О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 166 София, 25.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2026/2022 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. М. Ж. чрез неговия пълномощник адв. Р. Н., срещу въззивно определение № 1040 от 15.04.2022 г. по в.ч.гр.д. № 847/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено разпореждането от 22.02.2022 г. по гр.д. № 14398/2016 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на В. М. Ж. за главно встъпване по делото, с която е предявил против страните-ищец и ответници, иск за установяване правото му на собственост върху 7.35 % ид. части от сградата, построена в [населено място], [улица]. В частната касационна жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е интрепретирал изложените в молбата му по чл. 225 ГПК твърдения, в резултат на което е направил необоснован извод, че жалбоподателят не оспорва правото на собственост на ищеца по главния иск, което изключва правен интерес от главно встъпване по делото. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК по следните въпроси: 1. Ако по висящо гражданско дело по предявен положителен установителен иск за собственост трето лице предяви за себе си право на собственост върху част от предмета на делото, придобита на друго основание, така предявеното право изключва ли, съответно съвместимо ли е с правото на първоначалния ищец. 2. Ако извършилият разпоредителна сделка претендира за себе си права върху предмета на сделката, подлежат ли тези права на защита пред съд, когато признава, че сделката е извършена. 3. Ако съдът преценява, че твърдените в исковата молба факти не пораждат претендираното от ищеца право, как следва да отговори на предявения иск: с определение за прекратяване на делото поради липса на правен интерес, или с решение по същество на спора. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по гр.д. № 14398/2016 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба, подадена от „Хидролок” ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от В. М. Ж., първоначално срещу А. М. Х. и В. М. Ж., с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дружеството е собственик на 90.75 % ид. части от едноетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ 88.80 кв.м., построена в дворно място, съставляващо УПИ .....в кв. ....по плана на [населено място], м. „ГГЦ-Зона Г-14”, цялото с площ 1064 кв.м. Твърдението на ищеца е било, че е придобил правото на собственост върху посочените идеални части на основание правоприемство, основано на две сделки: първата от 2003 г., с която В. М. Ж. е учредил на дружеството право на ползване върху посочената сграда, а втората-от 2007 г., с която В. М. Ж. му продал описаната сграда. Останалите 9.25 % ид. части от правото на собственост на сградата не са предмет на предявения установителен иск за собственост. За тях ищецът е твърдял, че с влязло в сила решение по гр.д. № 7025/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., е признато правото на собственост на ответника А. Х.. С последваща молба от 25.04.2017 г. ищецът „Хидролок” ЕООД е насочил иска си и срещу Столична община, В. Ж. Т., Л. Д. М. М. и М. В. М.. С друга молба от 16.06.2017 г. е уточнил, че правният спор с ответника А. Х. се състои в това, че дружеството твърди да е собственик на цялата сграда по давностно владение, респ. да е собственик на 90.75 % ид. части на основание извършената през 2007 г. покупко-продажба, праводател по която е В. М. Ж.. Останалите ответници предявявали претенции да са собственици на идеални части от сградата, различни от тези на ответника Х., т.е. да са собственици на идеални части, за които ищецът разполага с титул за собственост. С определение от 06.07.2017 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба в частта, с която „Хидролк” ЕООД е предявило установителен иск за собственост срещу А. Х. и В. М. Ж. за установяване правото на собственост на дружеството върху сградата на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт от 01.11.2007 г. Върнал е исковата молба и в частта, с която дружеството е предявило против В. М. Ж. иск за установяване на право на собственост на ищеца върху процесната сграда на основание придобивна давност за периода от 2003 г. до предявяване на иска. Конституирал е като ответници по делото, наред с ответника А. Х. посочените в молбата на ищеца от 25.04.2017 г. Столична община, В. Т., Л. М. и М. М.. С разпореждане от 20.06.2019 г. съдът е прекратил производството по делото против ответника А. М. Х. поради недопустимост /чл. 299 ГПК/ на предявения иск. С определение от 05.12.2019 г. по в.ч.гр.д. № 5338/2019 г. на Софийски апелативен съд това разпореждане е потвърдено. Въззивното определение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. По този начин предмет на делото са останали следните установителни искове, предявени от „Хидролок” ЕООД: 1. Против Столична община, В. Ж. Т., Л. Д. М. М. и М. В. М. за установяване, че на основание договор за покупко-продажба ищецът „Хидролок” ЕООД е собственик на 90.75 % ид. части от сградата. 2. Иск, предявен при условията на евентуалност против Столична община, В. Т., Л. М. и М. М., че ищецът е собственик на посочените идеални части от сградата на основание придобивна давност. С молба от 25.10.2021 г. жалбоподателят в настоящото производство В. М. Ж. е предявил против „Хидролок” ЕООД, Столична община, В. Ж. Т., Л. Д. М. М. и М. В. М. установителен иск за собственост с искане да бъде установено, че по приращение е собственик на 7.35% ид. части от едноетажната сграда. В уточняваща претенцията си молба от 15.02.2022 г. е посочил, че не оспорва извършената от него прехвърлителна сделка /от 2007 г./ в полза на „Хидролок” ЕООД, но е заявил, че с нея е прехвърлил на дружеството само това, което има по нотариален акт от 1991 г., без припадащите се на прехвърлената сграда 7.35 % ид. части от дворното място, поради което като собственик на посочените идеални части от терена по приращение е станал собственик на същите идеални части от сградата. При тези данни въззивният съд е приел, че жалбоподателят няма правен интерес да встъпи главно по реда на чл. 225 ГПК в делото, тъй като между него и ищеца „Хидролок” ЕООД липсва правен спор относно принадлежността на правото на собственост върху прехвърлените от жалбоподателя на „Хидролок” ЕООД идеални части от сградата. Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към частната касационна жалба въпроси не кореспондират с данните по делото, поради което не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Нито от исковата молба за главно встъпване по чл. 225 ГПК, подадена на 25.10.2021 г., нито от уточняващата молба от 15.02.2022 г., може да се направи извод, че посочените 7.35 % ид. части от едноетажната сграда, за които жалбоподателят твърди да е придобил по приращение, са част от спорните 90.75 % ид. части от същата сграда, предмет на първоначалния иск. Напротив, твърденията му, че не оспорва сделката, с която е прехвърлил на „Хидролок” ЕООД това, което е притежавал, налагат извод, че претендираните 7.35 % ид. части от правото на собственост върху едноетажната сграда са извън обема на прехвърленото от него право на собственост на „Хидролок” ЕООД, т.е. извън спорните 90.75 % ид. части, за които е предявен установителният иск за собственост на „Хидролок” ЕООД. Константна е практиката на ВКС по приложението на чл. 225 ГПК, че за допустимостта на главното встъпване е от значение дали третото лице твърди, че е носител на самостоятелно право, което изключва правата на страните по спора. Претендираните от третото лице права трябва да са несъвместими с правата, чиято защита се търси с главния иск, така че уважаването на иска на главно встъпилото лице да може да осуети уважаването на първоначалния иск и до обуслови отхвърлянето му. В случая такава зависимост не е налице, доколкото не са наведени твърдения за наличието на спор между ищеца „Хидролок” ЕООД и жалбоподателя като главно встъпващо лице за тази част от правото на собственост върху сградата, за която е предявен главният иск. Безспорно, главното встъпване по реда на чл. 225 ГПК е допустимо и когато третото лице претендира за себе си самостоятелни права върху част от предмета на спора, но настоящият случай не е такъв. По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1040 от 15.04.2022 г. по в.ч.гр.д. № 847/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: