О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 115 София, 21.02.2020 година Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №2595/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Д. и К. Д., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка„ АД, [населено място] / н/ и касационна жалба на „ В&ВГД Оранжерии Петрич” ООД, [населено място], срещу решение №85 от 14.05.2018г. по гр.д.6580/17г. на Софийски апелативен съд. Страните взаимно оспорват жалбите си. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 279 от 16.01.2017г. по гр.д. №16055/15г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от „Корпоративна търговска банка „ АД ,гр. София / н/ против „ В&ВГД Оранжерии Петрич” ООД, [населено място], главен иск с правно основание чл.3,ал.3, вр. ал.2 ЗБН и е уважен евентуалния с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН. За да потвърди решението на първостепенния съд за отхвърляне на иска за обявяване недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД / н/ на прихващане, извършено с изявление №12121 /20.11.2014г. от дружеството- ответник, съставът е извел, след подробни мотиви, че прихващането е субективно потестативно право с погасителен ефект, което е изключено от предметния обхват на чл.3, ал.3 ЗБН, тъй като спрямо същото е приложима специалната норма на чл.59, ал.3 ЗБН. В тази връзка, същият е счел за е неоснователен предявения главен иск и е разгледал евентуалния, по който е приел, че спорното прихващане е недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, тъй като ответникът е знаел към момента на придобиване на цедираното вземане – 06.08.2014г., че банката е поставена под специален надзор с решение на БНБ от 20.06.2014г., каквато мярка се налага в случаите, когато е установена опасност от неплатежоспособност. Знанието за този факт е изведено от определянето му от състава като „представа на средностатистически гражданин”, който не разполага със специални познания. Прието е още, че недобросъвестността в конкретната хипотеза се изразява в определени действия на ответното дружество, след узнаване на това, че КТБ АД /н/ е поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност и придобиване на вземания от трети лица, чрез цесии, с цел извършване на прихващания респ. погасяване на собствени задължения, които ще станат изцяло изискуеми след откриване производството по несъстоятелност. По касационната жалба на А. Д. и К. Д., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка „ АД ,гр. София / н/: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Същата е срещу решение №85 от 14.05.2018г. по гр.д.6580/17г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 1175 от 21.09.2017г. по т.д. 8533/16г. на СГС, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Корпоративна търговска банка „ АД ,гр. София / н/ против „ В&ВГД Оранжерии Петрич” ООД, [населено място] главен иск с правно основание чл.3,ал.3 вр. ал.2 ЗБН. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът чрез синдиците си е обосновал разбиране за наличие предпоставките по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Развити са подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че процесните прихващания не попадат в предметния обхват на нормата на чл.3, ал.3, вр. ал.2 ЗБН Страната пространно е развила защитната си теза и разбирането си по въпроса.. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени въпросите – 1/ „Попадат ли в обхвата на чл.3, ал.2 от ЗБН прихващания, извършени от кредитор със свое задължение към банка по несъстоятелност.” 2/”В съотношение обща към специална норма ли са разпоредбите на чл.3,ал.3 вр. ал.2 ЗБН и чл.59ЗБН” . 3// „Задължително условие ли е наличието на увреждащ ефект на банката в несъстоятелност, който да се отразява негативно върху имуществото й … за да се приеме, че се явяват нищожни … действията , извършени с имуществото на банката след датата на решението за отнемане на лицензията, по смисъла на чл.3, ал.2 ЗБН.„ и 4/ „ Наличието на преферентен ефект, който се постига чрез отправяне изявление за прихващане от страна на кредитор, с което се нарушава реда на пропорционалното удовлетворяване на кредиторите, предвиден в ЗБН, обосновава ли извода, че извършеното действие попада или не попада в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗБН”.Страната е развила своето разбиране по поставените въпроси, в контекста на защитната си теза и като обосноваване на конкретно оплакване за неправилност на изводите на съда Заявила е, че по тези въпроси няма съдебна практика и е възпроизвела текста на т.4 ТР ОСГТК№1/09г., като е направила извод, че поради липсата на съдебна практика всеки едни от въпросите би развил правото. Касаторът не обосновава довод за наличие предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част. Той е поддържал основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, касаторът е обосновал с общи оплаквания, изведени от негово разбиране за приложимост към прихващането на разпоредбата на чл.3, ал.3 ЗБН, т.е. с оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност по отношение, на която липсват изложени каквито и да било доводи, съобразно изложените хипотези. Касаторът не обосновава и довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, от формулираните от страната въпроси- трети и четвърти нямат относимост към решаващите мотиви на състава. От първи и втори въпроси би могъл да бъде изведен релевантен, тъй като основното им съдържание, свързано с разгледания от съда въпрос е релевантно спрямо изводите на състава. Необоснован, обаче, по тях е поддържания допълнителен критерий, по който въпреки възпроизведеното от страната съдържание на разяснената дефинитивност на основанието със задължителна тълкувателна практика, липсват изложени доводи свързани с него. Освен това и фактически невярно е твърдението на касатора за липса на практика по въпроса, тъй като с решение №239 по т.д. № 986/17г. ва ВКС, І т.о. изрично е прието, че прихващането извършено от кредитор на банка в несъстоятелност не попада след действията и сделките визирани в чл.3, ал.3 ЗБН и подлежи на атакуване по реда на чл.59,ал.3 и 5 ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен способ норми. Следователно налице е и съдебна практика, от която въззивният съд не се е отклонил и която се споделя от настоящия състав. Съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 и ал.2 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване в обжалваната от него част. По касационната жалба на „ В&ВГД Оранжерии Петрич” ООД, [населено място]: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Същата е срещу решение №85 от 14.05.2018г. по гр.д.6580/17г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 1175 от 21.09.2017г. по т.д. 8533/16г. на СГС, в частта му, с която е уважен предявеният от „Корпоративна търговска банка „ АД, [населено място] / н/ против „ В&ВГД Оранжерии Петрич” ООД, [населено място] евентуален иск с правно основание чл.59,ал.3 ЗБН. С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си- адв. Т. Ф. е интерпретирал мотивите на обжалвания съдебен акт в атакуваната част. Посочил е, че съдът не е обсъдил голяма част от доводите му за информацията в публичното пространство, която е приел за общо известна. Така е поставил въпросите – „ Длъжен ли е съдът, съобразно чл.12 и чл.225 от ГПК, при постановяване на решението си да вземе предвид и да обсъди всички доводи и възражения на страните… и 2 / „ За задължението на въззивният съд при произнасянето си да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи кои от тях намира за неоснователни и защо…” Поставените два въпроса са с идентична насоченост, но не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като страната не е конкретизирала кои оплаквания, въведени с въззивната жалба не са били обсъдени от съда, а общото оплакване в тази насока е ирелевантно за обосноваване от така поставения общ въпрос като общ критерий за допускане на акта до касационно обжалване. Още повече, че въззивният съд, в случая е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, както и въведените във въззивната жалба оплаквания. Касаторът е поставил въпроса – „Може ли съдът да се позове на общоизвестен факт при положение, че същият не е бил надлежно съобщен на страните, че съдът го счита за такъв, при което фактически да освободи страната от задълженията да докаже факта със съответното прието от съда съдържание и то при положение, че по делото съдържанието на този факт е било спорно между страните, при което се нарушават принципите на равенство, състезателност в процеса и установяване на истината.”Страната е развила оплакванията си за неправилност на акта, с оглед поддържаната от нея интерпретация на мотивите, за това че съдът приел с косвени доказателства за общоизвестен факт състоянието на неплатежоспособност на банката, като общо / без да сочи конкретни актове / е заявила като допълнителен критерий основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС във връзка с надлежното доказване с косвени доказателства. Така поставен въпросът е фактически, а не правен и съдържателно се основава на оплакванията на страната, а не на решаващите изводи на състава. Извън това, дори и да се приеме за релевантен този въпрос, страната не е обосновала допълнителен критерий по него, тъй като основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изисква посочването на конкретни актове на ВКС, обективиращи практика по въпроса, с която изводите на въззивния съд влизат в противоречие. След като такава практика не е сочена, то и основанието не е налице. Всеки от следващите формулирани четири въпроса във връзка с тълкуване и прилагане предпоставката „ знание за неплатежоспособност” в хипотеза на чл.59, ал.3 ЗБН, води до извод, че същите могат да бъдат обобщени / съобразно правомощията на настоящата инстанция – арг. т.1 ТР ОСГК №1 /10г./до общия материалноправен въпрос – „ Допустимо ли е, предвид специалната регламентация на състоянието на банкова неплатежоспособност, предпоставките за установяването й и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка – в ЗКИ и ЗБН- „ знание за неплатежоспособност” по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, да се обоснове със знание на решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор”. Така обобщен въпросът е релевантен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК или налице е общо основание за допускане на касационно обжалване. Обоснован от касатора се явява и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвид противоречива практика по тълкуване на предпоставката „ знание за неплатежоспособност в нормата на чл.59,ал.3 ЗБН”. Налице е неяснота в действително вложения смисъл, доколкото поставянето под специален надзор не е законодателно обусловено от състоянието на неплатежоспособност по смисъла на ЗКИ, нито е уредено като елемент от производството по несъстоятелност на банка, а и чл.59,ал.3ЗБН урежда като алтернативна предпоставка- „ знание за поискано откриване на производство по несъстоятелност”,което искане се предхожда от отнемане на лиценза на банката. Необходимият анализ за съотношението на тези две алтернативни предпоставки, с оглед спецификите на състояние на неплатежоспособност на банка и регламентацията на производството по несъстоятелността й определят и необходимостта от тълкуване на нормата, т.е. обосновават извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по посочения въпрос. По изложените съображения, с разгледаната касационна жалба се обосновава наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 5760лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение №85 от 14.05.2018г. по гр.д.6580/17г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 1175 от 21.09.2017г. по т.д. 8533/16г. на СГС, в частта му, с която е уважен предявения от „Корпоративна търговска банка „ АД ,гр. София / н/ против „ В&ВГД Оранжерии Петрич” ООД, [населено място] евентуален иск с правно основание чл.59,ал.3 ЗБН. УКАЗВА на касатора –„ В&ВГД Оранжерии Петрич” ООД, [населено място], в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер от 5760лв. в противен случай производството ще бъде прекратено. След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: