5 Р Е Ш Е Н И Е № 253 София, 20.07.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 7336 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С решение № 1196 от 04.08.2014 г. по гр.д. № 1185/2014 г. на Варненски окръжен съд на основание чл. 127а, ал. 2 СК е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата М. Г. П. от [населено място], [община], малолетното му дете Р. М. Г. да напуска пределите на страната за неограничен брой пътувания до Република Германия, придружавано от своята майка М. Г. Т. от [населено място], [община]; да пребивава в Република Германия за периодите от началото до края на всяка учебна година и да се връща през училищната ваканция до навършване на 18 години, както и да и бъде издаден паспорт за пътуване в чужбина. С определение № 337 от 06.03.2015 година е допуснато касационно обжалване на решението в частта му относно срока на даденото разрешение на основание чл. 127а, ал. 2 СК – до навършване на пълнолетие. В останалата му част решението е влязло в сила при условията на чл. 296, т.3, пр. І-во ГПК. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса в интерес ли е на малолетно, ненавършило десет години дете да се даде разрешение за излизане от страната без ограничение в броя на пътуванията със срок до навършване на пълнолетието му. Съгласно установената съдебна практика по спорове по чл. 127а, ал.2 СК, при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на родителя, определя периода и държавите, които ще бъдат посетени, т.е. определя време и територия на пътуването, която може да включва посещение на една държава или съюз на държави като Европейски съюз, Б., Африкански съюз и пр. Съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната, като необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, ( например здравословното му състояние), но и с други различни причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, участие в културни изяви, провеждани в чужда държава, изучаване на чужд език или възможност за по-продължително пребиваване с родител, имащ постоянно местоживеене в друга държава – решение № 982 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 900/2009 г. ІV г.о. ВКС. В случаите, когато родителят, упражняващ родителските права има постоянно местопребиваване в друга държава и съвместното живеене с този родител е в интерес на детето, съдът дава разрешение за пътуване на детето до тази държава без ограничение броя на пътуванията, съобразявайки и възможността за осъществяване на личните контакти с другия родител, имащ местоживеене в България. В тази хипотеза обаче срокът на даденото разрешение следва да бъде определен при съобразяване с възрастта на детето. Когато детето е на ниска възраст, предоставянето на възможност за неограничени пътувания до навършване на пълнолетие крие потенциална възможност да настъпят съществени неблагоприятни промени в обстоятелства, злепоставящи интересите на детето. Съгласно практиката на Върховния касационен съд (решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 953/2014 г. ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), срокът на разрешението се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при съобразяване възрастта на детето – когато детето е непълнолетно и макар и ограничено дееспособно е формирало и изявило воля за пътуване в чужбина, срокът на разрешение до навършване на пълнолетие би се явил разумен предвид сравнително малката вероятност за злепоставяне на интересите му през периода на непълнолетие. При малолетните деца обаче периодът до навършване на пълнолетие е продължителен. В тези случаи, пак с оглед възрастта на детето и всички обстоятелства по делото следва да бъде преценено доколко е разумно срокът на разрешение да бъде до навършване на непълнолетие или до навършване на десетгодишна възраст, когато съгласно чл. 15, ал. 1 ЗЗакрД, в производството по чл. 127а СК детето задължително следва да бъде изслушано и мнението му съобразено при преценката за даване на разрешение за пътуване в чужбина. Ограничаването на срока при малолетните деца е наложително в техен интерес, като след изтичането му, при продължаващо разногласие между родителите съдът отново следва да бъде сезиран с искане по чл. 127а СК, за да извърши нова преценка на обстоятелствата с оглед настъпили промени след постановяване на решението, от значение за интересите на детето. Разрешение за напускане на страната от малолетно дете без ограничение в броя на пътуванията и със срок до навършване на пълнолетие може да бъде преценено в интерес на детето само в изключителни случаи, при извънредни по своя характер обстоятелства, несъмнено налагащи определянето му. В обжалваното решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че в интерес на детето Р., родено на 02.01.2010 г. е да живее постоянно със своята майка, която пребивава трайно в [населено място], Германия. В Германия майката се е устроила в двустайно жилище и упражнява стопанска дейност, регистрирана в съответствие с местното законодателство; осигурява издръжка на семейството си в България; работи и при завръщанията си в страната в местна частна кооперация, като организацията на живота и дава възможност да полага грижи за дъщеря си и да не прекъсва изградената силна емоционална връзка. Прието е, че бащата рядко посещава и общува с детето; че напускането на страната и пребиваването на детето за продължителни периоди в Германия ще гарантира отглеждането му в семейна среда, под непосредствените грижи на родителя, към когото е силно емоционално привързано; че възрастта на детето не съставлява пречка то да пътува и живее в Германия – страна член на ЕС, чието социално икономическото и политическо положение не поставя детето в риск, а създадените от майката материални условия и съществуваща с детето близост могат да способстват за правилното му емоционално и интелектуално развитие. Същевременно бащата, макар и до момента сериозно дезинтересиран от живота на детето, в т.ч. и от издръжката му, ще разполага с възможност да осъществява контакти с детето при ежегодното му завръщане в страната през летните месеци. Изхождайки от така формираните изводи, на основание чл. 127а, ал. 2 СК, съдът е дал разрешение, заместващо съгласието на бащата М. Г. П. от [населено място], [община], малолетното му дете Р. М. Г. да напуска пределите на страната за неограничен брой пътувания до Република Германия, придружавано от своята майка М. Г. Тодорова от [населено място], [община]; да пребивава в Германия за периодите от началото до края на всяка учебна година и да се връща през училищната ваканция до навършване на 18 години. В касационната жалба против решението на Варненски окръжен съд, постъпила от М. Г. П. са изложени оплаквания, че определеният от съда срок на разрешение за пътуване и пребиваване в чужбина до навършване на пълнолетие не е съобразен с ниската възраст на детето и крие сериозна опасност от злепоставяне на интересите му. Ответницата по касационната жалба М. Г. Т.а я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение в частта му относно срока на даденото разрешение на основание чл. 127а, ал. 2 СК са основателни. Детето Р., родено на 02.01.2010 г., е навършило пет години или срокът на даденото от въззивния съд разрешение за пътуване в чужбина е тринадесет години – неоправдано продължителен, без да са налице изключителни, извънредни обстоятелства, налагащи даването на такова разрешение от съда. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 127а, ал. 2 СК, решението следва да бъде отменено в частта му, с която срокът на разрешение за пътуване и пребиваване в чужбина е определен до навършване на пълнолетие и постановено ново решение, с което срокът на разрешението бъде определен до навършване на десет годишна възраст на детето. След изтичане на този срок, в случай, че между родителите не бъде постигнато съгласие за пътуване на детето без ограничения, съдът в производство по чл. 127а, ал. 2 СК следва да се произнесе отново относно разрешението за пътуване след като изслуша детето в изпълнение на чл. 15, ал. 1 ЗЗакрД и съобрази всички обстоятелства, настъпили през изтеклия петгодишен период. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1196 от 04.08.2014 г. по гр.д. № 1185/2014 г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която на основание чл. 127а, ал. 2 СК е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата М. Г. П. от [населено място], [община], малолетното му дете Р. М. Г. да напуска пределите на страната за срок до навършване на 18 години. ОПРЕДЕЛЯ срок на даденото разрешение по чл. 127а, ал.2 СК, заместващо съгласието на бащата М. Г. П. от [населено място], [община], малолетното му дете Р. М. Г. да напуска пределите на страната за неограничен брой пътувания до Германия и да пребивава в Германия за периодите от началото до края на всяка учебна година и да се връща през училищната ваканция, придружавано от своята майка М. Г. Т. от [населено място], [община] до навършване на десетгодишна възраст на детето – до 02.01.2020 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: