Р Е Ш Е Н И Е N 63 София, 05.04.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети март...........………….... две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ секретаря А. Рибарска........................….…........................................................ в присъствието на прокурора .............…….............................................. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА................................ гр.дело N 558/2012 година. Производство по чл.290 ГПК. Касационна жалба е постъпила от А. К. И. от [населено място], чрез пълномощника му адв. С. Л. от АК-В., срещу решение № 15 от 30.01.2012 г. по гр.д. N 590/2012 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 431 от 28.09.11 г. по гр.д. № 471/2011 г. на Видински районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу “Ф. К.-КЛОН БЪЛГАРИЯ”, София, иск за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение за период от шест месеца, считано от 15.02.2011 г., в размер на 5033, 94 лева – иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът “Ф. К.-КЛОН БЪЛГАРИЯ”, София, не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определение № 1 от 02.01.2013 г. Върховният касационен съд, в настоящия му състав, е допуснал касационно обжалване на решението в обжалвана част на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по съображения, че въззивно решение противоречи на практика на Върховния касационен съд по следните въпросите: Какво трябва да е съдържанието на доклада по чл.146 ГПК, последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във вр. с чл.266, ал.1 ГПК, както и има ли преклузия да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл.147 и чл.266, ал.2 ГПК. Следва ли при иск по чл.225, ал.1 КТ да се допускат нови доказателства по реда на чл.266, ал.2 и 3 от ГПК, както и да се прилагат доказателствените правила за първа инстанция във връзка с новонастъпили факти – оставане на ищеца без работа за последващия период. При отговора на първия въпрос трябва да се отчете задължителната практика на Върховния касационен съд, установена с множество решения по чл.290 ГПК, включително в представените от касатора решения № 700 от 6.12.2010 г. по гр.д. № 304/2010 г., ІІІ г.о. и № 549 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г. на ІV г.о. В тях е прието, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, установяващи задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, когато районният съд не е изготвил доклад съобразно изискванията на чл.146 ГПК, а въззивният съд е отказал да поправи този пропуск. Докладът на първоинстанционния съд трябва задължително да включва изясняване на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, правната квалификация на правата, насрещните права и възражения на ответника и признаваните от него права и обстоятелства, нуждаещите се от доказване факти и обстоятелства, указания за разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както и указание за това кои от твърдените от страните факти се нуждаят от доказване, а те не сочат доказателства. При липсата на надлежен доклад не настъпва преклузията на закона и направено доказателствено искане за пръв път във въззивната жалба е допустимо на основание чл.266, ал.3 ГПК. По втория въпрос: Той е решен по задължителен ред в представеното от касатора решение № 1014 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 221/200 9г. на ВКС, ІІІ г.о., както и в други непредставени решения – напр. № 268 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 1004/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. Върховният касационен съд поддържа разбирането, че щом периодът на претенцията по чл.225, ал.1 КТ се формира в хода на делото като материално основание на този иск, страната има възможност да представи доказателства за релевантните факти до приключване на устните състезания. В този случай ограничителните доказателствени правила на чл.147, чл.159 и чл.266, ал.1 ГПК не са приложими, а страната може да представи доказателства за оставането си без работа, включително ако удостовереният период от време касае обстоятелства, по които първоинстанционният съд вече се е произнесъл с приемането на иска за недоказан или преждевременен, но е допуснал процесуално нарушение във връзка с доказателствените правила. По съществото на спора: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск на касатора срещу ответника за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение съставът на въззивния съд е приел, че с разпореждане в закрито заседание на 11.05.2011 г., на основание чл.312, ал.1, т.2 ГПК районният съд е изготвил доклад по делото, съдържащ предвидените в чл.146 от ГПК обстоятелства, които макар и по-икономични удовлетворяват съдържанието на т.2 и 5 от текста. От съдържанието на обсъждания доклад пък е видно, че районният съд не е разгледал и посочил подлежащите на установяване факти, свързани с иска по чл.225, ал.1 КТ, нито е разпределил доказателствената тежест за установяването им. Поради това съдържащото се по-нататък общо изявление, че в тежест на всяка от страните е да докаже обстоятелствата, на които основава своите твърдения, е без правно значение. То възпроизвежда смисъла на закона /чл.154, ал.1 ГПК/, без да го изпълва с необходимото съдържание и да удовлетворява изискването за конкретност на доклада и указанията за нуждаещите се от доказване факти и обстоятелства. Въззивният съд не е съобразил и това, че периодът на оставане без работа тече в хода на делото и са налице нововъзникнали факти и обстоятелства по смисъла на закона, чието доказване не е преклудирано на основание чл.159, ал.1 ГПК. С оглед установеното от фактическа и правна страна по разглежданото дело и отговорите на поставените въпроси следва извод, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение трябва да се отмени в допуснатата до обжалване част, а делото върне за ново разглеждане на въззивния съд, който да съобрази указаните пороци на решението – ненадлежен доклад, допускане и събиране на нови доказателства, без съобразяване с ограниченията на чл.159, ал.1 ГПК и чл.266, ал.1 ГПК. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на ТРЕТО г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 15 от 30.01.2012 г. по гр.д. N 590/2012 г. на Видинския окръжен съд в частта, допусната до касационно разглеждане. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.