15 Р Е Ш Е Н И Е № 50144 В ИМЕТО НА НАРОДА гр. София, 26.06.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 1189 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Касационният жалбоподател Л. П. Ц. обжалва решение № 45 от 19.01.2021 г. по в.гр.д. 3193/20 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта, с която след отмяна на решение № 3669/23.06.20202 г. по гр.д. 2003/18 г. по писа на СГС, I ГО, 20 състав, с което „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД е осъдено да заплати на Л. П. Ц., на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 5 100 лв, представляваща кондикционно вземане за неоснователно обогатяване, вследствие извършени от ищеца фактически действия по управление на „Осъм“ АД за периода от м. 01.2008 г. до м. 11.2008 г. е отхвърлен иска в тази част и е потвърдено решението на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен иска на Л. П. Ц. за разликата над 5 100 лв до 17 600 лв като погасен по давност, а за разликата над 17 600 лв до пълния предявен размер,с изключение на 7 264,15 лв (вземане, представляващо заплатени съдебни и деловодни разноски в предходен процес), като неоснователен. Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, като твърди, че съдът не бил зачел, че Л. Ц. е полагал труд, без сключен договор, който факт бил изрично признат и потвърден и от самия ответник, но не е възприет от въззивния съд, с което е постановил неправилно съдебно решение. По същество, сочи отменително основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Излага подробни съображения за наличието на всички факти, включени в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД. Моли да се отмени решението изцяло. Моли да му се присъдят разноски. Ответникът „Група технология на металите А. Б. холдинг“ АД оспорва касационната жалба. Поддържа, че решението е правилно. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение 238 от 20.04.2022 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното съдебно решение, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК. С обжалваното решение Софийски апелативен съд, след като е бил сезиран с въззивна жалба от ищеца и с въззивна жалба от ответника срещу решението на първоинстанционния съд, е отменил решението в частта, с което е бил осъден „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД да заплати на Л. П. Ц., на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата от 5100 лв, представляваща кондикционно вземане за неоснователно обогатяване, вследствие извършени от ищеца фактически действия по управление на „Осъм“ АД за периода от м. януари 2008 г. до м. ноември 2008 г. и е отхвърлил иска, както и е потвърдил решението, в частта, с която искът на Л. П. Ц. срещу „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД е отхвърлен за разликата над 5 100 лв до напълно предявения размер без сумата от 7264,15 лв (стойност на събрани разноски), както и е присъдил разноски. За да постанови този извод въззивният съд приема, че искът на Л. Ц. е основан на неоснователно обогатяване, извършени фактически действия по управление на „Осъм“ АД, като представител на „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД, управляващ „Осъм“ АД, като ответникът не бил платил сума, съответно е спестил разходи и по този начин се е обогатил, а ищецът не е получил възнаграждение и се е обеднил. Така е определена правната квалификация на спорното право на основание чл. 59 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че между „Осъм“ АД и Л. Ц. е имало сключен договор за възлагане на управление от 17.04.2007 г, за срок от три години. Прието е, че от 15.11.2007 г. е взето решение „Осъм“ АД да бъде управлявано при едностепенна система на управление на акционерното дружество, в замяна на двустепенна система на управление. На 15.11.2007 г. бил избран „Група технология на металите А. Б. холдинг“ АД за изпълнителен директор на Съвета на директорите и представляващ „Осъм“ АД чрез представител Л. Ц., като избраният председател на Съвета на директорите бил овластен да сключи договор за възлагане на управлението. На 24.11.2008 г. дружеството „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД било оттеглило овластяването на ищеца Л. Ц. във връзка с участието на дружеството като представител и член на съвета на директорите на „Осъм“ АД. Прието е, че е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д. 1292/09 г., потвърдено с решение по гр.д. 329/11 г. на Окръжен съд - Ловеч, с което Л. Ц. е осъден да заплати на „Осъм“ АД сумата от 5 000 лв, частичен иск от 25 184,15 лв, платени като недължимо възнаграждение за периода от м. 01-09.2008 г., както и други суми. Съдът бил приел, че Ц. фактически е осъществявал действия по управление на „Осъм“ АД , но като представител на член на Съвета на директорите, а не като член на орган на управление. Прието е, че с решение по гр.д. 7427/12 г. на РС-Плевен, били уважени претенциите на „Осъм“ АД против Л. Ц. за връщане на суми, подробно посочени като недължимо възнаграждение. Освен това е прието, че с решение по гр.д. 705/09 г. на РС – Ловеч, потвърдено с решение по гр.д. 382/11 г. на Окръжен съд - Ловеч били отхвърлени исковете на Л. Ц. против „Осъм“ АД за заплащане на възнаграждение за м. 10 и м. 11.2008 г., като е прието, че няма сключен договор между страните за възлагане управлението на Л. Ц., както и писмен договор, пораждащ мандатно правоотношение. Също така е отхвърлен предявеният в това производство обратен иск от Л. Ц. против „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД за заплащане възнаграждение за м. 10 - м. 11.2008 г., като съдът бил отхвърлил тези искове поради липса на договорни отношения между страните. Освен това е прието, че с решение по гр.д. 10758/13 г., СРС, са отхвърлени исковете на Л. Ц. против „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД, искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, вследствие въвеждането му в заблуждение относно условията, при които ще полага труд като съдът бил квалифицирал исковете по чл. 49 от ЗЗД. Софийски апелативен съд е приел, че по отношение на спорното право, предмет на разглежданото дело, с предходните решения между страните не е формирана сила на пресъдено нещо и искът е допустим. С оглед посочените за приети от въззивния съд факти, въззивният съд е направил извод, че управлението на „Осъм“ АД, се осъществявало по уговорка между представител на „Група технология на металите – А. Б. “ АД (изпълнителен член на СД на „Осъм“ АД) и ищеца Л. Ц.. Прието е, че като член на съвета на директорите на „Осъм“ АД и изпълнителен член дружеството „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД е овластил Л. Ц. като представител по чл. 234, ал. 1 от ТЗ да представлява дружеството именно като изпълнителен член и в този смисъл да управлява „Осъм“ АД. Прието е, че това овластяване представлява договор, който не е формален и следва да се приеме, че е наименован договор със съдържание съгласно чл. 280 от ЗЗД. Недоказването му не означавало, че такъв договор не е имало. Осъществяването на функции по управление на „Осъм“ АД (чийто изпълнител член на СД бил ответното дружество) от ищеца, се дължало на възлагането на тези функции от ответника на ищеца. В протоколите и решенията на ОС на акционерите на „Осъм“ АД и СД на „Осъм“ АД, Л. Ц. бил разглеждан като представител на ответника. Възлагането на упражняване на функции по управление не можело да е фактическо действие, а било правна сделка, дори неформална. От характера на извършваната дейност като наличие на управление, въззивният съд е направил извод, че задължително е налице договор между страните. Дали в това правоотношение следвало да се включи и възмездност, заплащане на възнаграждение, според въззивния съд, следвало да се доказва в съответния процес. Установеното наличие на договорно правоотношение според въззивния съд изключвало възможността за неоснователно обогатяване. Отхвърлянето на иска по гр.д. 705/09 г. за заплащане на възнаграждение на договорно основание не правел иска за неоснователно обогатяване основателен. Прието е, че няма данни защо искът е отхвърлен, но в рамките на това гражданско дело следвало да се твърди и доказва договаряне на възнаграждение като представител на „Осъм“ АД. Отхвърлянето на иска за заплащане на възнаграждение по възлагане права на ответника в „Осъм“ АД на договорно основание, обуславяло извод, че неплащането на възнаграждение не водело до неоснователно обогатяване. Възнаграждението не било елемент от фактическия състав на мандатното правоотношение. Отхвърлянето на иска на едно основание не налагало извод за наличие на основание по чл. 59 ЗЗД, така както било разяснено в т. 10 на ППВС 1/79 г. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по касационна жалба срещу решение, с което е разгледан от въззивния съд спорът между Л. П. Ц. срещу „Група Технология на Металите – А. Б. Холдинг“ АД за заплащане на сумата от 41 048,30 лв (без сумата от 7 264,15 лв), на основание чл. 59 от ЗЗД за вземане за неоснователно обогатяване от извършени от ищеца фактически действия по управление на „Осъм“ АД за периода от м. януари 2008 г. до м. ноември 2008 г. ведно със законната лихва от 21.11.2014 г. Първоинстанционният съд е приел, че е възникнало такова вземане в размер от 17 600 лв, като за разликата от 5 100 лв до 17 600 лв вземането е погасено по давност. Съдът е приел, че Л. Ц. е упражнявал дейността си по управление и представителство на „Група технология на металите - А. Б. холдинг“ АД в качеството му на член на съвета на директорите и представител на това юридическо лице в съвета на директорите на „Осъм“ АД. Прието е, че е бил овластен Л. Ц. , но не може да се приеме, че е налице сключен договор за поръчка. Въззивният съд приема, че след като са извършвани тези дейности по управление и представителство на „Осъм“ АД, по натоварване от ответника, както и от установения факт, че по партидата на „Осъм“ АД в търговския регистър на 28.12.2007 г., по ф.д. 346/91 г., по описа на ОС – Ловеч, било вписано обстоятелството, че „Осъм“ АД се управлява и представлява от „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД чрез представителя на дружеството в съвета на директорите на „Осъм“ АД – Л. Ц., както и че е невъзможно тези дейности да се извършват без договор, то е сключен такъв. Според въззивния съд този договор не се подчинява на правилата, уреждащи договора за управление на акционерно дружество и към него са приложими правилата на договор за поръчка, на основание чл. 280 от ЗЗД, поради това не е необходима писмена форма за действителност. Наличието на установените факти е дало основание на съда да заключи, че между страните е налице основание за осъществяване на дейността и липсва неоснователно обогатяване. В решението си въззивният съд е посочил наличието на решение от 07.04.2011 г. по гр.д. 705/2009 г. на районен съд – Ловеч, като е установил, че по това дело бил предявен и разгледан обратен иск от Л. Ц. против „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД, за заплащане на възнаграждение за м. 10 – м. 11 .2008 г., като е отхвърлил тези искове поради липса на договорни отношения между страните. Настоящият съдебен състав констатира, че решението гр.д.705/2009 г. е влязло в законна сила, видно от определение №1129 от 17.12.2012 г. по ч.т.д. 913/12 г., ВКС, ТК, с което е потвърдено определение на ВКС по т.д. 178/12 г., I ТО, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на „Осъм“ АД. Видно от мотивите на това решение, за периода от януари до ноември 2008 г., Л. Ц. бил извършвал фактически действия по управление на „Осъм“ АД, като тези действия били извършвани в качеството му на представител на изпълнителния член на СД „ГТМ – А. Б. холдинг“ АД, [населено място]. Ищецът Л. Ц. бил представлявал юридическото лице „ГТМ – А. Б. холдинг“ АД, по реда на чл. 234, ал. 1 от ТЗ. От доказателствата не било установено, че е налице мандатно правоотношение между „ГТМ – А. Б. холдинг“ АД, от една страна като възложител и Л. Ц. от друга страна като изпълнител за периода от януари 2008 г. до ноември 2008 г. В диспозитива на решението е потвърдено отхвърлянето на обратния иск на Л. Ц. срещу третото лице „ГТМ А. Б. холдинг“ АД, с който е искано осъждане на юридическото лице да заплати посочените суми, сред които сумата от 8240 лв., представляваща допълнително възнаграждение, дължимо на основание чл. 5, ал. 2 от договор за възлагане на управление от 17.04.2007 г., за II тримесечие на 2007 г, ведно със законната лихва за забава от 17.03.2009 г. до окончателното изплащане на сумата и в частта, в която е осъдено дружеството да заплати на ищеца сумата от 668,30 лв разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В мотивите е посочено, че решението на първата инстанция по гр.д. 705/09 г., ОС – Ловеч, било обжалвано и по обратния иск в частите освен за неплатеното допълнително възнаграждение, съответно и в частите за неплатено възнаграждение за октомври 2008 , ноември 2008 г. частични искове, както и за обезщетение за неизползавни неприсъствени 17 календарни дни за 2008 г, както и 200 лв, частичен иск обезщетение за безвиновно прекратяване на договора, както и за сумата от 1 120 лв за I тримесечие на 2008 г., сумата от 200 лв, частично за II тримесечиие на 2008 и сумата 200 лв частично допълнително възнаграждение за трето тримесечие на 2008 г. и сумата 200 лв частично от сумата 2 709, лв за 4 тримесечие на 2008 г. Суми, които са претендирани на договорно основание с посоченото твърдение, осъществяване на представителство на „Осъм“ АД по възлагане на „Група технология на металите - А. Б. холдинг“ АД. С оглед на това решение и на основание чл. 298 от ГПК, въззивният съд необосновано не е зачел наличието на сила на пресъдено нещо между страните по отношение на установеното между тях, че липсва мандатно правоотношение между страните, респ. липсата на сключен договор в изследвания период от януари до ноември 2008 г. Въззивният съд е изложил противоречиви мотиви - едновременно е посочил наличие на влязло в сила съдебно решение за отхвърляне на иска на договорно основание, но не е зачел както диспозитива, така и мотивите, в които е отразена липсата на мандатно правоотношение и е извел съображения, че липсата на възнаграждение не е елемент от договорното правоотношение, доколкото се касае за възлагане на дейност от изпълнителен член на съвета на директорите – юридическо лице. На първо място е налице необоснованост, тъй като не е възприет отразения факт от съда в решението по гр.д. 382/11 г. на ОС – Ловеч, с което е потвърдено решение гр.д. 705/09 г. на РС – Ловеч. На второ място е налице противоречие с разпоредбата на чл. 298 от ГПК, така както е разяснена в задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2019 г. по тълк.д. 3/16 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно това тълкувателно решение при постановяване на съдебно решение, съдът се произнася по въведения от ищеца правопораждащ юридически факт, като в основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезата на правната норма, въз основа, на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право. Разясненията в посоченото тълкувателно решение следва да се приложат и към настоящия случай, доколкото са свързани с приложението на чл. 298 от ГПК. При наличие на решение между същите страни, въззивният съд е длъжен да приеме за установени между тях всички факти, представляващи основание на предявения и разгледан иск, включително всички разгледани в процеса факти и правоотношения, които са разрешени между страните. Основанието на иска включва всички факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, включително преюдициални правоотношения, разгледани между страните. Формираната сила на пресъдено нещо относно основанието, респ. отсъствието на основание, преклудира всички правоизключващи възражения. Влязлото в сила съдебно решение, в случая, задължава съда да приеме, така както е прието в предходния процес между страните, че основанието на разгледания със съдебното решение иск, не съществува, както и всички правоотношения, които са преюдициални и са разгледани, са установени с това съдебно решение. При разглеждане на обратния иск на Л. Ц. срещу „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД в процеса, по който е постановено гр.д. 382/11 г. на ОС – Ловеч, за заплащане на допълнително възнаграждение, е отречено съществуването на мандатно правоотношение между страните, което би могло да е основание за заплащане на възнаграждение на Л. Ц.. Независимо, че са разгледани частични искове, както и че са разгледани искове за заплащане на допълнителни възнаграждения за предходен и процесния период, то е прието, че в периода, съвпадащ с периода на настоящия процес м. 01 – м. 11.2008 г., между страните Л. Ц. и „Група технология на металите А. Б. холдинг“ АД не е било налице сключен мандатно правоотношение. В правоотношението между Л. Ц. и „Осъм“ АД, със сила на пресъдено нещо, е отречено също съществуването на договор за поръчка. Освен това е отречено съществуването на мандатно правоотношение между „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД, като възложител и Л. Ц. , като изпълнител, за целия процесен период. Следователно в процеса, основан на неоснователно обогатяване, не може да се направи заключение, че няма право на вземане за неоснователно обогатяване, на основание чл. 59 от ЗЗД, поради наличие на основание между страните – договор за поръчка (договор за мандат). Такова заключение е в противоречие на чл. 298 от ГПК. При така проявената сила на пресъдено нещо на съдебното решение, въззивният съд не е имал правомощието да пререшава този правен въпрос и да приеме, че е налице неформално мандатно правоотношение за целия период, който е разгледан от януари 2008 г до октомври 2008 г. между „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД и от друга страна Л. Ц.. В случая, между страните е установено, с влязлото в сила съдебно решение, че с възлагане на управлението от „ГМТ А. Б. холдинг“ АД на Л. Ц. на дружество „Осъм“ АД, започнало през януари 2008 г. и за процесния период не е било налице мандатно правоотношение. Приемането наличие на неформален договор за процесния период от януари до ноември 2008 г., е в противоречие с вече посоченото, като е нарушено изискването на чл. 298 от ГПК. Незачитането на силата на пресъдено нещо е довела до необоснованост на извода на въззивния съд. Въззивният съд в мотивите си е посочил наличието на съдебното решение по гр.д. 382/11 г. ОС – Ловеч. Но едновременно с това е изложил мотиви, при които не е зачел силата на пресъдено нещо в отношенията между страните, с което е осъществил необоснованост на мотивите, което дава да се заключи на основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК, че решението на въззивния съд е неправилно и е основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Не се налага извършването на нови процесуални действия пред въззивния съд, поради което ще следва да се реши спорът по същество, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК. С оглед приетия факт, между страните липсва сключен договор за процесния период, а е и установено, че ищецът е осъществявал фактически действия на управление и ръководство на „Осъм“ АД, и представителство на „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД, като член на съвета на директорите на „Осъм“ АД. В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че между страните не е сключен договор или преподписан договор относно изпълняваните от Ц. функции в управлението и ръководството на „Осъм“ АД. С осъществяването на действия по управление и ръководство на „Осъм“ АД, ищецът се е обеднил, доколкото е положил усилия, вложил е своето време, приложил е знания и умения. Със знанието и без противопоставянето на члена на съвета на директорите „Осъм“ АД – „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД, Л. Ц. е управлявал дружеството, като е изпълнявал функции на ръководител, организирал е цялата дейност съобразно изпълняваните от него функции в предходния период до януари 2008 г., извършвал е всички правни и фактически действия по управление и в процесния период по същия начин. Установява се, че е осъществил управлението на „Осъм“ АД в полза на дружеството, което е било управляващ директор „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД. Макар и да са извършени фактически действия, те са свързани с полагането на труд, който може да бъде оценен. С тази стойност се е намалил патримониума на Л. Ц., като с получаването на управлението и влагането на труд и усилия се е увеличило имуществото на дружеството – член на съвета на директорите („Група технология на металите А. Б. холдинг“ АД), от чието име е управлявано „Осъм“ АД, посредством реализираното спестяване на разходи за възнаграждение на това лице. Вземанията за неоснователно обогатяване възникват само при липса на друго основание между страните, която липса бе установено в случая. Налице е неоснователно обогатяване не само при неоснователно разместване на блага, но и тогава, когато е избегнато намаление на имуществото, реализирано е едно спестяване на разходи, които биха били направени, но не са направени. В случая, именно поради установената липса на мандатно правоотношение се установява, че Ц. за процесния период не е получил заплащане, съответно членът на съвета на директорите „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД е спестил разходи за заплащане на възнаграждение. Съгласно тълкуването на чл. 59 от ЗЗД в т. 1 от ППВС 1/79 г. неоснователно обогатяване е налице и в хипотезата когато е налице спестяване на средства за сметка на имуществото на друго лице. Връзката между обогатяването чрез спестяване на средства и обедняването не е необходимо да е причинна. Достатъчно е да произтичат от един факт. В случая, наред с установеното по делото изпълнение на ръководни и управителни функции на „Осъм“ АД от Л. Ц. е установена връзката между задължението на холдинга по силата на избора му за член на съвета на директорите на „Осъм“ АД и представляващ дружеството, да направи разходите по управление, ръководство и представтиелство на дружеството „Осъм“ АД. Установено е в процеса, че периодът, в който ищецът е полагал труд е м. януари 2008 г. до м. ноември 2008 г. С оглед предходния договор за управление, сключен между „Осъм“ АД и Л. Ц., уговореното възнаграждение е било равно на 6 месечни брутни работни заплати. С влязло в сила съдебно решение Л. Ц. е осъден да върне получените от него възнаграждения в общ размер на 5 000 лв, като частичен иск от сумата 25 184,15 лв, платена като недължимо възнаграждение за периода м. януари 2008 г. до м. септември 2008 г., като по месеци, изплатени суми са: за януари- 2 547 лв ,за февруари - 2 699,70 лв, за март - 2 683,20 лв , за април - 2 672 лв,40 лв, за май - 2 597,99 лв, за юни - 2 701,20 лв, за юли 2008 г.- 3 581,40 , за август -2 575,26 лв, за септември 2008 – 3 126 лв. Следва да се съобрази, че съгласно правилото на чл. 59 от ЗЗД, се дължи по-малката между сумата на обедняването и обогатяването. В случая получаваното възнаграждение в предходния период е ориентир, че това е стойността на труда, полаган от Ц.. Наред с това ориентир е и определеното възнаграждение на юридическото лице 3 средни брутни заплати. Следователно, за целия период стойността, която представлява възнаграждението, е спестена от получилия услугата, за сметка на лицето, извършило действията. Оценката на обедняването (намаляването на патримониума на Ц.) и обогатяването на дружеството, се съизмерява с оценката на положения труд от Ц.. Стойността на труда му е стойността, която дружеството е спестило за дейността, която е извършвал Ц.. Установено е в процеса, че дейността на „Осъм“ АД е била ръководена от Ц., дейност, която е следвало да бъде извършвана от името на „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД. Следва да се приеме, че положеният труд от Ц. изцяло е бил в интерес и е положен от името на изпълнителния член в „Осъм“ АД. При определяне стойността на обедняването и обогатяването, в процесния период, се взеха предвид данните за уговореното възнаграждение в предходния период, определеното възнаграждение на юридическото лице като член на съвета на директорите на „Осъм“ АД и данните от НСИ за средната работна заплата за страната за процесния период, като за 2008 г. годишната средна работна заплата е била в размер на 6 288 лв. Доколкото няма договор, то не може да се приеме, че стойността на възнаграждението е равна на 6 месечни средни работни заплати. Освен това е видно от данните по делото, че към момента, към който „Осъм“ АД е изплащало възнаграждение на Ц., минималният осигурителен доход е бил 2000 лв. Изхождайки от всички тези данни, следва да се приеме, че при установяване на основанието на вземането, съдът на основание чл. 162 от ГПК, следва да определи размера. Вземайки предвид полученото възнаграждение в предходните месеци, както и данните на НСИ, както и размерът на максималния осигурителен доход за този период – 2000 лв, то следва, че средната стойност на възнаграждение за извършваната дейност месечно е 2 800 лв. Толкова е и размерът на спестените разходи. Вземането, основано на чл. 59 от ЗЗД, за периода от януари до ноември 2008 г. е в общ размер 30 800 лв. По отношение на вземането над първоначално заявеното вземане, на основание чл. 59 от ЗЗД, в размер на 5 100 лв, до направеното увеличение от 41 048,30 лв, по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, е направено възражение за погасителна давност от ответника по иска. В преклузивния срок, съгласно чл. 131 от ГПК, не е направено възражение за погасителна давност относно вземането, предявено като частичен иск с първоначалната искова молба. Предвид предявяването първоначално на частичен иск, следва да се приеме, че увеличението им (така както са отстранени нередовностите на исковата молба), към момента на предявяването на увеличената част с молба от 06.07.2017 г. от делото пред СРС, е погасено по давност. Вземането, на основание чл. 59 от ЗЗД, възниква с извършване на размяната на престациите, като от този момент е и изискуемо. В случая това вземане е станало изискуемо след приключване на целия период, като последната дата на периода е 30.11.2008 г. Не може да се приеме за основателно възражението на Л. Ц., че началото на давностния срок е моментът, в който е върнал заплатените му възнаграждения на „Осъм“ АД през 2020 г. и поради това вземането му не е погасено по давност. От значение за давността е изискуемостта на вземането спрямо ответника по иска „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД, а не действия, извършени спрямо „Осъм“ АД. Следователно от последния момент, в който е извършена престацията от Ц. за сметка на холдинга, с изтичането на 5 годишна давност, на основание чл. 110 от ЗЗД, е погасено вземането по давност. Увеличението на иска за разликата над 5 100 лв, неплатени суми за положен труд, предявен като частичен, е направено на 06.07.2017 г., след изтичане на петгодишния давностен период. По отношение на непредявената първоначално част от вземането, при изрично заявяване, че искът се предявява като частичен, не може да се приеме, че с предявяване на иска има прекъсване или спиране на давността по отношение на непредявената част от вземането. Давността, на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД се прекъсва само за предявената част от вземането, съгласно тълкуването в посоченото Тълкувателно решение 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/16 г. на ОСГТК на ВКС. Вземането за неоснователно обогатяване, на основание чл. 59 от ЗЗД, в размер на 5 100 лв, съгласно посоченото по-горе основание, не е погасено по давност, тъй като липсва направено възражение в срок от ответника „Група технология на металите – А. Б. холдинг“ АД. Предвид изложените мотиви, решението на въззивния съд следва да бъде частично отменено, в частта, в която, след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска за сумата от 5 100 лв и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи иска в посочения размер. В останалата част, по изложените съображения, поради съвпадане на крайния извод на ВКС с този на апелативния съд, възивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ще следва да се преразгледа и решението в частта за разноските. Пред първата инстанция ищецът е направил разноски в общ размер 1 646,93 лв, пред въззивния съд са направени разноски от Л. Ц. 578,44 лв държавна такса. Пред първата инстанция са направени разходи от 2112 лв от ответника. От ответника са платени и 2 214 лв, държавна такса и адвокатско възнаграждение, пред въззивна инстанция. Съразмерно на уважената част, ищецът има право на разноски от 267 лв за първа и въззивна инстанция. За ответника следва да се съобрази направеното възражение за прекомерност и да се приеме, че дължимото възнаграждение за първа инстанция е 1 762 лв, за въззивна инстанция 1 762 лв. Съразмерно върху отхвърлената част от исковете, се дължи възнаграждение от 1 532,94 лв за всяка инстанция или общо 3065,88 лв. Следователно на Л. Ц. следва да се присъдят разноски от 355 лв. На ответника следва да се отмени решението на въззивния съд за сумата над 1207,32 лв, като се отчетат и присъдените от първата инстанция 1858,56 лв. За разликата над 3065,88 лв не се дължат разноски. По отношение разноските пред ВКС, внесените дължими държавни такси, на ищеца Л. Ц. следва да се присъдят 88 лв, съразмерно на уважената част от исковете. На ответника по касация сумата от 1 827 лв – съразмерно на отхвърлената част от жалбата, като разноските съгласно представения списък са в размер на 2 100 лв (заплатено адвокатско възнаграждение). Не е направено възражение за прекомерност пред настоящата инстанция. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение№ 45 от 19.01.2021 г. по в.гр.д. 3193/20 г. по описа на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 1 състав в частта, с която след частична отмяна на решението № 3669 от 23.06.2020 г. по гр.д. 2003/18 г на СГС, е отхвърлен предявеният от Л. П. Ц. срещу „Група технология на металите А. Б. Холдинг“ АД иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 100 лв, вследствие извършени от Ц. фактически действия по управление на „Осъм“АД за периода от м. 01.2008 г. до м. 11. 2008 г. както и в частта на присъдените разноски за двете инстанции за разликата над 1 207,32 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА „ГРУПА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА МЕТАЛИТЕ – А. БАЛЕВСКИ ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Л. П. Ц., ЕГН [ЕГН] сумата от 5 100 лв, на основание чл. 59 от ЗЗД , представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от извършване на действия по управление на „Осъм“ АД за периода м. 01.2008 г. до м. 11.2008 г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ГРУПА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА МЕТАЛИТЕ – А. БАЛЕВСКИ ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Л. П. Ц., ЕГН [ЕГН] разноски от 355 лв за касационна инстанция. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л. П. Ц., ЕГН [ЕГН] да заплати на „ГРУПА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА МЕТАЛИТЕ – А. БАЛЕВСКИ ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК[ЕИК] сумата от 1 858,56 лв, разноски за производството пред ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: