Р Е Ш Е Н И Е
№ 266
С о ф и я , 15 декември 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 н о е м в р и 2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1115/2016 година.
Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Д. В. К. от Д. адв.С.И. от АК-В. против решение № 193 от 24.08.2016 г., постановено по ВНОХД № 282/2016 г. от Варненския апелативен съд с доводи за неправилно приложение на материалния закон, довело до явната несправедливост на наложените му наказания, преди всичко лишаването му от право да управлява МПС с искане за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б” от НК и за отмяна на основание чл.55, ал.3 от НК на кумулативно наложеното му наказание по чл.343г вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Подсъдимият К., редовно уведомен, не взема лично участие в касационното производство, като чрез защитника си адв.Е.Й. от САК моли жалбата им да бъде уважена.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 53 от 04.05.2016 г., постановена по НОХД № 431/2016 г. от Варненския окръжен съд, след процедура на съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, подсъдимият Д. В. К. от Д. е признат за виновен в това, че на 03.12.2015 г. по пътя от [населено място] към разклона между селата [населено място] и [населено място], [област]., при управляване на МПС – лекотоварен автомобил марка „Ситроен”, модел „Джъмпер” с [рег.№] е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Я. Х. от [населено място], [област] и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, като на основание чл.343г от НК е лишен от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 1 година от влизане на присъдата в сила.
В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 272,45 лева.
Присъдата е била протестирана от Окръжна прокуратура-В. в частта й досежно размера на наложеното наказание по чл.343г от НК с довод за неправилно приложение на материалния закон и искане за изменянето й със завишаването му до размера на наказанието лишаване от свобода.
Тя е била обжалвана и от защитника на подсъдимия адв.С.И. с оплаквания за необоснованост, за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното му кумулативно наказание с искане за преквалификация на деянието в престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б” от НК и отмяна на наказанието лишаване от право да управлява МПС при приложението на чл.55, ал.3 от НК.
При осъществения въззивен контрол, Варненският апелативен съд с решението си е изменил присъдата, като е увеличил размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” от 1 година на 1 година и 3 месеца, като я е потвърдил в останалата част.
В касационната жалба на защитника на подсъдимия са подновени доводите за наличие на основанията по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с искане за изменяне на въззивното решение с възприемане на предлаганата от тях правна квалификация на деянието, което да доведе и до не налагането на по-лекото предвидено по закон наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК и като такава за допустима, а разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
Акцентирайки върху неправилното приложение на материалния закон, защитникът недоволства и от „семплото присъединяване … и перифразиране” от въззивния съд на аргументите на първоинстанционния, без да дал дължимия се отговор на наведените му от защитата доводи за правилната квалификация на деянието, оспорвайки в тази насока извода на съдилищата подсъдимият да не е извършил последващи действия за оказване помощ на пострадалия като „отявлен контрапункт” на събраните по делото данни той да е „предприел всички възможни, реално изпълними и ефективни действия”. И като се съгласява в обжалваното решение „да е налице своеобразен анализ” на доказателствата, изразява несъгласие с възприетите от съда фактически и правни изводи и моли настоящата инстанция да отстрани неправилното приложение на закона, което да доведе до намаляване на „наложеното наказание”. В пренията пред ВКС последното обвързва с претендираната преквалификация и преди всичко с приложението на чл.55 от НК при индивидуализиране на дължимата се на подзащитния му санкция, както и с „високото алкохолно опиянение на пострадалия, допринесло за вредоносния резултат”.
Така формулирани, ВКС приема за ангажирани всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Те обаче не са налични.
При цялостната въззивна проверка на обжалваната присъда апелативният съд законосъобразно е отчел изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия по реда на посочената хипотеза на съкратено съдебно следствие обстоятелства, включително и относно необходимостта от оказване на помощ на пострадалия при причинените му в пряка причинна връзка с предизвиканото от подс.К. ПТП тежки несъвместими с живота му увреждания, довели неизбежно до смъртта му в рамките на броени минути. В тази насока няма ангажирани и събрани други доказателства, водещи до противни фактически и правни изводи, за каквито настоява защитникът, без обаче да ги аргументира както от доказателствена, така и от формална страна.
Установено е известяване от подсъдимия на телефон 112 за случилото се при липса на знание за пострадал, което обаче се констатирало от екипа на БНМП 8 минути след това при огледа на разчленения труп на издъхналия вече Х..
Съгласно утвърдената, а и задължителна за съдилищата съдебна практика в ППлВС № 1/1983 г., т.5, б.”б”, е разяснено, че трябва „помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек, независимо от характера и степента на увреждането му, да е насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия”. В случая, при незнанието у подс.К. за пострадал от ПТП човек, последвано от огледа от разстояние съвместно със св.А. на изхвърленото вдясно от пътя тяло на Х. с откъснат крак, при категоричното заключение на СМЕ за причинените му увреждания, неизбежността и бързото настъпване на смъртта му, няма как да се приеме поведението му за съответно на така дадените в цитираното ППлВС разяснения, правилно споделени от съдилищата.
ВКС не съзира игнорирани или превратно оценени доказателства относно изводимите от тях факти и обстоятелства, те са съобразени според действителното им съдържание и ясно е изразена волята на съда при формиране на вътрешното му убеждение. Поради това най-общо наведеното в касационната жалба оплакване за пороци в оценъчната му дейност е неоснователно и не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Доколкото правилно утвърдените факти са законосъобразно отнесени към изследването и възприемането на обективните и субективни елементи на състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК, то е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, поради което не е налице и основанието по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на касационната инстанция по приложението на правото с преквалификация на деянието по по-леко наказуемия състав на чл.343а, ал.1, б.”б” от НК.
От друга страна, правилното приложение на материалния закон се обвързва от жалбоподателя и с възможността за приложението на чл.55, ал.3 от НК по отношение на предвиденото в чл.343г от НК кумулативно наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаване на правоспособен водач на МПС, допуснал съставомерно ПТП, от правото му да управлява такова за определен срок.
И в тази насока доводите в жалбата са неоснователни, като въззивният съд е разсъждавал законосъобразно, съобразявайки се с надлежно цитираната практика на състави на ВКС от последните години. Тя е в синхрон и с разбирането, изразено в т.6, б.”б” от цитираното ППлВС № 1/83 г. Редакцията на разпоредбата на чл.343г от НК задължава съдилищата „във всички случаи” на осъществяване на изброените престъпления по транспорта да постановяват и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК, като „може” да се постанови и лишаване по т.6. Тази специална разпоредба дерогира общата на чл.55, ал.3 от НК, която дава възможност на съда да не постанови „по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода”. ППлВС е изяснил, че изключителните или многобройни смекчаващи обстоятелства влияят върху изрично изброените в ал.1, т.1 и 2 на чл.55 от НК видове наказания, но не и върху лишаването от права.
На последно място настоящият касационен състав намира за необходимо да допълни, че съгласно ал.5 на чл.58а от НК, при определяне на наказанията на деец в процедура на съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2 вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК за престъпление, за което се предвиждат наказания по чл.37, ал., т.2-11 от НК „правилата на ал.1-4 не се прилагат” (а в ал.4 е регламента за приложението на чл.55 от НК). Поради това законосъобразно апелативният съд е отказал да отмени наложеното на подс.К. наказание лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК, както и се е съобразил с изискването на чл.49, ал.3 от НК срокът му да не е по-малък от лишаването от свобода, заради което е уважил въззивния протест и е изменил първоинстанционната присъда и го е завишил с 3 месеца.
Така определената на подс.К. кумулативна санкция не е несъответна на обществената опасност на допуснатото от него ПТП с тежък за пострадалия резултат, както и неговата лична, колкото и да са положителни данните за него. „Високото алкохолно опиянение на пострадалия” би могло да се обсъжда за евентуално съпричиняване на резултата от него при изследване на въпросите дали е изпълнил задълженията си за сигнализиране на каруцата по изискуемия се в ЗДвП начин и поведението му на пътя. Тези обстоятелства не са отразени в обстоятелствената част на обвинението и не са коментирани от страните, поради което е ненужно обсъждането им, особено в касационното производство.
ВКС не намира основание за смекчаване на отговорността на подсъдимия и не е налично и основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 193 от 24.08.2016 г., постановено по ВНОХД № 282/2016 г. от Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |