от УПИ * и терен, отреден за изграждане на улица, както и на * ид.ч. от двуетажно производствено хале със застроена площ от * кв.м., застроен в същия имот, както и установителния иск за собственост на същия имот, предявен срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и срещу Столична община. К. е изложил твърдения, които по същество се свеждат до доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон по отношение изводите на съда, че имота не съществува реално в размерите, в които е отчужден, а наличието на незастроена площ не е достатъчно за възстановяване на собствеността по силата на закона, т.к. засегнатите собственици разполагат с възможността по чл.2, ал.5 З. да поискат отделяне и реално връщане на земята или част от нея за обособяване на парцел. Иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове, като му се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба Институт по криобиология и хранителни технологии, [населено място] оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски, а държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Столична община не са изразили становище в настоящото производство. С определение № 909 от 17.10.2011 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с ТР №1/95 г. на ОСГК на ВС и ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС по въпросите: 1. налице ли е предпоставката за настъпване на реституционния ефект по чл.1 ЗВСОНИ, а именно отчуждения имот да съществува реално до размерите, в които е отчужден, когато имотът е одържавен като земеделска земя, а впоследствие е включен в регулационния план и е отреден за мероприяти и 2. в случай на частично застрояване на отчужден по ЗОЕГПНС незастроен имот, настъпва ли реституционния ефект по ЗВСОНИ, върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост Ищецът е основал исковете на твърденията, че имота е отчужден от негов наследодател по ЗОЕГПНС и на основание ЗВСОНИ му е възстановена собствеността. Съдът е приел, че не е установена активната легитимация на ищеца, тъй като имотът е одържавен като земеделска земя, а впоследствие е включен в регулационния план и е отреден за мероприятия, т.е. той не съществува реално във вида, в който е бил отчужден като обект на собственост. Счетено е, че дори да се приеме, че е налице хипотезата на частично застрояване, отново не е настъпил реституционния ефект – след като имота не съществува по градоустройствения план, тъй като по силата на териториално устройствен план е отреден за обществено мероприятие и е застроен, този имот е трансформиран. В тежест на ищеца е да установи, че имотът не е засегнат от мероприятия по регалационния план, респ. че отредените мероприятия не са реализирани, в който случай наличието на незастроена площ не е достатъчна за възстановяване на собствеността по силата на закона, т.к. засегнатите собственици разполагат с възможността по чл.2, ал.5 З. да поискат отделяне и реално връщане на земята или част от нея за обособяване на парцел. По делото не е доказано реализиране на такава административна процедура, поради което следва да се приеме, че не е установено твърдяното придобивно основание. Изводите на съда по материално правните въпроси, обусловили допускане до касационно обжалване, противоречат на задължителните за съдилищата указания по приложение на материалния закон в ТР №1/95 г. на ОСГК на ВС и ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС според които промените във функционалното предназначение на имота са без правно значение за действието на реституцията и новото строителство в незастроен имот е пречка за неговото реституиране, освен ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията. Р. по ЗВСОНИ настъпва по силата на закона и за защита правото на собственост не е необходимо провеждане на административна процедура, включително и по чл.2, ал.5 З., нито пък възстановеният имот да е нанесен в плана /в този смисъл решение № 86 от 15.06.2011 г. по гр.д. № 722/2010 г., ВКС, ІІ г.о./ По основателността на касационната жалба: Не се спори между страните, а и събраните доказателства установяват, че от наследодател на ищеца са придобити, а впоследствие отчуждени по ЗОЕГПНС и актувани като държавна собственост земеделски имоти, отразени в плана с пл. № *. Процесният имот от * кв.м., съставляващ част от УПИ *, кв.* по плана на [населено място], м.”Н. Х.-В.” е част от отчуждения имот. Спорът по делото е дали имотът съществува във вида, в който е одържавен с оглед застрояването му с производствено хале преди влизане в сила на ЗВСОНИ, както и за законността на застрояването. Законността на застрояването е неотносима в настоящия случай, тъй като възстановяване на собствеността на незаконно застроен имот настъпва само в хипотезите на когато имота е отнет без правно основание или е отчужден не по установения в закона ред – арг. от чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и чл.2, ал.6 З.. Процесният имот е отчужден по ЗОЕГПНС и реституцията настъпва при условията на чл.1 ЗВСОНИ, в която хипотеза застрояването, независимо от неговата законност, е пречка за възстановяване на собствеността, освен ако от незастроената част отговаря на изискванията за самостоятелно урегулиране, в който смисъл е тълкуването в т.2 на ТР №1/95 г. на ОСГК на ВС. В настоящия случай обаче правото на собственост не е възстановено, включително и върху свободната от застрояване площ от * кв.м., която според експертното заключение отговаря на законовите изисквания за самостоятелно урегулиране, тъй като имотът представлява публична държавна собственост по смисъла на чл.2, ал.1, т.4 Закон за държавната собственост и впоследствие е актуван като публична държавна собственост с акт № * от * г., поради което собствеността не подлежи на реално възстановяване, а правоимащия има право на обезщетение съгласно чл.2, ал.1, респ.ал.7 З. във вр.чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ. С оглед посочените мотиви въззивното решение, с което предявените искове са отхвърлени, следва да бъде оставено в сила. К. следва да възстанови направените от Институт по криобиология и хранителни технологии, [населено място] разноски за настоящото производство в размер на 500.00 лв. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 21.01.2011 г., постановено по гр.д. № 10447 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-А гражданско отделение. ОСЪЖДА Г. М. Я., ЕГН [ЕГН] [населено място], [улица] да заплати на Институт по криобиология и хранителни технологии, [населено място], [улица] разноски за касационното производство в размер на 500.00 /петстотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: