Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 36   София, 30,06,2010 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  -  Търговска колегия, І т.о.     в публичното заседание на петнадесети март през две хиляди и десета година в състав:                                              Председател:  Таня Райковска                                                       Членове:  Дария Проданова                                                                                                                                                       Тотка Калчева   при секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното  от съдията                  Проданова                   т.д.N 643 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на "Нова П. ;А. – в несъстоятелност срещу Решение № 33/18.03.2009 год. по т.д. № 427/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. С това решение, произнасяйки се по жалбата на А. за д. в. (АДВ) въззивният съд е отменил Решение № 439 от 29.11.2007 год. по т.д. № 18/2007 год. на Плевенския окръжен съд в обжалваната му част. С нея първоинстанционният съд е приел за неоснователен, предявеният от АДВ срещу "Нова П. ;А. (н) иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ за в. в общ размер 5218443.95 лв., материализирани в 3 влезли в сила данъчни облагателни актове (ДОА) от 1999 год. Въззивният съд е счел, че предявяването на вземанията по трите акта не е преклудирано, а самите в. не са погасени по давност. В частта с която искът на АДВ относно съществуването на вземанията по един ДРА и две Разпореждания на НОИ е бил уважен, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила. Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Произнасянето е по въпроса: Приложима ли е разпоредбата на чл.116 б."а" ЗЗД по отношение на публичноправни в. за които е постигнато споразумение в рамките на производството по несъстоятелност. В касационната жалба, „Н”А. (н) се позовава на неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл.281 т.3 ГПК. Искането е за касиране на решението на ВТАС и произнасяне по съществото на спора, като искът на АДВ бъде приет за неоснователен. Съдържа се искане за присъждане на разноски. Ответникът по касация АДВ, чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор изразява становище, че доводите за незаконосъобразност и необоснованост на въззивния акт са неоснователни. Счита, че обжалваното решение следва да остане в сила. Като взе предвид становищата на страните на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Производството по делото е по предявен от А. за д. в. иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ. Производството по несъстоятелност на „П”А. е открито с решение от 29.07.1998 год. по т.д. № 53/98 год. на Плевенския окръжен съд. С решение от 08.07.1999 год. съдът е утвърдил предложен от длъжника и основният му акционер оздравителен план. Решението е влязло в сила на 20.04.2000 год. след изчерпване на въззивния контрол пред Великотърновския апелативен съд по т.д. № 730/1999 год. Поради неизпълнение на плана, на основание и по реда на чл.709 ТЗ, с решение от 19.05.2006 год. на ПлОС производството по несъстоятелност е възобновено. На 31.07.2006 год. АДВ е предявила публични в. в общ размер 53855911.64 лв., позовавайки се на това, че те са възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност. От тях не са били приети в. в общ размер 5251636.14 лв., поради което АДВ е предявила по реда и в срока на чл.694 ал.1 ТЗ положителен установителен иск за съществуването им. Както бе посочено по-горе, основанията и размера на вземанията са материализирани в три ДОА, един ДРА и две Разпореждания на НОИ. Спорът пред инстанциите по същество се е развил относно това, кога е възникнало всяко едно от вземанията (преди или след откриване на производството по несъстоятелност – 29.07.1998 год.) с оглед преклудиращото действие на оздравителния план. Спорно е било и обстоятелството дали вземанията по ДОА са били част от споразумението от 27.10.2000 год., сключено между Д от една страна и "Нова П. ;А. , "Плама консорциум лимитед" - К. (в качеството му на мажоритарен собственик на "Нова П. ;АД) от друга, както и правното значение на това споразумение. Първоинстанционният съд е приел, че вземанията по трите ДОА са повторно предявени във възобновеното производство, поради което е отхвърлил иска по отношение на тях.важил е иска по отношение на вземанията по ДРА и двете Разпореждания на НОИ. Като необжалвано в частта с която искът е уважен, първоинстанционното решение е влязло в сила. Сезиран с жалбата на АДВ в частта с която искът е бил отхвърлен, въззивният съд е счел въз основа на доказателствата по делото, че вземанията по трите ДОА не са били предявени и приети по смисъла на чл.693 ТЗ в производството предхождащо плана и не са били включени в него. Приел е също така, че те са били предмет на споразумението от 2000 год. и правното значение на това споразумение за възражението за изтекла погасителна давност е по чл.116 б."а" ЗЗД, тъй като има характеристиката на признание на задължението. Становището на настоящата съдебна инстанция относно обуславящия въпрос е следното: Разпоредбата на чл.116 б."а" ЗЗД е неприложима по отношение на публичноправни в. , като ще следва да се отбележи, че в конкретния случай те са определени с влезли в сила данъчни облагателни актове. Актовете са издадени през 1999 год. при действието на Закона за данъчното производство (отм.) за възникнали при действието на същия закон задължения на данъчния субект „П”А. и съгласно чл.29 ал.2 ЗДП (отм.) са подлежали на принудително изпълнение от момента на влизането им в сила по реда на ЗСДВ (отм.) вр.§ 1а от ПЗР на ЗДП (отм.). По делото няма данни дали е било образувано производство по принудително изпълнение по реда на ЗСДВ (отм.), но това в случая е и без значение. Нито ЗДП (отм.), нито ДПК (отм.) – в сила от 10.01.2000 год. при действието на който е текла погасителната давност, нито ЗСДВ (отм.) в редакцията му към издаването на ДОА и преди изменението му с оглед приемането на ДПК (отм.) се съдържа разпоредба, аналогична на нормата на чл.116 б.”а” ЗЗД – прекъсване на погасителната давност относно вземането, поради признание от длъжника. От това следва, че по отношение на подлежащи на принудително изпълнение публичноправни задължения, установени в данъчни облагателни актове, признанието им от длъжника е без правно значение за прекъсване на погасителната давност и сключеното на 27.10.2000 год. между министъра на финансите и длъжника споразумение няма правното значение на признание по смисъла на чл.116 б.”а” ЗЗД. Не може да бъде възприета, обаче, и тезата на синдика на „Н”А. , че това споразумение е без правно значение за изискуемостта на вземанията (материализирани в него) и правото на принудителното им удовлетворяване. Както бе посочено по-горе, с влизането в сила на ДОА през 1999 год., редът за принудителното събиране на задълженията е бил регламентираният в ЗСДВ в редакцията му преди влизане в сила на ДПК (отм.). Доколкото, обаче, споразумението между Д от една страна и "Нова П. ;А. , "Плама консорциум лимитед" - К. (в качеството му на мажоритарен собственик на "Нова П. ;АД) от друга е сключено на 27.10.2000 год., при действието на ДПК (отм.) то значението му за принудителното изпълнение би следвало да се преценява с оглед разпоредбите на този кодекс. Настоящият съдебен състав счита, че се касае за извънсъдебно споразумение по смисъла на чл.186 ал.4 вр.чл.153 ДПК (отм.) доколкото по отношение на длъжника е било налице висящо производство по несъстоятелност. С това споразумение Министърът а финансите в качеството му на орган по чл.148 ал.1 т.3 ДПК (отм.) е разрешил отсрочването и разсрочването на задълженията, посочени в споразумението. Отсрочването е за срок от 10 години (гратисен период), а разсрочването – дължимост, считано от 10-та и до 20-та година от изпълнението на оздравителния план. Погашението е на равни годишни вноски в схемата за разсрочвания по утвърдения оздравителен план. Преценката относно целесъобразността и законосъобразността на това споразумение е извън компетентността на съда в настоящето производство, но то не е недействително и като разрешение за отсрочване и разсрочване изхожда от компетентен по смисъла на чл.148 ДПК (отм.) орган. Произвело е суспензивен ефект по отношение действията на органа по принудително изпълнение – чл.186 ал.4 in fine ДПК (отм.). От това следва, че вземанията по трите ДОА са станали изискуеми (под условие), считано от 10-та година от утвърждаването на плана и по отношение на тях не е текла погасителна давност. Поради неизпълнение на оздравителния план, производството по несъстоятелност е възобновено, което е възстановило и висящността на сроковете за принудително изпълнение – чл.186 ал.5 вр.чл.153 ал.5 предл.2 ДПК (отм.). От момента на влизане в сила на ДОА през 1999 год. и настъпване на законовата предпоставка (чл.29 ал.2 ЗДП (отм.) за принудително изпълнение по реда на ЗСДВ (отм.) и до 27.10.2000 год. (датата на споразумението), както и от момента на възобновяване на производството по несъстоятелност през 2006 год. и до предявяването на вземанията в това производство не е изтекъл предвидения от закона срок на погасителната давност, при отчитане периода през който тя не е текла. Макар и да няма отношение към конкретния спор, ще следва да се отбележи, че такава законова симетрия въвежда и приетият през 2006 год. чл.707б ТЗ. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че крайният извод на ВТАС по основателността на иска, е правилен и вземанията по процесните 3 бр. ДОА не са погасени по давност. Постигнато споразумение от 27.10.2000 год., сключено между Д от една страна и "Нова П. ;А. и "Плама консорциум лимитед"- К. – от друга, няма правната характеристика на признание по смисъла на чл.116 б.”а” ЗЗД, но по естеството си съставлява разрешение за отсрочване и разсрочване изпълнението на публичноправните задължения, спиращо теченето на погасителната давност по отношение на тях. Правилен и основаващ се на доказателствата по делото е и изводът на ВТАС, че задълженията са възникнали след откриването на производството по несъстоятелност. Въззивното решение е обосновано и като краен извод – законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в сила Решение № 33 от 18.03.2009 год. по т.д. № 427/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.