3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 159 София, 01,03,2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………………..……. и с участието на прокурора……………............………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 99 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1- във вр. чл. 262, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 9002 от 12.ХІІ.2011 г. на [фирма] - Б., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против определение № 328 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 22.ХІ.2011 г., постановено по ч. т. д. № 288/2011 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това д-во срещу първоинстанционното определение № 1538 на Бургаския ОС от 7.Х.2011 г. по т. д. № 19730/2010 г.: за връщане на негова въззивна жалба против постановеното по това дело решение № 278/12.VІІІ.2011 г. Единственото оплакване на търговеца частен касатор е за необоснованост на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му /като неправилно/. Инвокирани са доводи, че въззивният съд бил допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение и така не съобразил приложимата в настоящия случай правна норма. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] - Б. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Бургаският апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно дали в хипотеза на частичен иск, който е бил уважен от първостепенния съд с допълнителни мотиви за неоснователност на претенцията за цялото вземане, които обаче са били единствен предмет на въззивната жалба срещу решението му, имало законово основание да бъдат давани указания за внесена държавна такса в половин размер, но не върху уважената, а върху тази непредявена по делото част от спорното вземане. Ответното по касация [фирма] - Б. /в ликвидация/ не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на развитото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Бургаския апелативен съд, частната касационна жалба на [фирма] - Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, релевантният за изхода по конкретното дело правен въпрос, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Продължаващата и в действащия след 1 март 2008 г. ГПК липса на правна уредба на частичния иск, от една страна, както и съществуващата неяснота между понятието „обжалваем интерес”, употребено в чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в съпоставка с понятията „предмет на обжалване” и „отделни части” от първоинстанционно съдебно решение – от друга, сочат на процесуалноправен въпрос, който е от значение както за развитието на правото, така и за точното прилагане на процесуалния закон и в случая е бил предмет на произнасянето на въззивната инстанция. Разгледана по същество частната касационна жалба на [фирма] – Б. е неоснователна. В настоящата хипотеза администриращият въззивната жалба на [фирма] по правилата на чл. 262 ГПК Бургаски ОС е могъл да констатира, че е от страна на този търговец е била надлежно /своевременно/ внесена по с/ка на Бургаския апелативен съд държавна такса в размер на „50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство”, а именно сума в размер на 720 лева, но и че тя не съответства на т. нар. негов обжалваем интерес - по начина, по който въззивникът е конкретизирал „частта” от първоинстанционното решение, която счита, че атакува. Разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква към решението си съответният съд да изложи и мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, а разпоредбата на чл. 258, ал. 2 ГПК допуска жалба да може да се подаде „срещу цялото решение или срещу отделни негови части”. В случая първостепенният съд е изложил мотиви, че осъдителния иск на [фирма]-Б., с който е бил сезиран, е основателен в размер на 36 360 лв., но „с оглед на частичното му предяваване следва да бъде уважен за 36 000 лв.”, т.е. уважил го е изяло – в точно предявения по делото негов размер. В тази връзка следва да се отбележи, че константната съдебна практика е последователна в становището си, че мотивите не са част от съдебното решение, която да подлежи на самостоятелно обжалване, т.е. в такъв случай би липсвал правен интерес от подаване на жалба. По аргумент за по-силното основание такъв (обжалваем интерес) липсва и при уважен изцяло частичен иск, по отношение на непредявената част от вземането, чието присъждане би могло да се търси само в бъдещ исков процес - не и посредством допълване на първоначалното решение по спора /арг. чл. 250, ал. 1, изр. 1-во ГПК/. Доколкото при проверката на първостепенния съд по чл. 262 ГПК водеща винаги следва да е преценката му за наличие на правен интерес от обжалване, въззивната жалба на търговеца настоящ частен касатор основателно е била върната на този неин подател. При очевидната липса на обжалваем интерес върху непредявената в този процес част от спорното вземане, дори и при надлежно внесена от търговеца настоящ частен касатор държавна такса в размер на 50% от дължимата такава за първоинстанционното пр-во, въззивната инстанция правилно /обосновано и законосъобразно/ е споделила крайния извод на първостепенния съд за нередовност на тази въззивна жалба по смисъла на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 328 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 22.ХІ.2011 г., постановено по ч. т. дело № 288/2011 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2